се измени. Само че старанието на Деспа не продължи много. Не може никой чак толкова да се промени, че да заприлича на съвсем друг. Не можеше и Деспа, а, изглежда, и не й се искаше.
Дълго време Нешка не смее да се обади. Все се надява, че нещата ще се оправят, преди да е проличало, че не върви.
Килограмовата война на Нешка създава доста напрежение в залата. Момичетата от ансамбъла още нямат тези проблеми, още са съвсем малки. Никой не се и опитва да ограничава храната им, но когато са заедно с големите, Деспа непременно ще ги подканя настойчиво да си похапнат: „Не искам да сте толкова слабички. Кой харесва слабите момичета. Хайде, Вики, нищо не ядеш. Хайде, Поли, не искам нищо да остане в чинията…“ Това противопоставяне дразни, но Нешка се мъчи да не го забелязва.
Не може да се прави, че не забелязва, когато Деспа се опитва нещо да съкрати, нещо да промени в композицията, работена с толкова любов.
— Защо го няма този елемент?
— Ами толкова е труден. Момичетата не могат да го изпълнят, а освен това и не е толкова необходим…
— Откога не могат да го изпълняват? И кой ти е казал, че можеш да махнеш това и онова, защото не е необходимо? Щом съм го поставила така, значи точно така е необходимо. Не искам друг път да чувам такива обяснения и няма да търпя да се променя композицията.
Деспа мълчи, но, разбира се, в такъв момент не може да понася Нешка. Значи не е треньор на ансамбъла, значи не може да го променя както си иска, значи Нешка може да нахлуе всеки момент и да отмени нейните промени. Значи!
Нешка изпраща нея точно в препълнената зала на Страсбург, когато заедно с ансамблите се появяват и треньорите да ги аплодират за големия триумф. Когато трябва да се получи наградата за шампионската титла на ансамбъла, записва името на Деспа като автор на композицията, като треньор на ансамбъла. Помощник-треньорката получава всички права, когато трябва да се получи нещо за ансамбъла, няма само едно право — да променя този ансамбъл. По този въпрос Нешка не търпи никакви компромиси — кой колкото иска да се сърди. Възстановява отстранените детайли, настоява за всяка мъничка подробност, защото точно мъничките подробности дават вкус и цвят. Иска да не се забравя, да не се прескача ни едно от указанията.
Това са кошмарни периоди, когато трябва да се възстановява пропуснатото, отново да се вмъкват детайли. Това, което Нешка изисква, е и по-сложно, и по-трудно, но момичетата не протестират. И те искат композицията им да бъде най-силната, най-завладяващата.
Малко преди Виена положението става непоносимо. Нешка не може да си познае композицията…
Някои си Фетис, впрочем тогава влиятелен професор, казва:
„Това ми бемол е, разбира се, едно фа. Не е възможно Бетховен да е допуснал такава груба грешка.“ И го променя. Цял бунт вдигат талантливи музиканти, за да възстановят хармонията, така както я вижда Бетховен. Защото това е все пак произведение на автора, не на редактора.
Става все по-ясно, че след Виена вече ще трябва да се разделят. Деспа прави сондажи.
— Не ви ли е казала Нешка, че е намислила да ме смени?
— Не ми е казала.
— Никой няма да й го прости. Ще излезе, че с никого не може да се разбере.
— Защо с никого. С кого другиго?
— Ами с всички.
— Как така, нали е напълнила залата с жени и се разбират.
— Да, но извън залата?
— Ще го понесе…
— И за какво мислите, че ме отстранява?
— Ти сигурно по-добре знаеш.
— Нямам представа. Нешка е труден човек, не може лесно да се разбира с хората. Сега, когато и аз напусна, вече ще докаже, че е съвсем невъзможна. Ще опълчи всички срещу себе си.
— Ни един повече от тези, които са си все опълчени. Остави я, ще се оправи все пак някак си. Не е толкова страшно. Докато побеждава, нищо й няма. След това и с тебе, и без тебе няма да и се размине. Ще си плати и за победите, и за славата.
