Дювал, хващайте се на работа.
— Всичко, което ще направим, вие глупаци такива, ще бъде да убием Бенеш и нас заедно с него — викна Майкълс. — Оуънс, тръгвайте към мястото за изтегляне.
Оуънс се поколеба.
Грант бързо отиде до стълбичката и се изкачи в кабината на Оуънс.
— Изключете двигателя, Оуънс! — тихо каза той. — Изключете го!
Пръстът на Оуънс се насочи към превключвателя и се поколеба край него. Грант бързо пресегна към него и го премести в изключено положение.
— А сега слезте долу. Слезте долу!
Почти издърпа Оуънс от седалката му и двамата слязоха долу. Всичко отне само няколко секунди и Майкълс остана да гледа с отворена уста.
— Какво направихте, по дяволите? — запита той.
— Корабът ще стои тук — заяви Грант, — докато операцията не завърши. Тръгвайте, Дювал.
— Мис Питърсън, вземете лазера — каза Дювал.
И двамата бяха във водолазните си костюми. Костюмът на Кора изглеждаше набръчкан и беше целия на буци.
— Сигурно съм необикновена гледка — рече тя.
— Да не сте луди всичките? — обади се Майкълс. — Нямаме време. Това е чисто самоубийство. Чуйте ме, няма да направим нищо.
— Оуънс, отворете им люка — каза Грант.
Майкълс се хвърли напред, но Грант го хвана и го завъртя.
— Д-р Майкълс, не ме карайте да ви удрям. Мускулите ме болят и не искам да ги използвам, но ако ви ударя ще бъде силно и, обещавам ви, ще ви счупя челюстта.
Майкълс вдигна юмруци, като че ли беше готов да приеме предизвикателството. Но Дювал и Кора бяха излезли навън и Майкълс, като видя че ги няма, почти започна да се моли.
— Грант, не виждате ли какво става? Дювал ще убие Бенеш. Ще му бъде толкова лесно. Малко помръдване с лазера и кой би могъл да забележи разликата? Ако направите каквото ви казах, ще успеем да напуснем Бенеш и да опитаме отново утре.
— Може би утре няма да е жив, а ние, както ми казаха, още доста време няма да можем да бъдем миниатюризирани.
— Но може да бъде жив утре, а със сигурност ще е мъртъв, ако не спрете Дювал. Ако не ние, то други хора могат да бъдат миниатюризирани.
— Има ли друг кораб? Няма нито един друг кораб освен „Протей“.
Гласът на Майкълс стана писклив.
— Грант, повтарям ви, Дювал е вражески агент.
— Не вярвам в това — възрази Грант.
— Защо, защото е толкова религиозен ли? Или защото е пълен с набожни баналности? Дали това не е само прикритието, което е избрал? А може би сте под въздействието на любовницата му, неговата…
— По-добре не завършвайте това изречение, Майкълс! — прекъсна го Грант. — А сега, слушайте. Няма доказателства, че той е вражески агент и аз не вярвам в това.
— Но аз ви казвам…
— Знам какво искате да ми кажете. Обаче аз считам, че вие, д-р Майкълс, сте вражеския агент.
— Аз?
— Да. Нямам истински доказателства за това, нищо, с което да бъде заведено дело срещу вас, но съм сигурен, че щом веднъж охраната се заема с вас, такива ще бъдат намерени.
Майкълс се отдръпна от Грант и се втренчи в него ужасено.
— Сега разбирам. Вие сте агентът, Грант. Оуънс, не виждате ли? Вече десетина пъти, когато беше очевидно, че мисията няма да успее, можехме да се измъкнем в безопасност, но не го направихме. Всеки път той ни задържаше. Затова толкова усърдно работеше за презареждането на въздушния запас в белия дроб. Затова… Оуънс, помогнете ми. Помогнете ми.
Оуънс гледаше нерешително.
— Броячът скоро ще премине на 5 — каза Грант. — Имаме още три минути. Оуънс, дайте ми три минути. Знаете, че Бенеш няма да оживее, освен ако не премахнем тромба през тези три минути. Аз ще изляза за да им помогна, а вие не позволявайте на Майкълс да се движи. Ако не съм се върнал когато брояча покаже 2, махайте се оттук и спасявайте себе си и кораба. Бенеш ще умре, а може би и ние. Но вие ще сте в безопасност и ще можете да обвините Майкълс.
Оуънс продължаваше да мълчи.
— Три минути — повтори Грант и започна да облича водолазния си костюм.
Броячът премина на цифрата 5.
— Съгласен съм — каза най-накрая Оуънс. — Три минути. Но само три.
Грант се измъкна през люка.
Дювал и Кора бързо плуваха към тромба. Той носеше лазера, а тя захранването.
— Аз не виждам никакви бели клетки, а вие? — попита Кора.
— Не търся тях — отвърна грубо Дювал.
Замислено се загледа напред. Снопът светлина от корабните прожектори и от фенерчетата на техните шлемове светеха слабо през плетеницата от влакна, която обхващаше съсирека от мястото, където спираха нервните импулси. Стената на малката артерия беше разтегната от нараняването и не беше напълно запушена от тромба, който здраво притискаше няколко нервни влакна и клетки.
— Ще бъде добре ако успеем да разбием тромба и да облекчим налягането без да засягаме самите нерви — промърмори Дювал. — Ако оставим само основното нараняване да запушва артерията… Сега ще видим.
Зае удобна позиция и насочи лазера.
— И ако това нещо проработи.
— Д-р Дювал — обади се Кора, — помнете, че казахте, че най-икономичен би бил удара отгоре.
— Помня добре — навъсено каза Дювал — и възнамерявам да го уцеля точно.
Натисна спусъка на лазера. След миг блесна тънък сноп кохерентна светлина.
— Работи — викна радостно Кора.
— Този път — да, но ще трябва да работи още доста пъти.
Засега съсирекът издържаше спокойно на непоносимия блясък на лазерния лъч, чийто път беше очертан от малки мехурчета. Сега тъмнината изглеждаше дори още по-плътна.
— Мис Питърсън — рече Дювал, — затворете едното си око, за да не се нуждае ретината му от адаптация.
Лазерният лъч светна отново и когато изгасна, Кора затвори отвореното си око и отвори другото.
— Д-р Дювал, напредваме — възкликна тя. — Проблясъците отиват по-далече от преди. Цялата тъмна област започва да се осветява.
Грант доплува до тях.
— Как върви, д-р Дювал?
— Добре — отвърна Дювал. — Ако сега успея да го разрежа напречно и да намаля налягането в ключовата точка, мисля, че пътят на нервните импулси ще бъде свободен.
Заплува настрани.
— Имаме по-малко от три минути — викна след него Грант.
— Не ми досаждайте.
— Всичко е наред, Грант — каза Кора. — Ще се справи. Имаше ли проблеми с Майкълс?
— Донякъде — мрачно каза Грант. — Оуънс го пази?
— Пази ли го?
— За всеки случай…
