Илиада

[130]
медни, блестящи, които свали шлемовеецът Хектор,
метна ги на рамене и надменно ги носи. Но смятам:
дълго той няма със тях да се хвали — смъртта му е близка. Синко любими, все пак не се втурвай в разгара на боя,
без да ме зърнеш с очите си, че се завръщам отново. Утре аз рано със изгрева слънчев ще дойда във стана, дивни доспехи ще нося за тебе от властника Хефест.“ [135]
След като каза това, тя веднага напусна сина си,
спря се до свойте сестри нереиди и тъй им продума:
„Вие сега се спуснете вдън морското лоно широко, [140]
влезте в двореца ни бащин, идете при морския старец, всичко поред му кажете! Сама към Олимп недостъпен
тръгвам при Хефест, прочутия майстор, дано пожелае
той да даде на сина ми блестящи и славни доспехи.“
Тъй рече. Мигом се гмурнаха те под вълните пенливи. Сребърнонога Тетида на вис към Олимп се отправи [145]
да донесе за сина си обичен прекрасни доспехи.
Тя полетя към Олимп, а във същото време ахейци
бягаха с викот страхотен пред мъжеубиеца Хектор,
стигнаха в стана при своите кораби и Хелеспонта. Медноколенни ахейци напразно се бяха старали [150]
с бой да изтръгнат трупа на Патрокъл, другаря Ахилов,
Тъй като вражи коне и пешаци го пак доближиха,
също и Хектор Приамов, по сила подобен на пламък.
Трижди блестящият Хектор нозете Патроклови сегна. [155]
искащ трупа да изскубне; и викаше гръмко троянци.
Трижди Аякси безстрашни, облекли си бурната сила,
ядно далеч го отблъсваха; Хектор, в мощта си уверен,
ту връхлетяваше в схватка, ту спираше най-ненадейно,
викайки диво: дори не помисли назад да отстъпи. [160]
Както пастири в полето не могат лъва да прогонят —
гладен и огнен — от труп на говедо, убито от него,
тъй шлемоносците двама Аякси не можеха дружно
с бой да оттласнат сина на Приама от мъртвото тяло.
Щеше трупа той да грабне и слава безсмъртна да има, [165]
ако не беше дотичала вихрено бърза Ирида
тайно от Зевса и други безсмъртни със вест при Ахила —
да се приготви за боя веднага: изпрати я Хера.
Спря до Ахила наблизо и думи крилати му каза:
„Ставай, Ахиле Пелеев, най-страшен от всички герои! [170]
Своя Патрокъл спаси, за когото сега се разгаря
яростна битка и двете войски се изтребват взаимно:
силно желаят едните прострения труп да запазят,
другите — да го отмъкнат до към ветровитата Троя.
Светлият Хектор най-много напира да дръпне Патрокла, тутакси да му отреже главата от нежната шия, [175]
кървава да я забучи на копие дълго за показ.
Ставай веднага, не се излежавай! За теб ще е срамно,
ако остане Патрокъл игралка за псета троянски:
вечен позор те очаква, щом бъде похулен трупът му.“ [180]
А бързоногият, богоподобен Ахил я попита:
„Кой те изпрати, богиньо Иридо, вестител при мене?“
Вихрено бърза Ирида така на Ахила отвърна:
„Хера, преславна съпруга на Зевса, ме скришом изпрати,
Нищо не знае ни Зевс, нависоко царуващ, ни никой [185]
от боговете, които живеят в Олимп белоснежен.“
А бързоногият син на Пелея така отговори:
„Как да отида във боя? Доспехите вече ми взеха.
Моята майка любима не дава във битки да влизам,
без да я зърна с очите си, че се е върнала тука: [190]
тя обеща да ми връчи прекрасни доспехи от Хефест.
Чужди прочути доспехи да сложа, не ще ми прилепнат,
ако не смятам огромния щит на Аякс Теламонов.
Ала и той се сражава, допускам, сред първите воини,
с копие медно троянци громи край трупа на Патрокъл.“ [195]
Вихрено бърза Ирида отново така му продума:
„Знаем и ние, че твоите доспехи са вече пленени;
само до рова иди, покажи се поне на троянци!
Може би те ще се стреснат и боя сами ще напуснат.
Ще си отдъхнат за кратко юначните рожби ахейски, [200]
тъй изтощени: и малка почивка във бой е почивка.“
След като каза това, бързонога Ирида си тръгна.
А пък любимецът Зевсов Ахил се изправи. Атина,
между богини богиня, му метна ресниста егида
връз раменете — и в миг увенча му главата със облак златен. От него лъчисто запали тя пламък сияещ. [205]
Както към етера дим се издига215 от град, разположен нейде на остров далечен, обграждан от вражи войници, целия ден се сражават мъжете от градските кули
в битка жестока; но щом светлозарното слънце залезе, лумват сигнални огньове и блясък високо се пръска, [210]
за да го видят съседи, които със своите леки
кораби бързо на помощ да се притекат във бедата;
тъй зарево от главата Ахилова стигна ефира.
Спря се до рова героят извън крепостта и войската, [215]
помнейки мъдрите думи на своята майка Тетида.