тъй и богинята, щом се забули с мъгла многоцветна, между ахейци дойде, поощрявайки всички герои. Най-напред цар Менелая, могъщия син на Атрея, нейде наблизо застанал, подстори със думи Атина, уподобена на Феникс по глас гръмовит и по външност: [555] „Срам и позор, Менелае Атреев, ще бъде за тебе, ако допуснеш другаря любим на Ахила прославен бързите псета да влачат покрай крепостта на троянци! Здраво самичък се дръж и войската безспир насърчавай!“ Цар Менелай гръмогласен тогава така й отвърна: [560] „Фениксе, старче добър, многолетен! Дано ми Атина вдъхва геройство и всички стрели отклонява от мене! Бих аз застанал тогава със радост да браня Патрокла: ранната негова смърт ме засегна дълбоко в сърцето. Хектор, изпълнен със сила на огън стихиен, не спира [565] с мед да избива мъжете, че Зевс го дарява със слава.“ Тъй рече. А совоока Атина се много зарадва, че между всички безсмъртни на нея се първо помоли. Сила му вля във плещите и чак в колената чевръсти, а пък в гърдите му вдъхна за миг дързостта на мухата: [570] даже и гонена често от нежната кожа на смъртен, пак го връхлита и хапе — човешката кръв й е сладка: мрачния дух му изпълни Атина със наглост такава. Той към Патрокла отиде и блеснало копие хвърли. Имаше някой си Подес, троянец, син Еетионов, [575] твърде богат и юначен, почитан наи-много от Хектор, тъй като беше му близък другар и любим сътрапезник, Подес започна да бяга, а цар Менелай го удари в пъстрия пояс и медното копие мина през него. Подес се просна. Атрид Менелай гръмогласен [580] отмъкна скоро трупа му към своите другари, далеч от троянци. Редом до Хектора спрял, Аполон ги подбуждаше тихо, вземайки образа чуден на Фенопс, потомък на Азий, Хекторов гост най-обичен от всички, в Абид обитаващ. Уподобил се на Фенопс, така Аполон заговори: [585] „Хекторе! Кой ли ахеец сега ще се плаши от тебе? Ти затрепера от цар Менелай, който беше по-рано копиеборец негоден, а днеска самичък отнася смело трупа от троянци, погубил другаря ти верен, Подес, син Еетионов, отличен сред първите в боя.“ [590] Каза така. Черен облак от скърби обгърна героя. С мед заблестяла облечен, пред първите в строя излезе. В същото време Кронид вдигна свойта искряща егида, с много ресни украсена, а в облаци Ида забули; ярко той светна и гръмна, разтърси егидата страшна: даде победа сега на троянци, прогони ахейци. [595] Пръв Пенелей беотиец се впусна да бяга от боя. Както търчеше пред всички, той беше засегнат внезапно с копие в рамото горе: излеко костта му докосна острото копие — Полидамант бе го хвърлил отблизо. Хектор притича, улучи в ръката до китката точно [600] Леита Алектрионов и тъй го от строя извади: той се озърна, побягна, загубвайки всяка надежда с копие медно в десница с троянците пак да се бие. Идоменей пък удари в гърдите през бронята Хектор, вече повторно налитащ на Леита Алектрионов. [605] Счупи се дългото копие до острието; троянци викнаха, Хектор пък копие метна във Идоменея, който бе прав в колесница, ала не уцели за малко, все пак попадна той в Койран, другар й колар Мерионов, [610] който бе заедно с него доплувал от Ликт многолюден. Пеш от извитите кораби Идоменей влезе в боя; щеше сега да даде на троянците слава голяма, ако не беше докарал конете му вихрени Койран. Той светлина му донесе, отблъсна деня смъртоносен, ала самият загина от мъжеубиеца Хектор: [615] с острия връх го прониза без жал в челюстта под ухото, зъбите той му изкърти и сряза езика в средата. От колесницата Койран се смъкна, изпусна юздите, а Мерион се наведе, пое ги в ръце от земята, [620] сетне към Идоменея с такива слова се обърна: „Удряй конете със бича, догдето пристигнеш във стана: вече разбираш и сам, че ахейците губят борбата.“ Идоменей погна с плясък конете си хубавогриви право към гладки кораби: страх му обхвана душата. [625] Зевс не укри от Аякса сърцат и от цар Менелая, че надарява троянци сега с несъмнена победа. Пръв на войската продума великият син Теламонов: „Горко ни! Всеки, дори и глупакът, днес ясно разбира, че на троянци помага баща ни Кронид гръмовержец. Слаб или силен троянец, стрела или копие пратил, [630] винаги точно улучва, че Зевс ги в целта направлява. Нашите все се забиват без полза в прахта на земята. Хайде сами да помислим за някакъв сигурен начин, как да изтръгнем трупа на Патрокла и как да се върнем, [635] радост да бъдем самите за нашите мили другари. Те ни сега наблюдават и с мъка в сърцата си мислят: