Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

обичаха тези приказки за майсторството и храбрите подвизи на инженерството.

И щом Болфас видя как някой е поругал подобна изпипана работа, направо нещо го преряза. Всъщност наистина страшно се вбеси.

Точно в този миг една фигура с ВР-шлем се препъна в прага, последвана от още двама — единият от които съвсем явно беше блеронтинец предател. Черен гняв погълна Болфас и в следващия миг вече бе извадил своя СР-пистолет и попиля тримата новодошли на космически прах. Телата им избухнаха като свръхнови и навсякъде пръснаха черва и разкъсана плът, която бързо се нажежи и пламна радостно, преди да успее да оплеска или опетни прекрасните, лакирани на ръка стени.

Ужасна какафония изпълваше ушите на Люси, бяла завеса от нажежена светлина забули очите й. Тя изпищя, вкопчи се в Журналиста и се строполи на пода в безсъзнание. Толкова ужасно беше.

Болфас се ухили и духна дулото на СР-пистолета си. Гневът му утихна, той завъртя оръжието на пръста си и го пъхна обратно в кобура.

Тук му е мястото да се обясни, че ясаканците бяха много добра и трудолюбива раса, предана на занаятчийското майсторство. Мнозина от тях обаче се поддаваха на сляп, кръвожаден гняв при сблъсък с определени неща, като например претупана през пръсти работа или неуважение към изящната изработка. В далечното минало подобни яростни изблици бяха водили до страшни разрушения, засягащи и живот, и имот. Но тъй като тези настроения им минаваха също толкова бързо, колкото и ги обземаха, следваха непоносими угризения за тези иначе мили и любезни хорица. Ето защо ясаканските учени бяха разработили СР- оръжието, което за разлика от хардуера, разработван от повечето военни учени, беше предназначено по- скоро за намаляване на смъртта и разрушенията, отколкото за увеличаването им. Оръжието за Симулирано Разрушение — или СР-оръжие — създаваше на онзи, който го използва, временното впечатление за кървава мъст, без всъщност да причинява никаква реална вреда. Това неизменно изненадваше и шашваше врага, но само толкова.

Люси не знаеше нищичко за това и беше повече от шашардисана, щом разбра, че все още е жива — и то в достатъчна степен, за да чуе как водачът на нашествениците изкомандва:

— Вие сте арестувани! А къде са другите?

— Хей! Ама това е страхотно! Вървя по един от киберневтичните неврални пътища! Все едно се плъзгам по вода! И-хуууу! Разкош! — възкликна Дан.

— Махнете това тъпо нещо от главата му! — кресна Болфас Ясаканците нямаха време за упражнения във виртуалната реалност. Те си имаха работа изключително с материята. Двама от нашествениците награбиха Дан и дръпнаха шлема от главата му.

— Ей! Ама на мене ми харе… Леле-мале! К’во става?! — облещи се Дан, подложен на ВВМ — Внезапно Връщане в Материята.

— Къде са другите, казах? — повтори Болфас.

— Други няма — отговори Журналиста с най-грубиянски тон.

— Хайде, бе! Да не съм расъл в блеронтински държавни ясли6!

— Кой управлява този кораб? — Болфас отново започваше да се дразни. Току-що бе забелязал окаяния вид на масите в столовата: блеронтинските дърводелци бяха използвали недосъхнал литински бор от Северен Блеронтин — долнокачествен дървен материал, който само след две-три десетилетия щеше да се изкоруби гадно и… Падението на Факник! Дори не бяха прикрили сглобките! Всъщност като се загледаш, се забелязваше, че цапфите са едва извити и отгоре ръбът е толкова тънък, че няма как да се захванат! Тези хора не бяха ли учили елементарни основи на изкуството на сглобяването? Болфас посегна към СР- пистолета си…

Ала преди да успее да излее ужасната си, разрушителна мъст върху извършителите на подобно немарливо и нескопосно дело, стана чудо.

Вратата на каюткомпанията се отвори и вътре влезе чудно видение — хубавица така неописуемо прекрасна, че Болфас се влюби, влюби се дълбоко и трайно. Животът му никога вече нямаше да бъде същият.

