Илиада

Спря и със все сила викна, отсреща откликна Атина:
в миг суматоха страхотна настана сред всички троянци.
Както е ясен и мощен звукът от тръбата военна216
на врагове душегубци, които град-крепост обсаждат, [220]
тъй беше ясен и мощен тогава викът на Ахила.
Медния глас на сина на Пелея щом чуха троянци,
всички се духом смутиха. Конете им хубавогриви
мигом поеха обратно, предсетили вече злината.
Трепнаха колесничари, съгледали огън негаснещ, [225]
ярко, страхотно пламтящ край самата глава на Ахила,
че светлоока Атина безспир го разгаряше вещо.
Трижди извика гръмовно през рова Ахил богоравен,
трижди потръпнаха в ужас троянци с войските съюзни.
Тъкмо тогава погинаха в смута дванайсет герои [230]
от колесниците свои и своите копия остри.
С радост ахейци издърпаха изпод стрелите Патрокла,
в ложе го туриха грижно, заплакаха верни другари.
Бавно закрачи след тях бързоногият син на Пелея,
леейки сълзи горещи, загледан в другаря си предан, паднал от копие стръвно, положен сега на носило. [235]
Сам го бе пратил с конете си и с колесницата в боя.
Той се не върна, Ахил го не срещна пред своята шатра.
А волооката Хера застави усърдното слънце217
вдън океана да втъне, макар да не беше му време. Слънцето скоро залезе и богородени ахейци [240]
спряха свирепата битка, еднакво опасна за всички.
Също троянци отсреща напуснаха боя разпален,
от колесници разпрегнаха сръчно конете си бързи,
па на съвет се събраха, преди за вечеря да мислят. Прави останаха всички и никой не седна в съвета. [245]
Ужас ги беше обхванал, понеже Ахил се показа,
след като дълго стоеше далеч от печалната битка.
Мъдрият Полидамант Пантоид заговори им първи,
който единствен и бъдно, и минало виждаше вярно. [250]
Беше приятел на Хектор — в една нощ се бяха родили.
Той побеждаваше с речи, а Хектор — със копие точно. Благонамерен към тях се обърна със думи такива:
„Всичко добре обсъдете, другари! Предлагам веднага
в нашия град да си идем, в полето до кораби вражи свята зора да не чакаме ние далеч от стената. [255]
В дните, когато Ахил се гневеше на цар Агамемнон,
много по-лесно воювахме всички с войските ахейски.
Винаги весел нощувах край бързите съдове морски,
смятайки, че ще пленим двойновитите кораби чужди. [260]
Много ме плаши сега вихроногият син Пелеев.
Той е със храброст безмерна и никога няма да иска
тук да остане в полето, където ахейци и ние
дълго деляхме наравно голямата ярост на Арес.
Той ще се бие за Троя, за нашите верни съпруги. [265]
Хайде в града да се върнем! Повярвайте! Тъй ще се случи! Нощ амброзийна възпря бързоногия син на Пелея.
Ако ли утре той пак ни намери, събрани в полето,
ще ни нападне в доспехи и всички Ахил ще познаем.
Който избяга, зарадван ще тича в свещената Троя: псета и птици грабливи ще ръфат мнозина троянци! [270]
Нека до моите уши нивга вести такива не стигнат!
Ако послушате мойте съвети, макар да сме тъжни,
цяла нощ нека държим на площада войската. Ще бранят
нашия град тези кули високи, залостени порти, [275]
плътно с греди закрепени — големи, одялани гладко.
Утре във ранни зори, със доспехи облечени всички,
ний ще застанем на кулите. Тежко му, ако поиска
с нас да воюва за градската крепост, пристигнал от стана.
Той ще се върне при своите кораби, мъчил напразно високошийни коне във препускане около Троя. [280]
Храброст не ще му достигне да влезе във нашата крепост, пъргави кучета там ще го ръфат, преди да я срине.“
А шлемовеецът Хектор със яд го погледна и рече:
„Полидаманте! Какви неприятни слова ми говориш! [285]
Ти ни съветваш в града да се върнем и там да се скрием. Сити не сте ли така все във кулите да сте запрени? Смъртните хора през дните предишни разказваха често,
че е известен градът на Приама със мед и със злато.
Нашите дивни богатства изчезнаха от домовете. [290]
Много от тях са във Фригия и във Меония свидна:
там ги продадохме, щом всемогъщият Зевс се разсърди. Днеска, когато синът на лукавия Кронос ми даде
слава да имам и чак до морето да тикна ахейци,
мисли такива, безумецо, ти пред народа не казвай! Никой троянец не ще те послуша: това забранявам. [295]
Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа. Почвайте свойта вечеря веднага във стана по групи, нощната стража помнете и будни бъдете на поста!
Който троянец премного милее за своите богатства, [300]
нека ги вземе и обща гощавка сега да направи:
нека със тях да пируват троянци наместо ахейци!
Утре във ранни зори, със доспехи облечени, всички
битка сурова ще почнем при вражите кораби гладки.
ако е вярно, че в боя е влязъл Ахил богоравен, [305]
тежко му, щом е поискал. А що се отнася до мене,