дете до тях, бързо ги забравих. Даваха и кураж при първите стартове, радваха се, че още от самото начало се налага категорично, където и да се появи.
Изпитах отново огромното удоволствие да работя с една гимнастичка, жадна за работа. Неуморима. Изпълнителна. Ненаситна за игра. Не беше никаква изненада поне за мен, че така бързо усвоява. Много талантлива и до толкова гимнастички расте, че сякаш попива всичко и без да си го постави като задача. Скоро трябваше да забележа, че това момиче, на което гласът не може да се чуе, е и с огромно самочувствие, и с огромни амбиции, и нещо, което беше особено важно за мене — с железни нерви. Ако е усетила някаква предстартова треска в тези турнири, на които трябваше да налага новото откритие на българската школа, никой не я е забелязал. Излиза, играе — пред публика винаги по-добре, отколкото в тренировъчната зала (това също е много важно), усмихва се на възторжената зала и се оттегля с достойнство. Това, когато беше тринайсетгодишна. Сега вече на четиринайсет изглежда зряла гимнастичка.
„Внимавай с Железния Феликс — казва Георги Дюлгеров (така той казва на Бианка още от самото начало) — Не я гледай, че когато говори е «мяу-мяу». Претенциите на това дете никак не са малки. Вече е готово за основния състав, но ако мислиш да я включваш, трябва да й дадеш все пак време да го преглътне…“
Е, да де, но докато тя преглъща, другата трябва съвсем да угасне…
Постоянно се изненадвам колко вярно, колко тънко вижда нещата в нашата зала Георги Дюлгеров. Трябва да си призная, че нахлуването на неговия снимачен екип посрещнах малко наежена. Бях получила вече нещо като комплекс от сценаристи и режисьори…
Един известен журналист, който следи нашия спорт още от времето, когато аз се състезавах, реши да напише сценарий за игрален филм за Нешка Робева. Още когато оповестяваше тържествено решението си, не успях много да се ентусиазирам. От къде на къде игрален филм за мене? Но когато прочетох сценария, направо се ужасих. Според него аз и Златка Бончева си ходим по кръчмите, пийваме си водката и псуваме тоя и оня. И така, псувайки, ни идват и добри идеи за работата. Връщам се от чужбина и заварвам Стойчо, устроил у дома нещо като дискотека, а Аглика казва за момичето, с което танцува: „Мамо, тази кака много често идва у дома, когато те няма.“
Обяснявам, че по кръчмите въобще не ходя, водка не пия и не псувам. Колкото до Златка Бончева, мисля, че и лимонада не пие. Обяснявам, че никога не съм заварвала мъжа си да превръща дома ни в дискотека и дъщеря ни няма такива впечатления от баща си.
Авторът не ми казва точно, че съм проста, но ми обяснява търпеливо, че това се наричало художествена измислица и че така щяло да бъде много по-интересно.
— Добре де, нямам нищо против да бъде интересно, но какво общо имам аз с цялата работа?
Така щяло да бъде още по-интересно. Представям ли си всичко това за Нешка Робева! Как ще се шокира публиката. Никак не искам да шокирам публиката и предупреждавам, че ще протестирам, ако някой си позволи да ме украсява с подобни художествени измислици.
Ама как не разбирам. Той вече бил ангажирал един от най-известните режисьори, едни от най- известните артисти. Нешка щяла да играе самата… Казвам, че и самата София Лорен да играе, не съм съгласна. И никак не се интересувам кой колко е известен и изобщо най-добре е да не се занимават с мене, да ме оставят да си гледам тренировките, че от интервюта, срещи, филми не мога да си видя залата такава, каквато трябва да бъда. Работна. Без външни хора.
И тъкмо съм на път да забравя за този сценарий, който, трябва да си призная, доста ме ядоса, обажда се един приятел на нашето семейство. Ще се съглася ли да говоря с един негов приятел — сценарист, много талантливо момче. Трябвало да направи филм за мене. Казвам на Каро, че не искам никакви филми, но той настоява. Бил обещал, не мога да го излагам. Нищо не ми коства да поговоря с него. Той друго не иска. Щял да го доведе на вечеря у дома, когато на мене ми е удобно. Никак не ми е удобно и никак не мога да разбера как някой ще прави сценарий, като говори с мене на една вечеря, но на Каро не мога да откажа. Пристига той с талантливия сценарист, разговаряме и след известно време в ръцете ми се появява нов сценарий, който успя да ме ядоса повече от първия. Този пък виждаше филма си повече като интервюта с мене и гимнастачките. Момичетата казват, че съм им ограбила детството, но ми прощават в името на голямата цел. Нещо такова в най-общи линии. Бездарно, глупаво и злобно до немай-къде е това произведение, което не зная защо се нарича сценарий. Не мога да разбера с какво съм предизвикала такива чувства. Доколкото си спомням, а се опитвам да си спомня до най-малки подробности разговора, не, съм дала никакви поводи.