Той отпусна надолу СР-пистолета, обзет от детинско обожание.

Нети, която тъкмо беше минала през сеанса за подмладяване в необикновения разкрасителен салон на Леовинус, не само отново се бе сдобила е младежкия си тен, но и тялото й си беше върнало предишните пропорции. Всъщност ако имаше някаква разлика, тя беше, че кръстчето й бе станало мъъъничко по-тънко, гърдите — мъъъничко по-твърди, а коремът й — само една идейка по-закръглен. Беше по-красива отвсякога, защото въпреки разцъфналата свежест на младостта, която отново грееше на лицето й, то беше обляно и от мъдростта, която идва, след като си преживял няколко милиона светлинни години. Старият Леовинус явно си разбираше от работата.

— Нети! — измънка Дан.

— Кой, кой? — разсеяно попита Болфас.

— Здрасти на всички! — поздрави хубавицата. — Какво ще кажете да се запознаем, а? Аз съм Нети.

— Капитан Болфас на вашите услуги! — Болфас се изопна в стойка „мирно“. — А това са ефрейтори Яктрак, Едембоп, Рагултиен, Десембо, Лунтпаргер, Форцаб, Какит, Зимуиди, Дютерпрат, Катцитинкер- Ригипитил, Пурценхакккен, Рууфклийтоп, Спанглоуидин, Бюк-Хамадорф, Бунуливотер, Бруделхампон, Харцимволд, Унктимпотер, Голхолиуол, Диснитратън, Тидолофт, Косимиуип, Еднокрокодил, Ерклехамердрат, Инчбециглит, Самилифтодфт, Бюк-Уилингюджит (полубратовчед на Бюк-Хамадорф)…

— Здрасти, Нети! — обади се един от ясаканските нашественици.

— Барнципют — продължаваше Болфас — Спигхалиуилер, Мемсипортим, Иткип, Харлорфрейтор, Пулиджит, Бийкелмемсдорк, Упелсафтат, Букхумстер, Ринтиниейджълбън, Бутинтук, Пуудаласван, Сумпкрийторкателбурт…

— Вижте, много ми е неприятно, че ви прекъсвам — обади се Журналиста, — но на борда на този кораб има бомба, която ще избухне след… — той включи мобифончето.

— Десет… девет… — броеше бомбата.

— Врял Пангалин! — възкликна Журналиста.

— Тихо! Блеронтински доставчик на калпава стока! — кресна Болфас и грабна мобифона.

— Той не е доставчик на калпава стока! — възкликна Люси (която, да си кажем правичката, се чувстваше малко нещо като посечена след влизането на Нети).

— Осем… — продължаваше бомбата.

— Дай ми го! — изкрещя Журналиста и се метна към мобифона. Болфас го подхвърли на ефрейтор Инчбециглит.

— Седем… — броеше бомбата.

— Стигна до „седем“! — кресна Журналиста.

— Хвърлете този блеронтински мърляч в килия! — изкомандва Болфас и сержанти Спанглоуидин и Ринтинийгълбън сграбчиха Журналиста в полунелсън и го изведоха от каюткомпанията.

— Шест… — обади се бомбата и ефрейтор Инчбециглит изключи мобифона.

— И тия двамата също! — Болфас сочеше Люси и Дан.

— Не! — развикаха се те. — Бомбата! — ала ги изблъскаха навън.

— Капитан Болфас — рече хладно Нети, — нямам време за обяснения. Моля ви, дайте ми мобифона.

— Боя се, че не мога да ви позволя да го използвате, Нети — отговори капитан Болфас. — От съображения за сигурност.

— Като например?

— Можете да извикате подкрепления.

— Капитан Болфас, имате думата ми, че на този кораб няма никой друг освен нас, доколкото знам. Освен това имате думата ми, че само след секунди една бомба ще ни разпръсне на космически прах, освен ако не ми дадете онзи мобифон.

Болфас се поколеба за частица от секундата, после кимна на ефрейтор Инчбециглит. Ефрейтор Инчбециглит се колеба дори по-малко и от частица от секундата и подаде мобифона на Нети. Тя го включи.

— Две… — обади се бомбата.