Илиада

[570]
хубава Линова224 песен. Те дружно потрепват с нозете, следват го с песен и викот и скачат във такт хороводен.
Също създаде и стадо — безчет правороги говеда.
Кравите ловко извая от злато и светло олово,
как се отправят с мучене от своите обори на паша [575]
чак до реката шумлива из блатни лъки със тръстика.
Четири златни пастири сподирят голямото стадо,
кучета девет ги следват отблизо с нозе бързогонни.
Там посред първите крави внезапно два лъва свирепи
бик грабват, който реве страховито, догдето го влачат. [580]
Всички пастири и псета веднага ги погват със ярост,
двата пък лъва, раздрали дебелата бикова кожа,
цялата вътрешност гълтат, лочат му черните кърви.
Всуе ги гонят мъжете, насъсквайки бързите псета:
те пък не хапят, назад се отдръпват от тези два звяра, [585]
спират наблизо, залайват, готови отново да бягат.
Куцият майстор направи една долина необятна
с пасбище китно и злачно, а в него овце белорунни,
също кошари, покрити овчарски колиби и навес.
После прочутият Хефест хоро изрисува на щита, [590]
както хорото, което в обширния Кносос издяла
нявга Дедал за мома Ариадна със прелестни плитки.
Стройни момци и девойки, откупвани скъпо с добитък,225
кръшно играят, с ръце заловени за нежните китки.
С тънки була са момите, момците пък носят хитони, дивно тъкани и бляскащи още със капки елейни.226 [595]
Кичат богато венци пъстроцветни главите момински,
носят момците на хълбок меч златен със сребърен ремък. Пъргаво ту се затичват с умели нозе във хорото,
както приседнал грънчар колелото със длани [600]
ловко опитва дали завъртяно добре ще се движи;
ту пък във гъвки редици се спущат едни срещу други. Радостно гледат мнозина събрани хорото им вито,
а сред играчите пее и сам си приглася на цитра
богоподобен певец. А двамина изкусни скачачи,227 [605]
щом той запее, и те се завъртват чевръсто в средата.
Майсторът изобрази Океана със сила безкрайна
в крайния кръг върху щита, грижливо и крепко направен.
След като бе изработил той щита огромен и плътен,
почна тогава и броня, по-ярка от огън разпален. [610]
Шлем му приготви, прилягащ покрай слепоочника точно тежък, красиво изпъстрен: прибави му гребен от злато.
Той наколенници после изчука от ковко олово.
Щом като всички доспехи завърши прочутият майстор,
вдигна ги и ги постави пред майката на Еакида. [615]
Тя с бързина на сокол отлетя от Олимп белоснежен,
носейки тези блестящи доспехи, подарък от Хефест.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ПЕСЕНОТРИЧАНЕ ОТ ГНЕВА

В плащ минзухарен Зората от струите на Океана
вдигна се да отнесе светлина на безсмъртни и смъртни.
А пък Тетида във стана дойде с даровете на Хефест.
Там тя сина си завари прострян над трупа на Патрокла,
плачещ горчиво; край него ридаеха много другари. [5]
Дивната между богините спря до сина си обичен,
па за ръката го хвана, по име го викна и рече:
„Чедо! Макар наскърбени, сега да оставим Патрокла,
тъй като той е загинал по волята на боговете.
Хайде вземи незабавно доспехите славни от Хефест. [10]
Нивга човек не е носил такива на своето тяло.“
Каза така и положи доспехите тя пред Ахила.
Целите с чудни украси ковани, те звъннаха силно.
Трепет обхвана събраните там мирмидонци: и никой
право във тях не можа да погледне, отстъпиха в уплах. [15]
Щом ги съгледа Ахил, и по-грозно гневът го разтърси,
пламък страхотен в очите му блесна под влажните клепки.
Грабна в ръце очарован сияйните дарове божи.
Щом се нарадва Ахил, съзерцавайки дивното дело,
в миг се обърна към своята майка със думи крилати: [20]
„Майко! Доспехите бог ми е пратил! Подхожда да бъдат
само творба на безсмъртен, че смъртен не би ги направил,
Тях ще си сложа веднага, но страх ми тревожи сърцето,
да не би в същото време мухи да проникнат, наплюят
раните, с мед причинени на мощния син на Менойтий, [25]
червеи да не излюпят, за да оскверняват трупа му,
всичко да почне да гние, понеже животът изчезна.“ Сребърнонога богиня Тетида така му отвърна:
„Чедо любимо! Не трябва това да ти мъчи сърцето!
Аз ще се грижа да гоня от него мухите свирепи, [30]