Илиада

също дойде Ианаса, Климена и с тях Ианира,
с дивни коси Аматея, Орития с Мера и всички
други сестри нереиди, които са в морската бездна.
Те пещерата й сребърнобяла изпълниха. Дружно [50]
удряха своите гърди, а Тетида през плач им продума:
„Слушайте, мили сестри нереиди, да знаете всички
колко големи са мъките, мойто сърце поразили!
Тежко на мене, нещастната майка на воин юначен,
тъй като аз съм откърмила син благороден и силен, пръв сред герои, порасна красив като пролетно цвете, [55]
аз го отгледах подобно на нежна фиданка в градина,
но го изпратих със кораби вити далече при Троя,
за да се бие с троянци, а няма назад да се върне,
няма и аз да го срещна със радост в двореца Пелеев. Ала догдето живее и гледа пресветлото слънце, [60]
трябва да страда: не мога сама да му бъда във помощ.
Все пак ще ида да видя любимото чедо, да чуя
болка каква го постигна, макар че не влиза във боя.“
Тъй каза, от пещерата излезе и с нея сестрите [65]
тръгнаха с вопли. Вълните край тях се разбиваха с грохот, Ала щом стигнаха вече наблизо до плодната Троя,
те на брега се изкачиха, гдето стояха нагъсто
кораби на мирмидонци край бързия воин Ахила.
Властната майка се спря до сина си, дълбоко застенал. [70]
горко заплака, прегърна главата на своето чедо,
цяла във сълзи обляна, крилати му думи продума:
„Рожбо, защо ми ридаеш? Каква ли печал те терзае?
Хайде кажи ми, не скривай! Кронид вече всичко изпълни.
както го молеше ти, със ръце към небето прострени: [75]
всички ахейци да струпа нагъсто при корабни кърми
в боя лишени от тебе, позорни беди да понасят.“
С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида отвърна:
„Мила ми майко! Това Олимпиецът вече изпълни,
ала съвсем ме не радва, че моят приятел погина. [80]
Него, Патрокла, от всички другари най-много обичах,
както живота си свиден, а сам го погубих неволно.
Хектор му смъкна доспехите мои — за чудо и приказ, бляскав подарък на татко Пелея от всички безсмъртни,
даден, когато теб хвърлиха в брачното ложе на смъртен. [85]
Ти да си беше останала там сред богините морски,
а пък Пелей да си вземеше смъртна жена за съпруга!
Ето че днеска безкрайна тревога сърцето ти мъчи:
твоето чедо погива и няма назад да се върне,
няма дома да го срещнеш, понеже духът ми не дава [90]
аз да живея наравно с мъжете, преди да издъхне
Хектор Приамов, ударен от моето копие остро.
та да плати за смъртта на Патрокъл сина на Менойтий.“
Леейки сълзи обилно, Тетида така му отвърна:
„Чедо, наскоро ще бъдеш ти мъртъв, щом тъй ми говориш: [95]
тутакси гибел очаква и тебе след Хектор Приамов.“
С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида продума:
„Нека веднага умра, че оставих без помощ да падне
моя приятел! Далече от свойта родина загина,
викащ напразно към мен да му бъда защитник в бедата. [100]
Вече аз няма назад да се върна във мойта родина;
ни на Патрокъл помогнах, ни даже на други другари,
тъй многобройни, избити жестоко от Хектор божествен;
в стана оставам бездеен, товар на земята без полза,
нищо, че пръв съм във боя сред меднохитонни ахейци — [105]
само в съвета се срещат и други по-горни от мене.
Нека изчезне раздорът между богове и човеци,
нека пропадне гневът, който в лудост и мъдрия хвърля; бидейки много по-сладък от течния мед на пчелите,214
той във гърдите човешки нараства, подобно на пушек. [110]
Тъй ме до бяс разгневи Агамемнон, водач на мъжете.
Ала това да забравим, макар да сме много печални,
своята ярост в сърцата сами да смирим по принуда.
Тръгвам сега да намеря убиеца зъл на Патрокла —
Хектора. Аз пък смъртта ще посрещна тогава, когато [115]
Зевс олимпийски и други безсмъртни това пожелаят.
Своята смърт не избягна дори и Херакъл свръхсилен,
който бе твърде обичан от Зевса Кронида всевластен,
все пак го смаза съдбата и страшната злоба на Хера.
Също и аз, ако участ подобна ме дебне в живота, [120]
мъртъв ще легна, но нека спечеля велика прослава.
Аз ще заставя троянки и с тях пълногръди дарданки
с двете ръце да изтриват от своите разцъфнали бузи
сълзи обилни и жално да охкат от мъка безмерна.
Нека узнаят, че дълго съм бил надалече от боя. [125]
Майко! Недей ме възпира от битки! Не ще ме предумаш!“ Сребърнонога богиня Тетида така му отвърна:
„Чедо! Това е наистина вярно. Сега не е лошо
своите клети другари да браниш от грозната гибел!
Ала троянците взеха красивите твои доспехи,