тежат повече тези невярващи, съжаляващи, изплашени очи. Ами как ще издържи, когато всички я предадоха, отписаха, отрекоха? Това не може да не се чувствува, то не може да не тежи. Решавам, че не ми е виновно момичето и трябва да си го прибера още сега някъде насаме, да изиграе веднъж всичко само пред мене, без да го гледа никой друг, за да си спомни колко може, да се успокои. Тръгваме и в този момент виждам, че на Бианка й тече кръв от носа. Ето пък тука как изби напрежението. Дали не са го пренавили това момиче, че може още сега да участвува в европейско първенство. После ще се оправям с нея. Сега Лили…
Като по чудо намираме някаква мъничка заличка съвсем празна, тиха. Хайде, Лили…
От тази зала излизам вече успокоена. Обявявам — Лили ще играе и не искам повече никой за нищо да ме съветва. Усещам, че ще умрат от любопитство да разберат какво е станало в малката заличка. Нищо особено. Успокои се момичето, съвзе се, заигра. Казах й: „Точно така! Ето това е! Успокой се. Мина вече кризата. Утре започва битката!…“
Залисана около моята тройка, почти не забелязвам какво става в лагера на съперниците. Видях, разбира се, още от самото начало част от тренировката. Хареса ми много Даля Куткайте. Напреднала, утруднила композициите си. Видях и Белоглазова, и Девина, и Дручинина. Никак не можех да разбера ще предпочетат ли сигурността с Девина, или ще търсят изненада с дебютантката.
Предпочетоха изненадата. Зная, че имам много силна тройка, и все пак ме тресе моята си треска. Какво ли ще излезе от тази дебютантка? Дали съдийките няма да решат да лансират едно ново име? На мене Девина повече ми харесва като гимнастичка, но сега въпросът не е какво на мене ми харесва.
На нашите тренировки се събират все повече хора. С особен интерес се посрещат новите композиции. Сега вече Лили може да се покаже в пълния си блясък. Обсъждат, коментират бухалките на трите, композициите с топка. Особен интерес към лентата на Анелия по музика от „Болеро“ на Равел. Ани успя да почувствува тази музика така пълно, че и на тренировките зрителите вече усещат особената сила на композицията.
Спомням си как наблюдавахме солиста на „Бежар“ по тази музика. Пускахме отново и отново този запис, за да видят колко различно може да се пресъздаде една и съща музика. И колко различно може да звучи в крайна сметка. Спореха тогава момичетата. Колко е щастлив! Може да излиза всяка вечер, да играе пред публика, да му ръкопляскат — и никакви съдии, никакви оценки, никакви нерви. Само удоволствие от играта… Да, но никога няма да знае дали е най-добрият в света. Никога няма да бъде шампион…
Гледам сега това Анелино „Болеро“, приемам поздравленията от колежките, които обсъждат композициите на трите момичета, на ансамбъла. Приятно ми е, че ги харесват, но сега ме интересува само едно — коя ще е шампионката. И ще победи ли нашият ансамбъл.
Това е състезание, за което не искам да си спомням. Когато се погледнат протоколите — блестяща победа на българките. Нямам никакви причини да съм недоволна. После често чувах този въпрос: „Какво в крайна сметка иска Нешка, какво не й достига?“ Отново съм тръгнала с девет гимнастички, отново се връщам с девет шампионки. Абсолютната титла — за Анелия Раленкова, ансамблистките — категорични шампионки. Какво толкова е станало?
Това беше кошмарно съдийско състезание. Най-напред след десет минути съдийски разправии намалиха оценката на Анелия, защото тази лента не се харесвала на арбитърката. Бяха вдигнати три десетки и при всички тези пазарлъци и при упоритата съпротива на някои от съдийките в крайна сметка оценката стана 9,9. Игра Белоглазова с нова съдийска конференция — този път, за да увеличат оценката, защото на арбитърката тази лента пък много й харесала. Увеличиха оценката с пет стотни.
Този поток вече завърши състезанието и местата са разпределени така: първа Раленкова, на второ място Георгиева й Белоглазова, след тях Куткайте…
Очаква се вече само едно — да играе Лили Игнатова, за да се види къде ще застане тази гимнастичка, която отново не греши и отново има отвратителния жребий да започва и да завършва битката. Над коя, след коя, до коя ще се нареди Лили, изобщо как ще размести пластовете тази гимнастичка, която сега вече действително играе много силно.
