Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— Но ние се обичаме! От толкова време сме заедно!

Дан се втренчи мрачно в снорковата пръжка. Най-накрая погледна Люси и рече:

— Нети идва.

Нети беше търсила Люси и Дан из цялата градина.

— Може ли да се присъединя към погребението? — попита тя.

Той кимна и Нети приседна от другата му страна. Люси отдръпна ръката си от ръката на Дан.

— Е — рече Нети, — май оттук нататък това ще е нашият дом.

— Изглеждаш така, сякаш се чувстваш съвсем като у дома си — забеляза Люси, която все още беше със земните си дрехи.

— Мислех си, че трябва лека-полека да влизам в ролята — разсмя се Нети.

— Страшно разумно — обади се Дан за най-голямо раздразнение на Люси.

— Вижте, не искам да ви се натрапвам… — рече Нети за още по-голямо раздразнение на Люси, — но трябва да ви кажа нещо… Нещо, което трябва да знаете…

Нети като че ли не знаеше откъде да започне.

— Става дума за онази къща… за вашия хотел…

— Тъжно е, че в края на краищата никога няма да успеем да го направим, Нети — въздъхна Дан в чашата си.

— Вие така и нямаше да го направите — отговори Нети.

— Какво искаш да кажеш? — Люси моментално мина в отбрана. За какво намекваше Нети? Че са некадърни или какво?

— Не знам дали трябва да ви го казвам сега… може би няма смисъл… Но пък, от друга страна, може би ще се почувствате по-добре…

— Какво? — настоя Люси. Тя се изправи и скръсти ръце в най-внушителната си поза от съдебната зала: „Как смееш да предлагаш такова нещо?!“

— Е… — рече Нети. — Найджъл си беше лайно — всички го знаем…

— Той беше най-добрият ми приятел! — възкликна Дан.

— Да… така де… — отговори Нети. — Обаче си беше лайно.

— Ти му позволяваше да се държи с тебе като лайно, това е! — тросна се Люси.

— Това ми е на мен проблемът — рече Нети. — Аз съм си луда. Тъпа обаче не съм. И въпреки че Найджъл изобщо не говореше с мен за бизнес, мога да ви кажа, че изобщо не е продал „Топ тен травъл“ за сумата, която ви е споменал. Ето защо така и не успяхте да изкопчите документацията от него. Всъщност той продаде компанията за жълти стотинки. Никога нямаше да успеете да изплатите къщата — пък да не говорим за превръщане в хотел.

Настъпи кратко мълчание, което по едно време сякаш стана, опъна крака и се изгуби в нощта.

— Хм! — изсумтя най-накрая Люси. — Хич, ама хич не съм изненадана!

— Е! Без съмнение аз съм изненадан! — възкликна Дан. — Ти откъде го знаеш, Нети? — Беше невероятно възмутен. Може би от Найджъл; но за момента му стигаше да се възмущава от приносителя на вестта.

— О… — отвърна Нети. — Ами той беше толкова немарлив — оставяше си документите, където завари. Найджъл никога не си направи труда да поговори с мен, за да схване, че съм достатъчно умна да разбера какви ги е намислил. Все се опитвах да ви го кажа, обаче нали постоянно ме срещахте в комплект с него. Беше ужасно — виждах как над главите ви надвисва беда.

— Копелето му с копеле! — кресна Люси и закръстосва напред-назад под олеандрите. — Ако някога се върнем на Земята, ще му откъсна топките!

— Е, от тази заплаха той няма защо да се стряска — въздъхна Дан. Депресията му се задълбочаваше с всяка изминала секунда. Изведнъж почувства ръката на Нети на рамото си. Обърна се, погледна я в очите и усети как стомахът му се свива. Обля го вълна от прекрасна безпомощност, щом погледът й пропадна в неговия. А тя продължаваше да говори. Дан не разбираше нито дума — толкова бе завладян от нейната близост и от трепкането на гърдите й под прозрачния муселин на ясаканската риза. В следващия миг, преди той да се окопити, тя се втурна развълнувана нанякъде.