— Да, но аз все пак не съм случаен човек в този спорт. И като състезателка, и като треньорка. Мисля, не сте забравили, че съм първата треньорка на Анелия Раленкова и на Бианка Панова…
— За пръв път чувам такова нещо…
По-късно се оказа, че и Анелия, и Бианка за пръв път чуват такова нещо. Беше излязло едно интервю с Деспа, в което тя повтаряше между многото свои заслуги и тези. Анелия помоли да се напише и да се знае, че никога не е казвала, никога не е знаела, че има друга първа треньорка освен Златка Бончева. Бианка Панова си спомни, че когато тя била още дете, нейната треньорка се разболяла за един месец и Деспа я замествала…
Деспа напусна отбора и за да я утешат от федерацията, започнаха да я изпращат непрекъснато в задгранични командировки на различни семинари. Другите, които работеха в залата, започнаха все по-често да отбелязват: „Че то било много изгодно да си скаран с Нешка. Да се стигне дотам, че да не може да те търпи и да те изгони.“ Казват го и на Нешка.
Точно така. Опитайте, ще намерите и съчувствие, и подкрепа.
Така приключи случаят Деспа…
Защо ще идва Райна? Без нея Кюстендилският център съвсем ще закъса. Не искам да кажа точно какво мисля. Не е толкова за Кюстендилския център грижата ми. При сегашното положение на нещата центровете са повече за селекция. Истинската работа за високо спортно майсторство се върши в залата на Нешка. Така че една опитна треньорка като Райна ще е по на мястото си точно тук, но ме е страх от други конфликти. Райна е свикнала да командува, да е първа, безспорна в Кюстендил. Нешка беше състезателка, когато тя вече беше утвърдена треньорка. Сега иска да дойде, но ще мине време, няма да може да преглътне да я ръководят, а ще се наложи. Нешка израсна много през тези години, много далече напред вижда гимнастиката…
— Това, че е по-добра от другите, да не би да я задължава да остане цял живот в Кюстендил. Щом иска да дойде да работи в националния отбор, ще дойде. Освен това ти знаеш — тя има оригинални идеи, понякога истински находки. Ще бъде по-интересно в залата.
Този път казва това, което и аз мисля, но и двете не казваме това, което и двете знаем — че с Райна в залата влиза истинска опасност от конфликти.
Нешка реши да направи помощник-треньорките лични треньорки на своите състезателки. Сега вече и двамата със Стойчо скочихме. Това бяха повече от излишни жестове. Лична треньорка на Раленкова — Афионлиева, на Игнатова — Филипова, на Георгиева — Бъчварова… Щяла да повиши заинтересоваността им към работата. По-скоро ги накара така да се вживяват в предимствата на „своите“ състезателки, че вместо да обединяват, започнаха да разединяват.
На едно републиканско първенство беше видяла децата на Ефросина Ангелова. Отиде след това в Търговище да види как работи и реши да я вземе при себе си.
— Зная какво ще ми кажеш: „А центърът на Търговище?“ Няма такъв център и няма условия да се създаде. Освен това Ангелова няма качества на организатор, но може да стане голям треньор и аз съм длъжна да помогна на всяка, която може. Има много качества.
— Не, нищо няма да ти кажа за Търговищкия център и предпочитам един голям треньор пред един селекционер. Селекционери ще се намерят.
Спомнях си Ефросина като състезателка. Сега бях много любопитна да видя дали Нешка действително е открила бъдещ голям треньор, или това е само надежда, породена от непрекъснатото й желание да се намери една, на която да остави отбора след време, когато умората наистина много натежи.
Не посрещнаха Ефросина добре в залата. Не външно, не видимо. Мърморят, подмятат, оплакват се, мрънкат. Била прекалено строга, Фанатнчка. Да видите само с дъщеря си какво прави. Понеже с другите не смее, изкарва си го на горкото дете. „Горкото дете“ много бързо започна да изпреварва другите. Участвува в състезанието за купата на Интервизията в Хавана в групата на малките и направи фурор. Новото откритие на художествената гимнастика — Стела Ангелова! А Ефросина реши, че още трябва да стегне „новото