Ново свикване на съдийките. Това вече на почивката, през която светлинното табло непрекъснато повтаря класирането — Раленкова, Георгиева, Белоглазова, Куткайте… На журналистите са раздадени протоколи, в които е обявено, че дотук състезанието приключва с водач Раленкова. Разгорещени спорове. Едни са за, други против, някои се разхождат по коридорите — по-далеч от схватката, за да кажат после и на двете страни: „Как съжалявам, че не разбрах, щях да застана, разбира се, на ваша страна.“ Впрочем спорещите дори не забелязват, че не всички, които трябва да решават, са се събрали. А и то не е нужно. Отново повишават оценката на лента на Белоглззова и обявяват новото класиране при невероятен шум в залата. Изравнили са Белоглазова с Раленкова, трета. Георгиева, четвърта Куткайте…
Лили излиза като обречена. Ясно е, че както и да играе, съдийките са приключили с темата класиране и няма да допуснат никого нагоре. Как не сгреши, как събра всичко, което имаше у себе си, как издържа! Видя се опитният боец, минал през много изпитания. През най-много изпитания. Може да се разкисне преди състезанието, може да не издържи пред всички тези невярващи очи, но тук, когато борбата стана невъзможно жестока, издържа. Блестящо! Само усмивката на Лили вече я нямаше и не можах да простя на съдийките точно това. Вече я нямаше жизнерадостната гимнастичка. Играеше едно тъжно момиче: Силно, с хъс, не с радост. Взе четвърто място.
Гледах Лили и слушах Ники. Как израсна артистът в нашия пианист Николай Костов в тези години. Колко болка и тъга имаше в това, което свиреше сега, а трябваше да звучи весело, закачливо заедно с веселата, закачлива Лили. Колко много се беше научило пианото на Ники да следва настроението на момичетата.
На шампионата вече трите българки доказаха на съдийките с колко са над всякакви спорове, комбинации и пазарлъци. Анелия Раленкова завърши това състезание с четири златни и един бронзов медал. На лента. Бронзов, по-златен от всички златни, защото с такава лента не беше играла никоя до момента. Много рядко съм казвала нещо за композициите си, затова сега мога да си го позволя.
На пресконференцията след състезанието Анелия обяви, че това е последното й състезание. Журналистите й напомняха, че вече на много състезания все на нея й намаляват оценките. Спомня ли си някога да са й увеличили? Не, никога. Може би във Валядолид… но там тя няма да отиде. Дали няма да стане съдиика? Няма смисъл, нищо не може да се промени. Как си обяснява това съдийство? Нищо не може, нищо не иска да си обяснява. Доволна е, че е играла, че е победила, че повече няма да може никой да я оценява.
До момента Ани не беше показала колко е огорчена. Дали си спомня съдийските спорове около нейната гимнастика? Как може да не си ги спомня. Сигурно няма да може да ги забрави никога. И все пак за нея точно това състезание завършва така щастливо. Коя гимнастичка не би искала да се оттегли с четири златни и един бронзов медал? С най-богата колекция от отличия. С такова признание на публиката. Лили да е огорчена — разбирам, но защо на Ани толкова много й се плаче? Тя, която никога, на никое състезание не е плакала? Дори тогава, когато са я ощетявали и е била втора, не победителката. Или никой не е виждал кога плаче. Всъщност и сега не плаче. Само личи, че е на края на силите си. Познавам ли наистина това момиче, което израсна до мене от съвсем мъничко? Все си мълчи — работи и мълчи, мълчи и работи. И ето го сега, набрало куража да обвинява пред препълнена с журналисти зала.
Преди Ани бяха попитали Белоглазова каква според нея е разликата между българската и съветската школа. Галя отговаря, че не й харесва играта на българките. Имало нещо студено. Не топли, не грее. При това прави една гримаса, като че ли наистина се докосва до нещо студено.
Задават същия въпрос на Анелия.
— Разлика ли? Българките имат школа.
Играта съвсем загрубя. Ръкопляскат и започвам да изпитвам страх да не се увлече. Преди малко по нашата телевизия казах, че това състезание е пладнешки грабеж и очите на Вера Маринова станаха за един момент стъклени, обобщи нещо набързо и приключи. После повтаряше, че било излязло в ефира и сега какво ще стане!
Каза го, когато промениха класирането, когато изведох една обречена Лили, когато се виждах безсилна и нямах никаква надежда, че някога ще има някаква справедливост по тези наши състезания. Не се помнех от яд и мъка.
Сега Анелия говореше след третата си шампионска титла.
Какво става наистина? И все пак, защо и аз като всички, които ми казват: „Какво искаш при такова
