откритие“, докато не си е въобразило прекалено много. Строга, взискателна, неотстъпчива. Това не са недостатъци, които ще отблъснат Нешка. Но все пак тя реши, че трябва да провери по-дълбоко някои неща, въпреки че на проверка отборът минава по един ден всяка седмица. Играят пред големите гимнастички и пред Нешка, за да се види как е минала седмицата. И ето че за огромна изненада на Ефросина старши треньорката трябваше да се намеси, като препоръча по-лек режим. Повече почивка. Повече време да си учат уроците. По-лека програма изобщо.
— Отначало не можех да повярвам, че такова изискване може да постави точно Нешка. Разработи дори специална програма, прегледа плановете, коригира ги и все в тази насока — облекчаване. За пръв път не знаех какво да мисля. Цяла седмица не бях на себе сн, но знаех, че трябва да спазя точно всичките й изисквания. И знаете ли, за моя най-голяма изненада работата тръгна много по-добре. Излезе, че Нешка е абсолютно права. С малките не може като с големите. Трябва да се щадят, да се предпазват от умората, да се внимава да не им омръзне гимнастиката…
Мърмореха срещу Ефросина и по-големи, и току-що започващи треньорки. Но дойде ред всички да покажат децата си на една тържествена продукция в Народния дворец на културата „Людмила Живкова“ и се видя, че точно нейните деца са и с най-стилните, най-оригиналните съчетания, и че точно те са с най- прецнзно изработените детайли. И най-артистични. На непоносимо строгата Фроса.
— И какво са се вторачили в нея — казва Нешка. — Защо ги дразни толкова много? Защото повече работи ли? Толкова ли е непоносимо това да виждаш, че някой работи повече ог тебе?
Така една сутрин треньорките от средното звено осъмнаха с новината, че за тяхната работа ще отговаря Ефросина Ангелова.
Казвам й на Нешка:
— Това не е начин да ги накараш да я обичат повече.
— Не си правя илюзии, че могат да я обичат. Искам Фроса да стегне малко работата в зала „Емил Марков“, защото не мога да съм едновременно в двете зали и всъщност основната ми работа е на „Герена“. Да стегне дисциплината.
Когато някоя закъснее, когато някоя не дойде. Фроса поема и нейните гимнастички, така че само работата й се увеличи.
На един лагер във Варна старши треньорката извика Димитричка Маслева да й помогне и след това дълго не можеше да се нахвали.
— Знаеш ли как добре работи Димитричка. Знаеш ли колко добри треньорки имаме, само трябва да се открият. Все стоят в сянката на някоя, която нито е по-добра, нито по-работлива. Във Варна не можеха да се начудят, че точно Димитрнчка съм поканила да ми помогне, а когато казах, че искам да я взема в националния отбор, едва не подскочиха. Предложих й да вземе ансамбъла. Страхува се, че никога не е работила с ансамбъл. Мисля, че ще свикне и ще забрави всичките си страхове.
Нешка търси треньорки. Състезателките сами идват. Предлагат й ги колежките от цялата страна. Настояват, говорят за качествата на децата, искат да й ги покажат. Не може всички да вземе. И не бива. В тази зала трябва да дойдат действително най-талантливите. И тъкмо затова й трябват треньорки.
— Защо не оставиш Красимира Филипова в „Славия“? Да поработи самостоятелно, да се види какво може, пък тогава да дойде в националния отбор?
— Защото не иска да остане в „Славия“. Ще помага Краси, не се безпокой… Уредих да дойде и Лушка Бъчварова — много ми е необходима.
Тереза вече отдавна работи. Илиана Раева, Анелия Раленкова — коя още ще дойде в залата… Една зала, пълна с деца, с треньорки, с грижи. Понякога Нешка е направо щастлива от „находката“, друг път, пълна със съмнения, се брани от чуждите съмнения, опитва се да си докаже, че годините променят човека непременно към по-доброто. Толкова ли си вярва, че ще се справи и с подмолните течения, и с бойкотите? Струва ми се, че стигаме все до легендата за богатира. Но аз отидох много напред. Да се върнем на събитията след турнира за Световната купа. Лятото на 1983 година… Никой извън тази зала не иска да ме подкрепи в желанието ми да взема и ансамбъла, затова пък тук до мене — такъв ентусиазъм! Не мога да чуя вече никакви възражения. Гореща подкрепа точно там, където ми е най-нужно. Колко рядко се случва. И колко ободряващо действува.
