че Нешка има система на налагане на гимнастичките, че една година е на Игнатова, друга на Раленкова, на Георгиева, Панова…
— Да, това вече всички знаят, въпреки че не могат да се възползуват особено, защото трябва да имаш все пак какво да налагаш. Аз говоря за онази първа поява точно на международните турнири. Питайте която искате треньорка, питайте която искате съдиика. Ще ви повтори точно това мое удивление, че вашите гимнастички имат някакво шампионско самочувствие още при първата си поява… Как го постига Робева? Бихте ли могли да ми кажете?
Казвам — растат малки до големи. И си спомням какво ми разказваха момичетата от ансамбъла след победата в Страсбург.
— Понякога нещо не върви, не върви и не върви. Вече сме отчаяни и си мислим, че точно това никога няма да успеем да изиграем. Влиза другарката Робева и казва: „Я да видим кое е невъзможното?“ Започваме, играем цялата композиция превъзходно. Тя казва: „Добре, но не разбрах за какво става въпрос? Кое не можете да изиграете?“ Обясняваме за кой елемент става въпрос. „Добре, повторете.“ Играем още веднъж и отново всичко излиза, както трябва. Още веднъж! Отново всичко е наред. Въобще не можем да обясним как става всичко това. При следващата засечка отново когато влезе другарката Робева, го изиграваме.
Питам ги все пак как си го обясняват. Не може да не са търсили отговор.
— Търсили сме, разбира се, и единственото, до което стигаме, е, че просто пред нея не можем да не го изиграем. Което не е никакъв отговор, но друг няма.
Не й казвам на Свирски какво са ми разказвали ансамблистките. Не искам да чуя такъв отговор: „Я да не говорим за мистика.“ Може да не го каже, но ще си го помисли. Струва ми се, че става въпрос за някакъв особен респект…
Когато й разказах на Нсшка за ансамблистките, тя се смееше. „Не знаех наистина, че толкова ги стряскам. Какво не бих дала да могат и големите да ти го кажат…“
Тъкмо се чудя с кого да бъде следващото интервю и идва Лида Новакова, колежката от Катовице, която не пропуска голямо състезание по спортна и художествена гимнастика, по акробатика.
— Спомняш ли си какво ти казах след Страсбург? Дори и да, напусне сега, Робева е начертала пътя на художествената гимнастика, за следващите десет години. Откровено казано, тогава мислех, че е стигнала до връх, до който и тя самата вече няма да може да се изкачи. Може ли да има по-голяма наситеност с трудност и риск? Та аз докато гледам, не мога дъх да си поема. Може ли да има по-плътен синхрон на музика и движения? Изключено! Може ли да се стигне до по-висок праг на майсторство? Как? Така се питах и си отговарях след Страсбург. Сега мога да повторя това, което казах преди година — отново начерта пътя за следващите десет години, но този път е вече много по-труден. С нетърпение ще очаквам Валядолид. Вече не казвам, че това е абсолютният връх — нейните върхове са, изглежда, много. Все по-високи…
Тръгвам към Мирко Фишер. Него не мога да го пропусна, когато става въпрос за интервюта. Та нали точно той е човекът, който през 1967 година при първата поява на Нешка на световния подиум в Копенхаген предрече — българската вихрушка Нешка Робева едва не промени представите ни за художествената гимнастика. И тъй като журналистите особено държат на верните си прогнози, всички те трябва да признаем приоритета на Мирко Фишер. Никой не беше казал нещо по-вярно, никой не го беше казал толкова рано.
Фишер току-що е предал по телефона своя репортаж за „Чешкословенски спорт“. Явно е доволен от себе си. Познавам тази възбуда, когато ти се говори, искаш да свериш с всеки срещнат своите наблюдения.
— Искащ ли да ти прочета това, което съм написал?
