Жреците живеели като отшелници и не си миели нозете.
196
Ионийците носели дълги хитони и се препасвали с пояс, а ликийците имали къси хитони и не се препасвали.
197
Ялмен бил син на Арес, Менестий — на речния бог Сперхей, Евдор — на Хермес, Ахил — на Тетида, Еней — на Афродита.
198
Знамение с кървави капки предвещавало смърт.
199
В онова време царете имали и съдийска власт.
200
Медният Арес — понеже бил облечен в медни доспехи.
201
Воловете разпрягали по пладне и вечер. В случая се има пред вид първото разпрягане.
202
Древните вярвали, че умиращите имат пророчески дар.
203
Тази сентенция се среща и у други поети (Хезиод, „Дела и дни“, 216; Платон, „Пир“, 222; Ливий, „От основаването на Рим“, XXII, 39 и др.).
204
Под „голо тяло“ или „гол труп“ в епическата поезия се разбира тяло, от което са смъкнати доспехите.
205
Главк не знае, че тялото на Сарпедон е запазено от Аполон и пренесено в Ликия (XVI, 666–683).
206
Според мита съдбата решила Троя да не бъде съборена от Патрокъл.
207
Конете на Ахил били родени от бог и притежават човешки качества.
208
Зевс спуща облак около сражаващите се за трупа на Патрокъл (368–371).
209
Антилох предава доспехите си на коларя, за да може да тича по-бързо.
210
Антилох е син на Нестор от Пилос. Пилосци са негови подчинени.
211
За трупа на Патрокъл.
212
Патрокъл е локриец. Поетът го нарича мирмидонски герой, понеже се сражава заедно с мирмидонците.
213
Удряли гърдите си в знак на скръб.
214
Гневът се сравнява с мед, защото гневният човек изпитва наслада от отмъщението.
215
Древните палели огньове, за да задушават враговете си. Нощните огньове обаче били сигнални.
216
Бойните тръби били известни на Омир (XXI, 388), но героите му не си служат с тях, а викат с глас.
217
Омир рядко описва противоестествени явления както в случая. В „Одисея“ (XXIII, 243–245) Атина продължава нощта, за да останат по-дълго време заедно Одисей и Пенелопа.
218
Епитетът в оригинала е „хубавогрив“ или „с хубава брада“. Понеже Омир употребява една дума за лъв и