Питам Каро с какво съм предизвикала тази злоба у неговото протеже. Не ставало въпрос за злоба. Режисьорът мислел, че ще бъде много интересно на фона на всеобщото въодушевление да се появи една такава антитеза. Питам го кой, му е казал, че този човек е талантлив. Обещава повече да не ми води „таланти“ и с това приключваме този епизод…
Прибирам се веднъж и заварвам едно непознато семейство вкъщи. Жената била журналистка. Обадил се друг наш приятел и помолил Стойчо да даде интервю, защото този път искали с него да разговарят. Пристигам точно когато журналистката иска да знае изневерявал ли ми е някога, аз изневерявала ли съм му. От кого би ревнувал и аз ревнива ли съм. Усещам, че ми се вдига кръвното. Ето тя например никак не била ревнива. Нека съпругът й да потвърди. Потвърждава. И никак не се интересува от това, че на мене ми е все едно дали жена му е ревнива. И никак не забелязват, че не може така да прекрачваш всички граници на такта. Откровен разговор! От къде на къде с човек, когото изобщо не познаваш. Не мога да гледам от яд. Но какво мога да направя? Дошли хората на гости и разискват интересни въпроси.
И така, пристига Георги Дюлгеров в залата, казва, че прочел „От Ротердам до Амстердам и Мюнхен“ и искал да направи игрален филм за художествената гимнастика. Интересувала го темата за Пигмалион. Не зная с какво, но още с първия разговор успя да спечели доверието ми и както се бях зарекла да не допускам никакъв режисьор да прекрачи прага ни на дома ми, ни на залата, му казвам, че може да остане при две условия. Да не прави игрален филм. Ако въобще прецени, че може да стане филм в нашата зала, да бъде само истината и никакви, ама съвсем никакви художествени измислици. Второ условие — да не пречи на работата ни. Защото за него, разбира се, най-важен е филмът, а за мене европейското първенство, и следващото първенство, и по-следващото. И няма да приема нищо, което ще наруши програмата ми. Да дойдат, да снимат каквото искат, ако успеят да станат невидими.
Станаха. Отначало момичетата малко се стъписаха от тазя постоянно следваща ги камера на Радослав Спасов. Той започна да дебне моменти, когато няма да го усетят и погълнати от това, което правят, няма да го забележат. Свикнаха. Дори ако някой ден се случеше да не дойдат, започнаха да ни липсват.
Екипът на Георги Дюлгеров! Колко пъти ми се е случвало да му завиждам. Как е успял да подбере всички така, че да установи такъв синхрон, такава хармония в работата си. Колко и талантливи, и толерантни хора. И операторът Спасов, и композиторът Божидар Петков. Как успява да ги насочи, да ги обедини, да търсят всички в една посока, да се допълват. Как успява да държи със здрава ръка целия този многоброен колектив и да поддържа винаги една приятна атмосфера. Не съм предполагала, че присъствието им в нашата зала точно в най-трудння период — времето на най-усилената предстартова треска, може да се окаже толкова благотворно.
Тези хора спечелиха доверието ни най-напред с това, че идваха сутрин, когато започваше работният ни ден, и си тръгваха след последната тренировка. Досега само Ангел Гурмев се беше опитвал да ме съпроводи в цялата ми програма. Издържа три дни, но твърди, че е горд, защото все пак е първият и единственият, който е опитал. Искаше да му призная, че три дни не са толкова малко.
Шегуваше се Ангел, но дойде време неговият актив да влезе в работа. На едно специално заседание, на което трябваше да се разгледа олимпийската подготовка на отбора, от федерацията се посипаха обвинения, които не можах да разбера откъде са дошли. И тъкмо се чудех какво да отговоря в яда си, обади се Ангел:
— Ти пък откъде можеш да знаеш какво става в залата? Вие минавате и заминавате и нищо не можете да видите. Кой знае откъде черпите сведенията си. Никоя от вас никога не се е постарала да остане поне един пълен работен ден. Само аз опитах и издържах Нешкини три дни и ви казвам, че няма да го повторя. Така че нямате думата…
Оказа се, че сведенията на федерацията били от шофьора, който имаше някаква чисто женска страст към клюки и интриги.
Сега екипът на Дюлгеров идваше в началото и си отиваше след края на тренировката. И издържаше на
