лъвица, в случая епитетът не подхожда за лъвица, която няма голяма грива.
219
Одисей, Аякс и Феникс (IX, 168–169).
220
Описанието на щита е предмет на много тълкувания още от най-старо време. Щитът е поетическа фикция.
221
Сцените са изобразени в пет концентрични кръга: в първия (центъра) — небето, земята, морето и други небесни тела; във втория — животът в два града (490–540); в третия — животът на селяните през пролетта, лятото и есента (541–572); в четвъртия — стадо волове, нападнато от лъвове, овчарски колиби със стадо овце и хоро (573–606) и в петия — океанът (607–608).
222
Според легендата Голямата мечка била красива девица, на име Калисто. Зевс се влюбил в нея, но Хера я превърнала в мечка и заповядала на Артемида да я убие, Зевс обаче я преобразил в съзвездие.
223
Има двояко тълкуване: двата таланта са награда или за този, който спечели процеса, или за съдията, който отсъди най-справедливо. При второто тълкуване на текста стихът би имал следния строеж:
право на мъдрия, който отсъдил би най-справедливо.
224
Лин бил убит от Аполон и в негова памет била създадена тъжна песен, наречена „лин“. Младежът пеел такава песен, понеже през есента природата умира според схващанията на древните. Други тълкуватели на поемата смятат, че под „лин“ се разбира изобщо песен.
225
Жените били продавани от родителите. Най-често ги купували с добитък, предимно с волове.
226
При тъкане намазвали нишките с маслиново масло, за да се получи лъскав плат.
227
Някои смятат, че това са фокусници, които се премятат презглава.
228
Някои предполагат, че Агамемнон говори седнал, понеже е ранен. Стиховете 76 и 77 се срещат в някои ръкописи и в следния вариант:
Славният цар Агамемнон сред тях се изправи и каза, тъжен от силния гняв и измъчван от лютата рана.
229
Алкмена, майката на Херакъл, е дъщеря на Електрион и внучка на Персей а Персей е син на Зевс.
230
Тук се говори за Аргос в Тесалия, наричан още Аргос Пеласгийски. Стенел напуснал родния си град Аргос и заминал за Пелопонес, където царувал в Тиринт и Микена.
231
Евристей.
232
Херакъл.
233
Според обясненията на древните тълкуватели при полагане на клетва принасяли в жертва овен, вепър или бик.
234
Агамемнон и Одисей.
235
Древните се въздържали от ядене за известно време при голяма скръб. Одисей препоръчва да не се спазва този обичай по време на война.
236
Антилох и Тразимед.
237
Талантът, освен парична единица, бил мярка и за тежест. По времето на Омир вероятно бил само мярка за тежест. По-късно един талант бил равен на 26 килограма.
238
Мирмидонците имали много коне. По време на война конете били държани на ясли, често вързани наблизо до колесниците (II, 781 и следващи).
