Илиада

всички Плеяди, Хиади, стрелеца могъщ Ориона,
Мечката222 също, която мнозина наричат Колата —
тя все на север кръжи, наблюдава безспир Ориона
и се не къпе единствена в бездните на океана.
После представи два града цветущи със жители смъртни. [490]
В първия сватби се вдигат, гощавки и пиршества пищни.
Пряко града се извеждат невести от брачни чертози
с ярко запалени факли и сватбена песен отеква,
в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи,
флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци. Спрели пред къщните порти, дивят се и радват жените. [495]
А пък площадът обширен е пълен със хора стълпени.
Тъжба решават и спорят двамина за кръвния откуп:
първият казва, че той е платил за убития вече,
вторият пък се заклева, че нищо не е получавал. [500]
Двамата искат пред съд да решат със свидетели спора.
Хора от две страни викат, за всеки един се застъпват.
А глашатаи смиряват народа. И съдници-старци
сядат на камъни гладки, в свещения кръг наредени;
всеки в ръката със скиптър на вещ, звънкогласен [505]
вестител,
стават, на скиптър подпрени, и редом изричат присъда.
А по средата лежат във съвета два златни таланта, предназначени за този, когото в съда оправдаят.223
Другият град пък обсаждат войски във блестящи доспехи.
Тези, които обграждат отвън, двоумят се все още: [510]
да разрушат ли града, или да поделят с враговете
всички имоти, които желаният град притежава.
Тези отвътре не скланят и тайно стъкмяват засада.
Бранят стената отгоре любимите техни съпруги,
малките рожби и даже мъжете, сломени от старост. Впущат се в битка начело с Атина Палада и Арес, [515]
двамата златни и в златни одежди облечени цели,
хубави, снажни, с доспехи, тъй както са всички безсмъртни:
те си личат отдалече, а смъртните хора са дребни.
Щом като стигат до място, пригодно за хитра засада, нейде до близка река с водопой за стада многобройни, [520]
там те залягат прикрити, облечени в мед заблестяла.
Двама бойци-съгледвачи напред от войската прилазват.
за да причакат стада от овце и рогати говеда.
Скоро прииждат стадата и двама пастири ги следват: весело свирки надуват, не знаят за тази измама. [525]
Щом ги съглеждат бойците укрити, във миг ги връхлитат, цели стада от говеда заделят и стадо отбрано
от белорунни овце, а самите пастири убиват.
Но враговете отвън, щом дочуват шума при стадата. [530]
шибват коне вихрогонни и в бяг с колесници политат
право при свойте другари, веднага пристигат на помощ.
Спират край речния бряг и завързва се битка свирепа.
Те се замерват взаимно със своите копия медни.
Смут и Раздор се намесват, а също и Смърт безпощадна, [535]
сграбчила воин ранен, още жив, а и други без рани,
трети пък, вече убит, за крака го повлича сред боя,
с метната дреха през рамо, обагрена с кърви юнашки.
Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци,
мъчат се все да измъкват от огъня свойте избити. [540]
Нива на щита представи със плодна и рохкава угар,
ширна и триж преорана, а много орачи из нея
карат ралата във впряга, насам и натам ги възвиват.
Винаги щом се завръщат до слога на тучната нива,
идва човек и поднася в ръцете им чаша голяма [545]
с медено вино, а те се обръщат отново в браздите,
жадни по-скоро да стигнат до края на плодната нива.
Тя зад гърба им чернее, подобна на рохкава оран,
а пък е цяла от злато: направи той истинско чудо.
Измайстори после нива просторна с висока пшеница. [550]
Жънат из нея жътвари със сърпове остри в ръцете,
а на земята нагъсто се стелят ръкойки в редици.
Силни връзвачи с въжета от слама ги стягат във снопи.
Трима връзвачи по стъпките следват жетварите сръчни.
А пък децата събират във свойте прегръдки ръкойки, [555]
трупат ги пъргаво. Сам господарят с тояга в ръката,
с радост в сърцето, безмълвен сред тях на браздата застава.
Готвят наблизо вестители обед под дъбова сянка.
Едър вол те са заклали и шетат усърдно край него;
бяло брашно за жетварска гощавка замесват жените. Хубаво лозе, отрупано с грозде, издяла от злато. [560]
Гроздове едри и черни увисват навред по лозите,
всяка подпряна умело със сребърни дълги подпорки.
С тъмен ров той го опаса и още с оловна ограда.
Води напряко през лозето само едничка пътека, [565]
гдето минават носачите, щом гроздобер се започне.
А пък девойки и юноши с радостно чувство в сърцата
носят във плетени кошници меденосладки гроздове.
Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива
свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен