й, кой знае защо не литна насреща. Лойя с възторг разбра, че е успяла, когато насмете крехкото тяло на Неведомата под себе си.
Но… къде са раните?! Къде са смъртоносните рани от четворката магически нокти? Нещастницата трябваше да е пронизана, сърцето й — изтръгнато, а гръбнакът — прекършен!?
Яхнала противничката си, Лойя отново я цапна с невидимата си котешка лапа, като вложи последните запаси бойна енергия, за да смачка сърцето на Тиел, да го накара да замлъкне завинаги…
Само че момичето не желаеше да мре.
Нещо повече — протегна напред разперена длан и я притисна към лицето на Лойя. Между пръстите й звънна Сила. Това е… това е неотразимият удар на Незнайния клан… баба й Ивер Първа й бе разказвала за него…
Котката се приготви да посрещне смъртта.
Нищо.
Заклинанието на Тиел спря насред пътя. Като куршум, избълван от цев на пушка, увисна в средата на убийствената си траектория. Сякаш някаква трета Сила, пред която цялото изкуство на Тиел и майсторството на Лойя Ивер бяха нищожни, с един-единствен лек полъх замрази действието на бойните заклинания…
Беше чувала за такова нещо!
Ала в момента нямаше време да мисли, прекалено близко бе лицето на омразната никаквица, майната и на магията и заклинанията, щом не се подчиняват — ще довърши започнатото по грубия начин… както при сбиване със свои… ей сега ще й покаже!…
Лойя запищя, като сграбчи и заскуба късите коси на момичето под себе си.
Онази не й остана длъжна — заналага я по физиономията, като драскаше не по-зле от посветена котка, стараейки се да улучи очите. Жената и момичето се търкулнаха по палубата като крещящо, виещо и съскащо кълбо. И двете русокоси, с лек оттенък към червено, Лойя — твърде стройна за годините си, Тиел — малко по-развита за възрастта си. Все едно сиамски близначки, предприели отчаян опит да се разделят.
Жената сви пръсти върху гърлото на жертвата си, но пък и девойката опъна косите на противничката си така, че шията на Котката запука. И въпреки това Лойя чувстваше, че в ръкопашния бой ще вземе връх… Ох!
Оле-ле!!!
Двете с писък отлетяха в противоположни посоки, свирепата им прегръдка бе разкъсана от струя студена вода, плиснала над фалшборда от реката. Телата им почти изтръпнаха.
— Стига!
Просната върху дъските, подпряна на ожулените си лакти, Лойя Ивер с ужас се взираше във Виктор.
Той стоеше между тях двете, като сякаш ги държеше с протегнати ръце да не се нахвърлят отново една срещу друга. А над него, в небето, кипеше Сила. Безумна и яростна сила. Виктор бе нейното острие, гърлото на торнадото. През него струеше, биеше такъв поток енергия, че рядко стряскащата се насериозно Лойя понечи да зимижи, да се свие на кравайче от страх. Разбира се, собствената й магия не беше угаснала — това не бе по силите на този мъж, но всички заклинания подвиха опашки и се скриха дълбоко в душата на господарката си. Водата край шлепа вреше, корабчето подскачаше, пориви на вятър катурваха всичко стърчащо от палубата… освен самия Виктор.
— Забранявам ви…
Погледът му мина през Лойя като нажежено желязо. Насочи се към Тиел — и момичето се сви, омекна.
— Първата, която почне пак да съска — студено извика Виктор, — ще я хвърля зад борда да поизстине. Е?
Лойя не искаше да цопва зад борда. Зяпаше този необикновен мъж с широко отворени очи. Лудешки възторг, гъсто примесен с ужас, изумление и влечение, шупваше в сърцето й. Ето какво било!
Така значи!
Глупак си Торн, глупак си Ритор, глупачка си Тиел… Или… ти всичко знаеш, Неведома?
Надникна в очите на момичето, ала там още не се беше успокоила яростната буря и нищо не можеше да се разчете.
Лойя бавно се изправи и сведе покорно глава:
— Приеми извиненията ми… Виктор — котката замълча за малко. — Прощавам на Тиел поведението й. Та тя е още дете…
Тиел пламна и Лойя с надежда кръстоса погледа си с нейния. Хайде, избухни, оскърби ме пак! Изкъпи се в студената вода!
— Прощавам на Лойя, че ме нападна — учтиво произнесе Тиел. Изхлипа и докосна драскотините по лицето си.
— Боли ли те, Тиел? — Виктор пристъпи към момичето. В гласа му имаше тревога. Въртопът от Сила, бушуващ наоколо, започна да утихва.
Достойна съперница. Какво са за нея тези жалки драскотини! Обаче не — използва ги и сега хленчи на рамото на спътника си, като хвърля злодейски погледи към Котката.
— Горкото момиче — Лойя употреби докрай цялата гама на гласа си. — Позволи ми да излекувам твоите ранички… в знак на помирение.
Виктор одобрително кимна и грижовно потупа Тиел по гърба.
— Добре. Радвам се, че се успокоихте. И така — какво искаш от мен, Лойя Ивер?
— Искам да помогна… — на теб и на Тиел.
— Не се нуждаем от помощ.
Лойя отрицателно и със съмнение поклати глава:
— Не отказвай, преди да обмислиш, Виктор. Чака ви засада. Този път Ритор няма да ти остави никакъв шанс.
В момента беше искрена както никога преди. Даваше си сметка, че спасението — при това не само нейното лично, но и на целия клан — зависи от откровеността й. Пълна и безусловна откровеност. Стига да не е сгрешила… Не, не може да е сгрешила.
Нали го видя с очите си?
И нека Тиел излиза от кожата си, но Лойя Ивер няма да изтърве възможността да закрепи позициите на своя орден. Нямаше да изпусне и личната си изгода. Нима най-сетне се е появил шансът да стане истинската героиня на своя клан?!
И да извърши онова, което не е постигала никоя предводителка на Котките още от времената на Изхода.
Може би…
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Приятели, запознайте се — това е Лиз от Огнения клан, маг трета степен.
— Вече почти второ ниво — бързо допълни момичето. — Издържах на изпитанията, но магистър Навахо загина и затова…
Сандра кимна:
— Добре, Лиз. Аз съм Сандра, първа степен. Той е Асмунд, засега само седмо ниво… в аванс.
— О, теб значи съвсем наскоро са те открили! — възкликна с подкупваща непосредственост Огнената девойка. Момчето се притесни, изчерви се и целуна протегнатата й ръка. При това Сандра ревниво сви устни, но като усети погледа на Ритор, предпочете да задържи езика си зад зъбите, а зъбите — зад устните.
— Аха — кимна момчето, — скоро беше. Учителят Ритор…
— После ще имате време да си побъбрите, Асмунд. Поне ще си отдъхнеш от досадни старци… — прекъсна го магът, като накрая дори си позволи лека усмивка, от която Сандра помръкна. — Лиз, нека те запозная с останалите вълшебници на Въздушния клан. Магистър Соли… магистър Болетус… А това са