Ами да, за какво съм събрала най-талантливите деца от страната? Нали трябва да се реализират. При това подготовката им дотук е водена така, че няма нужда да крием никакви недостатъци. Имаме достатъчно голям избор. Двайсетина кандидатки за тази шестица. Разкошни гимнастички. Ще се борят, ще се състезават, ще се конкурират. Всяка трябва да заслужи мястото си в българския ансамбъл. Все по-често си спомням времето, когато поех децата на „Левски—Спартак“. Как ме гледаха, с каква готовност изпълняваха всичко, как се страхувах да не се преуморят от тази ненаситна жажда за игра! Сега тези деца ми напомняха за едни други деца. Радвах им се и от време на време настръхвах. Какво ли ще стане, като пораснат? След няколко години само. Какво ли ще стане, като им натежи славата?
Какво съм се замислила колко ще им натежи славата. Тя нека да дойде… Не зная защо този непрекъснат страх за големите, за опитните, за миналите през тежки битки момичета се сменяше с някакъв непонятен оптимизъм, когато застанех до децата, които за пръв път щях да поведа на световно първенство. На какво разчитах? На изненадата от необичайната композиция? Да, но нали трябва да я изиграят. И това не ме тревожеше. Тренираха така, че си мислех — не могат да не я изиграят. Едва в последните дни преди Страсбург се сетих да се изплаша. През цялото време това беше работа с радост. Ансамбълът непрекъснато се променяше. Ставаше все по-хубав и това ми носеше удовлетворение, което прогонваше всички страхове…
Затова пък грижите ми при подготовката на индивидуалните състезателки непрекъснато нарастваха. При това този път те идваха повече отвън. Работата вървеше нормално. Композициите за Страсбург, подготвени още преди турнира за Световната купа и тренирани едновременно с белградските, улягаха все повече. Момичетата набираха и сигурност, и кураж, и настроение за новата битка.
Дойде ред и на републиканското първенство през 1983 година. Най-кошмарното републиканско първенство, което съм запомнила като треньорка. Вярно, и в началото имаше време, когато се лансираха състезателки, които не тренирам аз, но сега цялата битка срещу мен се водеше с моето много активно съдействие.
Какъв беше този невъзможен съдийски комплот! Мощно сдружение за унищожаването на две големи състезателки — това беше съдийството на републиканското първенство след белгоадския турнир! Бяха решили да направят Даниела Грънчарова републиканска шампионка и така да ме принудят да я включа в тройката. Като че ли това беше най-важното. Бяха казали на Даниела, че е достатъчно само да не сгреши и тя изхвърли от композициите си всичко, което е трудно и интересно. В тези композиции, които аз й бях поставила, които аз бях работила, за да мине в друг, по-висш етап на подготовката. За да свикне да играе трудна гимнастика от все по-високо и по-високо равнище. За да може да става все по-голяма и по-голяма гимнастичка. И как си разреши така да осакатява композициите си, без да ме попита! Нищо не може да ме огорчи повече. Даниела играеше една скучна програма, при това стегната, за да не сбърка. Едната лента изигра с настроение и пълно и се видя веднага, че е вече друга състезателка. Съдииките, без много да се чудят, вдигат високи оценки. Но ето че Даниела не можа да издържи на толериране, както някои не могат да издържат на ощетяване. И докато съдийките подкастрят Раленкова и Раева (Игнатова не посмяха — все пак победителка в първия турнир за Световната купа), нагоре се измъква Диляна Георгиева. Ощетяваха Илиана и Ани, спазваха някаква справедливост към Лили, вдигаха безобразно високо Даниела и изтърваха Диляна, за която не се сетиха. Игра си Диляна с огромно настроение, незасегната от тези тънки сметки, и за всеобща и своя изненада се видя изведнъж републиканска шампионка. На второ място Игнатова и Грънчарова, на четвърто Раева, на пето Раленкова… Когато ги награждаваха, много хора, които бяха освирквали във вчерашния ден оценките на съдийките (толкова отдавна не беше се свирило!), без да изчисляват коя къде е сега, не можеха да разберат какво е станало. Много хора питаха: „За какво ги декласираха Анелия и Илиана?“ Защото са големи гимнастички — ми се щеше да кажа на цялата зала, която посрещна ритуала на награждаването с ново освиркване.
На шампионата на уредите както и да играят Анелия и Илиана — безобразно ниски оценки. Трябваше Даниела да набере повече точки. Все едно ми е какво ще набере. Точно в тези дни Даниела губи шансовете си. Ако се чудех до вчера как да я изтласкам все по-нагоре, сега вече нямам никакво желание. Ще си окастря програмата, за да вземе тази титла, която все още не й се полага. Опитвам се да разбера
