Илиада

[395]
заради моята майка безсрамна, която поиска
хромия, мене, да скрие! Тогава щях много да страдам,
ако не бяха ме взели във морския залив Тетида
с щерката на океана всевечно кръжащ, Евринома.
Девет години безспирно ковах им различни украси: пръстени кръгли, игли за косите, огърлици, гривни. [400]
Бях в пещерата огромна и куха, а около нея
с буйни води океанът бушуваше, в пяна обливан.
Никой безсмъртен и смъртен не знаеше нищо за мене,
знаеха само Тетида и нежно добра Евринома, [405]
моите спасителки! В къщи е хубавокъдра Тетида.
Дар й дължа във отплата, понеже спаси ми живота.
Мила Харито, сложи й веднага приятна гощавка,
докато аз прибера инструментите и духалата.“
Каза грамадният Хефест и от наковалнята стана, куцащ, задъхан: придвижваше с мъка нозете си слаби. [410]
Той меховете остави далече от яркия огън,
а сечивата в ковчега си сребърен сложи грижливо,
па си избърса усърдно със гъба лицето, ръцете,
яката шия и после гърдите космати. Облече [415]
везан хитон, взе си жезъл дебел и пое към вратата, куцайки силно. Две верни прислужници тръгнаха с него —
цели от злато, напълно подобни на живи девици:
имаха разум в главата, и говор, и сила голяма,
знаеха всички изкусни дела на богините вечни. [420]
Двете подкрепяха бога, че той се придвижваше трудно.
Щом до Тетида дойде, Хефест седна на трона си бляскав,
па за ръката я хвана, по име я викна и рече:
„Ти, дългопола Тетидо, защо във двореца ни идваш?
Мила и достопочтена, тъй рядко ни тук навестяваш. Хайде кажи ми какво ти желаеш. Сърцето ме кара [425]
аз да го сторя с готовност, щом мога и щом е възможно.“ Леейки сълзи горчиви, Тетида така му отвърна:
„Хефесте, има ли друга богиня в Олимп белоснежен,
толкова тежки страдания сбрала в сърцето си клето, [430]
с колкото горести Зевс ме обсипа сред всички безсмъртни? От нереидите мене едничка омъжи за смъртен,
син на Еака, Пелей! И понасях му брачното ложе,
въпреки че не желаех. Пелей днес лежи във двореца,
грохнал от старост нерада! Но имам и други неволи. Зевс ме дари да родя и дома да отхраня Ахила, [435]
пръв сред герои. Порасна красив като пролетно цвете,
аз го отгледах подобно на нежна фиданка в градина,
но го изпратих със кораби вити далече при Троя,
за да се бие с троянци, и няма назад да се върне, [440]
няма и аз да го срещна със радост в двореца Пелеев.
Ала догдето живее и гледа пресветлото слънце,
трябва да страда: не мога сама да му бъда във помощ Мощният цар Агамемнон му взе от ръцете момата:
нея му бяха избрали за дар синовете ахейски. [445]
Тъжен по тая девица, скоси си сърцето от мъка.
А пък троянци при стана притискаха страшно ахейци:
те им не даваха вън да излизат. Аргийските старци219
молеха много сина ми, обричаха скъпи награди.
Той им отказа от тях да отблъсне бедата сам лично, ала облече Патрокла обичан във своите доспехи, [450]
в лютата битка го прати и с него — войска многобройна Целият ден се сражаваха те покрай Скейските порти.
Биха превзели тогава града, Аполон да не беше
слава на Хектора дал и погубил сред първите в боя храбрия син на Менойтий, навлякъл беди на троянци. [455]
Днес коленете ти хващам с молба и дано пожелаеш
щит да направиш, и броня, и шлем за Ахил кратколетен,
и наколенници дивни, които с токи се затягат.
Всичко това му погуби другарят, убит от троянци. Моето чедо лежи на земята с душа покрусена.“ [460]
Куцият майстор прославен отвърна така на Тетида:
„Смела бъди и не трябва дори за това да се грижиш.
Де аз да можех тъй сигурно сам от смъртта да избавя
твоето чедо, когато злощастната участ го стигне, както е вярно, че той ще получи чудесни доспехи! [465]
Всеки от смъртните, който ги види, на тях ще се чуди.“
Тъй каза, там я остави и към меховете си тръгна.
Право в жарта ги насочи, на работа в миг ги опъна.
Всичките двадесет меха в пещта му задухаха силно, пущайки струи въздушни, различно разпалващи огън, [470]
за да помагат със ритъм променлив ту бързо, ту бавно, майсторът както изисква, та делото скоро да свърши. Хефест във огъня хвърли незиблема мед и олово,
после сребро той прибави и злато, метал скъпоценен. И наковалня голяма намести на здрава подставка, [475]
тежък чук взе във едната ръка, а в другата — клещи.
Първо започна да прави той щита огромен и плътен.220
вещо обточи отвред, обкова го със светло кръжило,
тройно, блестящо, а сребърен ремък отвътре притъкна. Пет металически пласта в самия щит бяха споени. [480]
Майсторът с чудно изкуство му вниза богата украса.
Изобрази във средата221 земята, небето, морето, неуморимото слънце наред с пълноликия месец,
всички съзвездия, дето обкичват небето високо, [485]