Илиада

вепър233 охранен за жертва на Зевса и ясното Слънце.“
А пък Ахил бързоног във ответ на Атрида продума:
„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
По-добре после за всичко това се грижете, когато [200]
някакъв отдих за кратко настъпи във боя и вече
няма дотолкова ярост във моите гърди да бушува.
Още лежат на земята ония, които погуби
Хектор Приамов, когато Кронид му изпрати прослава.
Двамата вие234 викнете войската сега да се храни! [205]
Аз бих заставил азейци да тръгнат във битката гладни,
нищо неяли. Когато блестящото слънце залезе,
щом отмъстим за позора, сами ще вечеряме дълго.
Никаква течност и никакво ястие няма да влезе
в моето гърло, понеже е мъртъв другарят ми свиден. [210]
Проснат е в мойта палатка, погубен от копие остро,
легнал с нозе към вратата: край него другарите плачат.
Грижа за ядене нямам в душата си вече, жадувам
само за кръв, за убийство, за жалостен стон на ранени.“
Цар Одисей хитроумен така на Ахила отвърна: [215]
„Сине Пелеев Ахиле, най-мощен от всички ахейци!
Ти си от мене по-храбър и с копие много по-силен,
но те далеч надминавам със своите мисли разумни,
тъй като аз съм роден преди тебе и повече зная.
Ето защо да послуша сърцето ти моите съвети. [220]
Бързо настава пресита за смъртните хора във битка,
почне ли меч по земята тръстика човешка да стеле,
жетвата твърде е бедна, щом своите везни наклонява
Зевс промислител, върховният съдник на хората в боя.
Никак не трябва ахейци чрез глад235 да скърбят за мъртвеца: [225]
щом като всеки ден падат един върху други мнозина,
кой и кога ще успее от тежкия труд да отдъхне?
Тия, които погиват, ний трябва във гроб да положим,
плачейки цял ден за тях, но запазвайки дух непреклонен.
Тия, които пък живи останат след лютата битка, [230]
трябва да имат на ум питие и храна, за да могат
да се сражават докрай без умора с войската враждебна,
плътно покрили телата си с мед нерушима. И нека
никой боец се не бави, очаквайки заповед друга!
Новата заповед лоша ще бъде за всекиго, който [235]
тук би останал при нашите кораби. Вкупом събрани,
нека започнем жестокия бой с конеборци троянци.“
Каза и взе за помощници двамата сина236 на Нестор,
също и Мегес Филеев, Тоанта и с тях Мериона,
и Ликомеда, роден от Креонта, и вожд Меланипа. [240]
Тръгнаха бързо към шатрата на Агамемнон Атреев.
Щом като беше решено, и тутакси стана на дело.
Седем триножника взеха, обречени в дар на Ахила,
двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,
също и седем робини, в безброй ръкоделия вещи, [245]
осма бе хубавобуза, със дивна снага Бризеида.
Цар Одисей пък претегли от златото десет таланта,237
тръгна напред, а след него младежите с дарове още.
Сложиха всичко в средата и цар Агамемнон се вдигна.
А пък Талтибий-вестител, подобен на бог по гласа си, с вепър в ръцете застана до славния вожд на войските. После синът на Атрея огромния нож си измъкна, [250]
който му вечно висеше до дългата ножница с меча.
Четина свинска отряза и вдигна ръце към небето
Зевса да моли. А всички събрани аргийци седяха [255]
мълком наблизо и слушаха царя тъй, както е редно.
Право загледан в небето обширно, Атрид се замоли:
„Зевс да ми бъде свидетел, най-висш Олимпиец,
а също Слънце, Земя и Еринии, дето в подземното царство
смъртните строго наказват, щом те се заклеват лъжовно! [260]
Аз не докоснах с ръцете си нивга мома Бризеида,
нито я взех във леглото си, нито със труд я измъчих:
тя недосегната в мойта палатка спокойна седеше.
Ако това е лъжа, боговете беди да ми пратят,
както изпращат на тези, които ги мамят със клетви.“ [265]
Каза и гърлото сряза на вепъра с мед безпощадна.
В кръг го размаха Талтибий и хвърли в морето пенливо,
в страшната бездна да бъде гощавка за гладните риби.
Стана Ахил и продума сред войнолюбиви аргийци:
„Татко наш Зевсе! С големи заблуди мъжете даряваш! [270]
Иначе нямаше нивга Атрид да възбуни дълбоко
ярост в гръдта ми и младата пленница да ми отнеме
толкова грубо и въпреки моята воля. Навярно
Зевс пожела да настъпи смъртта за мнозина ахейци!
Хайде вървете на обед, а битката после ще почнем!“ [275]
Рече така и разпусна съвета, нечакано свикан.
Всички се пръснаха в стана по своите кораби вити.
А мирмидонците с горди сърца даровете прибраха
и ги отнесоха близко до кораба бърз на Ахила.
В шатрата сложиха всичко, жените насядаха мълком.