Разбира се, че искам. Но Мирко чете така бързо, че ми става ясно само едно — другите пипат топката като баскетболистки, а българките — като богини. Казвам:
— Мирко, много е хубаво това, което си написал, но можеш ли сега да ми обясниш по-бавно и на руски…
— Ама, разбира се. Аз винаги много съм харесвал Марта Бобо. Не, не се учудвай. Става въпрос наистина за онова малко испанче Бобо. За мене това е разбираема, достъпна гимнастика. Такава, каквато се играеше някога и каквато бях убеден доскоро, че трябва да бъде художествената гимнастика, Вашите отидоха много напред. Потискат с превъзходството си. Това е гимнастика на бъдещето. Ненапразно взимате всички титли и медали. Това право никой не може да ви оспори, но пък и на мене никой не може да мн оспори правото да харесвам повече от всички Марта Бобо. Забележи — не казвам Бошанска, не казвам Хавличкова, а знаеш, че съм толкова чех, колкото ти си българка. Това е първото състезание, на което Марта Бобо не ми харесва. Опитвам се да си го обясня и стигам до това, че е виновна Анелия Раленкова. Състезанието си върви, а виждам, че не е само Анелия. Всичките ваши момичета. Накрая стигам до истинския отговор. Виновна е вашата Нешка Робева. Защото това, което прави тя, е наистина свръхестествено. Сега, когато гледам Марта Бобо и всички останали гимнастички, които не са от българския отбор, ми се струва, че пипат топката като баскетболистки. Вашите я движат с ласка, с обич, с някаква нежност, мекота, която явно на този етап е непосилна за никого от другите отбори.
Аз не искам да говоря за другите качества на вашите гимнастички. Никой не е постигнал и скоро няма да постигне тази височина при изхвърлянето на уредите, съчетана със сложните елементи, които правят, докато уредът се върне в ръцете им точно, безпогрешно. Неестествено безпогрешно. Никой няма да стигне скоро до амплитудата, която имат вашите гимнастички. Никой скоро няма да стигне до силата, до тази невероятна артистичност, до която са стигнали. Пак повтарям: това не е нещо, което може да спечели моите симпатии. Възторг — да, но аз си предпочитах обикновената, жизнерадостната гимнастика на Марта Бобо. Сега вашата Нешка Робева разколеба нещо, което вече смятах за непоклатимо. Накара ме да видя, че Марта поема топката като баскетболистка, Раленкова — като богиня… Разбираш ли точно какво искам да кажа?
Разбирам те, Мирко. Почти същото, макар и с много различни думи, каза и старши треньорката на японския национален отбор Камо:
— Колкото по-нагоре вървите, толкова по-малко привърженици ще имате. Вашата гимнастика става вече наистина като недостъпна мечта. Съперннчките ви играят по-достъпно. По-човешко. Съвсем естествено е съдииките от всички страни тях да подкрепят. Зная, че Нешка Робева не може да се спре сама. Сигурно ще я принудят да спре… Това, което прави тя, е вече и непонятно, и недостижимо, и надхвърля нормалните човешки възможности. А кога, в кое време това е било простено някому…
Спомням си, че още след Мюнхен Стойчо предупреждаваше:
— Ти обезсмисли усилията на българските треньорки и не се учудвай, че тук те няма да те обичат, и ще правят всичко възможно да ти пречат. Сега си на път да обезсмислиш усилията на треньорките в цял свят. Не очаквай да ти простят. Не зная как, но ще трябва сама да се спреш. Иначе ще изпиташ много жестоки огорчения…
Пророкът Стойчо. Математикът Стойчо. Човекът, който се заема всичко да изчисли. Може ли да го послуша Нешка? Та той и не си прави никакви илюзии. Ясно му е, че това е съвет без стойност, но не може да не го даде…
Продължавам своите интервюта на Виенското европейско първенство. Когато Ясна Радославлевич, югославската треньорка, ми казва: „Ти знаеш, че на големи първенства за Нешка се вълнувам повече, отколкото и за самата мене“, само кимвам. Зная! Нешка се занимаваше много отблизо с подгоговката на самата Ясна, сега и на нейната гимнастичка Милена Релин. И Ясна е живяла с месеци в къщата на Нешка. Докато гледаше бебето си, младата югославска треньорка изпрати у Нешкини Милена. Тук са всяка година за по няколко седмици.
— Не посмях нищо да й кажа за Лили преди европейското първенство, но всички толкова много говореха, че не могат да разберат българската треньорка, та вече започна да ме втриса, като си представех, че ще пусне Игнатова, ще се провали и ще видя как злорадствуват тия, дето сега се чудят. Не смеех да я питам защо го прави, защо пуска Лили, а не Бианка. Сега не смея да я питам какво направи с Лили, та игра така. Никой не вярваше вече, че това може да стане… Никой нищо не може да разбере. Казвам ти всичко, защото ми вярваш…
Вярвам ти! Ясно! И те обичам, защото в това море от амбициозни, огорчени, настръхнали жени зная, че поне ти се радваш на нашите победи, защото, не можеш да не обичаш Нешка…
