удоволствие, докато той се изправяше на краката си, после залитна към Пиъри и му върна удара, запращайки го към бара.
Може би всичко щеше да свърши дотук, но виковете „Бийте се! Бийте се!“ направиха невъзможно помиряването, а Пиъри изглежда въобще нямаше настроение да се помирява. Той се хвърли напред, възстановявайки се от удара на Амундсен, като ръмжеше като вълк и силно ръгна Амундсен в ребрата. Това му даде възможност да се изправи.
Хората в таверната обръщаха с трясък столове и маси и оформиха един крещящ и дюдюкащ кръг около двамата противници. Но те не обръщаха никакво внимание на тълпата.
Те се държаха на една ръка разстояние един от друг, като си разменяха удари като боксови круши, всецяло погълнати от глупавия си бой. На първо време по-дългата захватка на Амундсен му даде предимство, помогна му да разкървави носа на Пиъри и да му избие един зъб, но това само наля масло в огъня на Пиъри. Накрая той изпрати Амундсен с широк махов удар назад и Амундсен удари главата си в края на масата, докато падаше. Повече не се изправи.
Задъхвайки се и с разкървавени нос и уста, Пиъри се наведе за да провери дали Амундсен все още диша. Удовлетворен, а също доволен че е защитил частта си, той обви лявата ръка на Амундсен около рамото си и го изправи:
— Някой да ми помогне да го заведа вкъщи — каза той.
Греса подхвана другото му рамо и двамата заедно изтеглиха от таверната изпадналия в безсъзнание изследовател.
Те щяха да пропуснат закуската, ако Греса не бе прекарала нощта при тях, но когато първите сутрешни лъчи надникнаха през единствения прозорец на колибата, тя стана от походното легло на Пиъри, събра граалите им и ги занесе при обществения камък на граалите за да ги зареди отново.
Няколко минути по-късно в долината проехтя гърма от преобразуването на енергията. Амундсен седна, намръщвайки се от болка поради раните си. На походното си легло, в другия край на колибата, Пиъри се подпра на лакът:
— Добре ли си? — попита той.
— Мисля, че съм добре.
— Добре!
— Хубаво — Амундсен разтри врата си, като накланяше главата си от едната страна на другата, сякаш проверяваше за изгубени части.
Пиъри прочисти гърлото си един-два пъти, после попита колебливо:
— Наистина… наистина ли съм загубил хъса си?
Амундсен го погледна предпазливо.
— Да кажем, че просто не си същия Робърт Пиъри, когото познавах на Земята.
— По дяволите!
Амундсен се ухили.
— Но все още говориш като него.
— Но не поддържам имиджа с действия, нали? — Пиъри седна и започна да навлича панталоните си. — Прав си, страхувам се да изследвам зад завоя.
Амундсен поклати глава.
— Казах това за да те влудя.
— Добре, успя. Вероятно, защото е вярно.
Тишината продължи около половин минута, докато Пиъри свърши да се облича. Най-накрая Амундсен попита:
— И така, какво смяташ да правиш?
Пиъри сви рамене.
— Да отида на Южния полюс с теб, предполагам.
Лицето на Амундсен светна като на малко момче.
— Наистина ли?
— Да, наистина. Както ти толкова деликатно ми изтъкна снощи, нямам какво друго да правя.
Греса се появи на отворената врата, като носеше граалите.
— Какво беше това, някакъв вид мъжки ритуал за сближаване? — попита тя.
— Ъ? — казаха двамата.
Тя постави граалите върху изплетената от ракита маса до стената срещу вратата.
— Мъжките йети също правеха така. Те си знаеха и кътните зъби от съвместното съжителство през цялата зима в една пещера, така че едни се сбиват като луди, а на следващия ден продължават да ловуват заедно, все едно нищо не се е случило. Никога не съм разбирала това.
Амундсен се засмя.
— Предполагам, че това е някакъв вид примитивен ритуал. Кучетата също го правят.
Пиъри не му обърна внимание и отвори граала си.
— Ха, наденица и яйца. Запазете наденицата. Можем да направим пресована пастърма с нея.
— Пресована пастърма? — попита Греса.
— Изсушено месо и тлъстина — обясни Пиъри.
— Високоенергична храна за пътуване и се съхранява добре. Може да се снабдим с нея, докато строим въздушния си кораб и останалото оборудване.
Амундсен и Греса казаха:
— Въздушен кораб?
Пиъри ги погледна, сякаш и двамата бяха идиоти.
— Разбира се, че ще пътуваме по въздуха. Никакви трудности по пътя ни напред-назад нагоре по Реката за следващите стотина години. Може да направим малък дирижабъл и да стигнем за два месеца.
Амундсен се измъкна от леглото и започна да се облича.
— От колко време премисляш това? — попита той.
— От три часа тази сутрин — отговори Пиъри. — Хайде да вървим. Времето тече, а имаме да вършим много работа днес.
Местейки поглед от Пиъри към Греса, Амундсен вдигна вежди, сякаш питаше: „Какво съм направил“, но се усмихваше.
Веднъж след като се бе запалил, Пиъри вече не можеше да се спре. През следващите няколко месеца се превърна в работеща хала, като се научи да прави пресована пастърма и от риба и от храната, осигурена от граалите, проектираше и шиеше облеклото за полюса, използвайки груб плат, изработен от някакъв местен вариант на растението памук и конструираше въздушния кораб от чревната обвивка и плавателния мехур на човекоядната риба-дракон, уловена в Реката. Той и Амундсен много си схождат в педантичното си внимание към детайла, тъй като всеки един от тях бе научил колко ценна е предварителната подготовка по време на експедициите на Земята.
Другите хора в селището им помагаха с ентусиазъм или от чувство на гордост, че експедицията стартира от техния район в Долината или просто защото това беше едно забавно отклонение от убийствената скука на речния живот. Хората отделяха храна от граалите си за пресованата пастърма, рибарите се състезаваха кой ще улови най-голямата риба-дракон за балона, а инженери от всички възрасти си сътрудничеха в създаването на двигател за маневриране. Металът беше рядко срещан в Речния свят, така че те конструираха парен двигател със затворен цикъл на действие от желязно дърво и бамбук, като използваха лесно изпаряващо се и кондензиращо рибно масло вместо вода за работен флуид.
— Вие сте се побъркали — каза им Пиъри след като му показаха работния модел. — Кой е чувал за двигател с рибно масло?
Инженерният екип включваше един конструктор на компютърен хардуер, един моряк от ранния двадесети век, един римлянин, строител на водопроводи и един нисък мъж с издуто чело и надвиснали вежди, който претендираше, че е изобретил колелото.
— Това е точно като двигателите с нафта, които използвахме в моторните превозни средства някога на Земята — му каза морякът. — Те също бяха двигатели със затворен цикъл на действие. Хубавото на това, че се използва рибно масло е, че маслото ще слепи и запази дървените части и ще осигури смазване. Ще можеш да обиколиш света преди двигателят да се износи.
