— Не, не е вярно — възрази Амундсен. — Това е истината, чистата и проста истина. И това, по дяволите, е много по-приятна гледка от бележката, която оставих на Скот, когато го победих на Южния полюс на Земята.
— Ха! Чуй това: „Ако Робърт Пиъри или Роуалд Амундсен някога стъпят на това място, ние дори сега признаваме техния успех и оставяме телата си тук като доказателство за нашия успех. Ние ви каним да се присъедините към нас в следващото ни пътешествие, да изкачим най-високия връх на планетата, където и да се намира. Не сме се забързали за там чак толкова и тъй като веднъж вече Скот беше измръзнал до смърт и ми каза, че не е кой знае колко приятно, предполагам, че ще може да ни намерите при по-тропични климатични условия през годините, които идват. Искрено ваш: Фредерик А. Кук.“
Пиъри смачка бележката и я хвърли върху мъртвото туловище на съперника си.
— Арогантно копеле — изръмжа той.
Амундсен кимна:
— Разбира се, че е. Не разбираш или, че точно това иска да ти каже.
Пиъри не отговори. Той просто се взираше в далечината.
— И какво иска да каже той? — попита Греса.
Амундсен поясни:
— Той ни казва да не се предаваме. Ако някой те победи, не се отказвай, защото винаги имаш шанс да победиш в нещо друго. Хората, които са ни захвърлили на тази планета, се опитват да задушат амбициите ни, да ни дресират. Да ни опитомят. Но ние не можем да им позволим да направят това. Такива като нас са длъжни да поддържат духа жив, да продължат да дълбаят в сърцето на висшето знание. Да поддържат стремежите и свободата живи, дори и пленени.
Той махна с ръка към стълба до тях.
— Пиъри постъпи правилно преди малко: пикай върху това. Пикай върху цялата ситуация, върху всеки, който се опитва да контролира живота ти. Прави това, което ти е угодно, тук или където и да е.
— Ти четеш нещо страхотно хубаво между редовете — каза Пиъри.
— То е там, за да се прочете.
Пиъри се навъси:
— Да пикая върху това, а? Като че ли това има някакъв смисъл?
— То има смисъл. Означава, че си жив. Какво ще правиш, ще се върнеш с провесен нос и ще гледаш как всички останали се забавляват за твоя сметка? Нека направим това, което предлага Кук: да намерим най-високата планина в света и да се изкачим на нея.
— Дори и след като той вече е развял знамето на върха й?
— Дори и тогава. Ще забием знамето си до неговото и заедно ще покажем среден пръст на боговете. А после ще намерим дори по-голямо предизвикателство. Може би ще построим ракета и ще отидем на звездите.
Пиъри погледна надолу към двете тела до краката си. Беше някак си нелепо как съперниците им лежаха, проснати върху леда и в същото време да знае, че те се скитаха свободни някъде другаде, правейки поразии и разстройвайки внимателно планирания ред. Гримасата на недоволство бавно се стопи. Хилейки се, той каза:
— Звездите, а? Какво, по дяволите. Добре. Поне ще има какво да правим.
Информация за текста
© 1993 Джери Олшън
© 1993 Веселин Костов, превод от английски
Jerry Oltion
Because It’s There, 1993
Сканиране, разпознаване и корекция: Светослав Иванов, 2006
Издание:
Пътешествия по Речния свят
Подбор: Филип Хосе Фармър
Издателство „МетаФикшън“
Warner Books, 1993
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1086]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
