дето разяждат телата на паднали в боя юнаци.Даже и цяла година трупът да лежи непогребан,все незасегнат ще бъде, дори и по-хубав ще стане.Хайде повикай веднага в съвета ахейски герои,спри да си гневен на цар Агамемнон, водач на войските, [35]въоръжи се за бой, потопи се във своята сила!“Каза Тетида и тъй му внуши мъжество дръзновено.Ален нектар и амброзия капна в носа на Патрокла,за да остане съвсем непокътнато мъртвото тяло.Тръгна Ахил богоравен по стръмния бряг на морето, [40]викайки страшно, и всички ахейски герои раздвижи.Даже и тези, които по-рано оставаха в стана —сръчни кормчии, боравещи вещо с кормило на кораб,и домакини, раздаващи вкусна храна на войската,бързаха право в съвета, щом вече Ахил се показа, [45]твърде отдавна останал далече от лютата битка.Куцайки, първи дойдоха служители двама на Арес:бойкият син на Тидея и цар Одисей богоравен,с копия дълги подпрени, че имаха рани опасни.Двамата седнаха бавно в съвета на предната пейка. Мощният цар на мъже Агамемнон пристигна последен, [50]още със тежката рана — улучи го в схватка суроваКоон, синът Антеноров, със своето копие медно.След като всички ахейци се бяха събрали в съвета,стана Ахил бързоног и започна така да говори: [55]„Сине Атреев, нима по-полезно за двама ни беше,както за тебе, така и за мене, когато кипяхмезаради девата в гняв душегубен, макар и печални?В стана да бе я убила без жал със стрела Артемидав оня ден, в който я взех, щом Лирнес до основи съсипах! [60]Нямаше толкова много ахейци да хапят земята,от враговете свалени, догдето упорствах в гнева си.Само троянци и Хектор с това придобиха изгода.Мисля, че дълго ще помнят ахейците нашата свада.Но да забравим каквото се случи, макар да сме тъжни, своята ярост в гърдите сами да смирим по принуда. [65]Ето сега прекратявам гнева си опасен в сърцето:вечно тъй непримиримо не бива със злъч да живея.Хайде веднага към бой подбуди дългокоси ахейци,за да изпитам на дело троянци, когато ги срещна, [70]пак ли ще искат до нашите кораби те да нощуват.Мисля, че всеки от тях ще подвие коляно със радост,щом се изплъзне от нашето копие в боя разбунен.“Тъй рече. И възликуваха медноколенни ахейци,че се отказва сърцатият син на Пелей от гнева си. [75]Мощният цар на мъже Агамемнон така им продума,както си беше на трона и без да излезе в средата:228„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!Редно е мълком да слушаш оратор и без да прекъсваш:даже за опитен в речи е трудно при шум да говори. [80]Кой би могъл да приказва и чува сред врява голяма?Би се забъркал оратор, дори да е силен вития.Аз обяснение искам да дам на Ахила Пелеев.Слушайте всички аргийци и в моето слово вникнете.Често ахейци говореха в стана за нашата разпра, [85]мен укоряваха много, но аз съм невинен! Виновнибяха и Зевс, и Съдба, и Ериния, бродеща в мрака.Те заслепиха жестоко ума ми в съвета ахейскив оня ден, в който отнех аз дара на Ахила Пелеев.Можех ли друго да сторя? Богинята всичко извършва. [90]Ата е щерка на Зевса, която ни всички замайва.Гибелна, има тя нежни нозе, по земята не стъпва,само се движи безспир по главите на смъртните хора,зло причинява им често. И мене лукаво оплете.Някога бе заблуден дори Зевс, за когото говорят, [95]че е най-горен по мъдрост от всички безсмъртни и смъртни.Хера, макар и жена, със коварство измами Кронидав същия ден злополучен, когато прекрасна Алкменащеше да ражда Херакла в добре укрепената Тива.Зевс самохвалко тогава възкликна на всички безсмъртни: [100]«Чуйте ме всички сега, богове и богини всевечни,за да ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите.Днеска Илития, носеща болки родилни, на светломъж ще извади и той ще царува над всички съседи.Той е от род на герои, от моята кръв произлезли.»229 [105]Достопочтената Хера с коварни кроежи му каза:«Ти ще излъжеш, Крониде, и няма това да изпълниш.Хайде сега закълни се със клетва велика пред мене,че ще царува могъщо над своите съседи отрокът,който във днешния ден ще проплаче в нозете на [110]смъртна,щерка на тия герои, които по кръв са от тебе.»Тъй рече. Зевс не усети лукавия план на жена си.