Дан се обърна към Люси.

— Какво каза тя току-що? — успя да изговори той.

— Каза само: „Чакайте! Схванах го! Знам отговора! Знаех си!“ — отвърна Люси.

— О! — рече Дан.

Последва мълчание. После той добави:

— Съжалявам за хотела. Знаех колко много държеше на него.

Люси го погледна доста изненадано.

— Аз се притесних повече за тебе. Знаех, че си заложил всичко на този хотел. — Дан се намръщи и отпи малка глътчица. — Аз затова се и съгласих — продължи тя. — Всъщност никога не съм харесвала особено тази къща. Но просто не бих могла да понеса ти да бъдеш разочарован.

Дан пак отпи малка глътчица. А после направи нещо толкова изненадващо, че Люси едва повярва на очите си: метна чашата по един от олеандрите и тя се пръсна на малки парченца.

— Е — рече той. — В такъв случай май и двамата от доста време сме се самозалъгвали и сме се лъгали един друг. Аз бях толкова навит, само защото си мислех, че ти си много навита.

Люси си играеше с едно откъснато копче, напомнящо за по-раншната й среща с Журналиста.

— Може би това обяснява всичко, Дан… Може би това обяснява всичко.

XXIII.

Нети беше доста изнервена. Току-що й бяха предложили женитба капитан Болфас, ефрейтор Инчбиуиглит, ефрейтор Ринтиниейджълбън, ефрейтор Бюк-Хамадорф, полубратовчедът му по сватовство ефрейтор Бюк-Уилинюджит, бащата на Бюк-Уилинюджит, ефрейтор Голхолиуол, премиер-министърът на Ясака и още неколцина съвсем неизвестни й ясаканци — и всичко това, докато прекосяваше полянката. Премиер-министърът дори й бе подарил шишенце прочут ясакански парфюм.

— Слагай си го само за нас, ясаканците, драга моя — бе рекъл той, а после й стисна дупето.

Когато Дан я настигна, Нети отчаяно си търсеше чантичката.

— Божичко! Как мислиш, може ли някой да я е откраднал?

— Според мен тук, на Ясака, не съществува кой знае каква престъпност — успокои я Дан.

— Откакто икономиката се е подхлъзнала надолу, вече съществува — осведоми го Нети.

— Дори и да е така, надали ще тръгнат да ти крадат чантата! — отговори Дан.

— Трябва да я намеря! — възкликна Нети. Очите й горяха само на педя от неговите. Коленете на Дан внезапно отказаха изправеното положение и му се наложи да приседне на най-близкия пън.

— Леле-мале! Колко е хубав парфюмът ти!

— Премиер-обарвачът на Ясака ми го набута току-що… Ох, нямах предвид това… — поправи се Нети.

— Нети! Аз… — всъщност Дан изобщо не се сещаше какво иска да каже. Парфюмът й като че ли го държеше здраво и нямаше да го пусне, докато не й кажеше истината.

— Какво? — Нети ровеше из купчината дрехи, метнати върху леглото на верандата пред къщата на ефрейтор Голхолиуол.

— Нети, аз… мисля, че аз… аз… аз съм луд по тебе! — Дан не разбра как точно стана, но изведнъж се видя прегърнал Нети през кръста и вече я целуваше по тила. Тя се извърна.

— Престани! — Дан отстъпи назад. — Ти ще се жениш за Люси! Ще правите хотел! Ще си родите деца и така нататък!

— Всичко се промени! — опита се да обясни Дан. — Не можем да се върнем на Земята. А тук всичко е толкова различно! — и той понечи пак да я прегърне. Но Нети се дръпна.

— Задръж малко, Ромео! — скастри го тя. — Не съм емоционална изтривалка, която ти е подръка за твое удобство! И още нещо! Ти се връщаш на Земята! Всички се връщаме на Земята —