Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— О, бомбо! — каза Нети. — Нети се обажда. Помниш ли ме?

— Ъ-ъ… Едно… — рече бомбата.

— Колко по четири прави осем?

— Ъ-ъ… ъ-ъ… Нуу…

— Не… Колко по четири прави осем?

— Ъ… ъ… две? — обади се бомбата.

— А колко по две е шест?

— Три… — обади се бомбата.

— А колко по три е дванайсет?

— Четири… — обади се бомбата. Млъкна за миг, а после продължи: — Пет… шест… седем…

— Уф! — рече Нети. — Това ще ни спечели малко време…

— Защо сте сложили тази бомба на нашия кораб? — натъртено попита Болфас.

— На вашия кораб?! — възкликна Нети.

— Защо сте толкова изненадана?! — извика Болфас. — Да не смятате, че не сме достатъчно умни и не можем да построим подобно прекрасно нещо?

— О, не! — отговори Нети. — Не исках да кажа нищо подобно! Просто вие нападнахте кораба. Някакси не ми изглежда да е ваша собственост.

— Разбира се, че е наша! — на Нети й се стори, че капитан Болфас като че ли е възприел леко отбранителен тон. — По законно и морално право! Този кораб е справедливата компенсация за всички мъки и тегоби, които ни докараха блеронтинците!

— Вижте, не искам да изглеждам глупава, но…

— Вие никога не бихте могли да изглеждате такава, Нети — увери я капитанът.

— Благодаря… — Нети усети, че този нисък, русоляв непознат, в чиито ръце очевидно беше съдбата й, започваше да я очарова. — Но аз не зная откъде е започнало всичко това.

— За мен ще е истинско удоволствие да ви разкажа цялата история от самото начало, драга ми госпожице — поклони й се ниско Болфас. — Но първо имам едно неприятно задължение и то е да ви попитам: защо сте сложили бомба на този кораб?

— Не сме! — Нети се засмя лекичко и сърцето на капитана заприпка надолу към омекналите му колене. — На този кораб се оказахме по случайност… — и тя разказа на Болфас цялата история: как Дан и Люси възнамеряваха да превърнат с парите от „Топ тен травъл“ старата къща в хотел; как учтивият робот ги бе поканил на борда и всичко, което се бе случило до нахлуването на храбрите войници на капитана.

Щом млъкна, последва продължителна пауза, а най-накрая Нети добави:

— Ами това е всичко… честно!

Болфас сякаш изведнъж се стегна — докато тя говореше, май се беше замечтал. Сега скочи, изпъна се в стойка „мирно“ и тракна с токове по най-възпитан начин.

— Разбирам ви прекрасно, драга ми госпожице — той се поклони и й целуна ръка. Все повече придобиваше вид на герой, току-що излязъл от роман на Джейн Остин.

— Ние искаме просто да се върнем на Земята — рече Нети.

— Разбира се! — капитан Болфас отново тракна с токове и Нети потръпна вътрешно от възхита. — Изцяло на вашите услуги. Елате!

И Нети последва капитана, а високите й токчета тракаха по покрития с прекрасен паркет сервизен коридор.

XIX.

Дан не беше съвсем сигурен защо чак толкова се изненада, когато разбра, че на Звездния „Титаник“ има килии. В известен смисъл така и трябваше, предположи той, ала въпреки това те изглеждаха съвсем не на място сред целия този лукс и елегантност. Килията, в която ги хвърлиха двамата с Журналиста, беше — каквито поначало са си килиите — гола и студена. Също и влажна — естествено, точно това би трябвало да очакваме от една килия, но все пак беше странно, при положение че се намира на подобен технологичен връх.

— Люси е такова страхотно парче за чукане! — Журналиста клатеше възхитено глава. — Късметлия мъж си ти.

— Виж — каза Дан, — много ми е неприятно, че трябва да те извадя от това заблуждение, но на Земята ние се отнасяме към тези неща различно от вас, блеронтинците…

— И още как! — възкликна Журналиста. — Когато Люси първа ми предложи да правим секс, направо не повярвах на ушите си!

— Какво, какво?! — възкликна на свой ред Дан.

— Ами ние си мислехме, че бомбата всеки миг ще гръмне и тя… такова… хей! Точно се сетих! Според теб тази, другата ти приятелка… как й беше името?

— Тя ти е предложила… да правите любов?!

— Оная русата — Нощи!

— Нети.

— Според теб дали Нети ще се сети да заприказва бомбата?

— Не ти вярвам, че Люси ти е „предложила да правите любов“! — опъна се Дан.

— Така всъщност разбрах за първи път колко различно се отнасяте към секса вие на вашата планета!

Дан се умълча. От толкова години познаваше Люси — и какво?! О! Че те май вече станаха цели тринайсет години (а може би и повече, тъй като пътуваха със скоростта на светлината!) и през цялото време не помнеше някога Люси да е подела инициативата и за един-единствен сексуален акт. През първите години той понякога лежеше нощем буден и чакаше дали все пак тя няма да му посегне, но най-накрая се отказа. Тя винаги с най-голяма радост се любеше с него, но той трябваше да започне пръв. И беше приел, че просто това е положението.

— Ей! Надзирателю! — крещеше Журналиста през решетките.

— Жу! Ти ли си? — обади се гласът на Люси от една килия по-надолу по редицата.

— Люси! — викна Журналиста. — О, пангалинска канализация! Искам да те побъркам от чукане!

— ПРЕСТАНИ! — не издържа Дан и се нахвърли върху Журналиста. Двамата се затъркаляха по подгизналия под. Дан млатеше и риташе, а шашардисаният журналист Жу се опитваше да се оварди.

— Дан! ДАН! Ти ли си? — крещеше Люси. Чуваше, че се бият. — Престанете! Пестете силите си! Все някак трябва да се измъкнем оттук!

— Люси е права! — изпухтя Журналиста. Изведнъж бойният дух на Дан се изпари и той се зачуди защо ревнуваше толкова.

— Защо ме нападна? — попита Журналиста.

Дан понечи да му разясни земните сексуални нрави, но се спря.

— Виж какво — каза той, — хайде да сключим примирие! Просто повече недей да говориш за секс днес, става ли?

— Щом казваш… Но за мене не се притеснявай. Изобщо не съм шокиран от свободните ви нрави на Земята…

— Няма ли да млъкнеш поне за минутка?!

— Добре де! — съгласи се Журналиста.

— А сега — продължи Дан, — разкажи ми всичко, което знаеш за тоя кораб, на който се заклещихме, а после може би ще успеем да измислим заедно някакъв начин да се измъкнем.

И така, Журналиста разказа на Дан как заради строителството на Звездния кораб „Титаник“ планетата Ясака беше банкрутирала и как после „Звездострой Инкорпорейтид“ бяха преместили строителството, без да си изплатят дълговете. Разказа му и за слуховете за финансови проблеми около строежа на Блеронтин, за както подозираха, калпавата работа на Неомъжените майки тийнейджърки и за претупването на нещата въобще. Дан научи и за Леовинус — архитекта, инженера, художника, композитора и най-великия всеобщ и