всичко е уредено, Илиана се размечтава:
— И ако реши да ме вземе, съвсем отделно да ме тренира известно време. Та аз все пак съм загубила толкова много…
Добре, че Нешка не е наблизо да чуе точно това. Ще попита дали случайно и Илиана не мисли, че е желязна и откъде ще й препоръча да вземе тези допълнителни часове. И изобщо… Кой кога й е казал, че могат да я разиграват както си искат. И затова ли я е извадила от кожата, за да й поставя сега условия, и прочее. Разбира се, Илиана очаква аз да подхвърля тази идея. Надява се, че ще бъда толкова тактична и да не кажа, че е казвала такива неща. Не, не че иска от мене директно това. Просто е подхвърлила нещо, което много й се иска. Но знае, че познавам Нешка и сега няма да я ядосвам допълнително, като седна да й разказвам кой за какво си мечтае на глас.
Пристигам във Варна и направо се изплаших от вида на Нешка. Жълта, слаба, „кожа и кости“. Казва, че не може да спи, че само чака да съмне. Много тежък лагер.
— Не мога да разбера защо правиш тези морски лагери, като не стигате до брега. Така е още по-тежко и за момичетата, и за тебе.
— Необходимо е, добре е. Морският въздух…
— Ама какъв морски въздух. Вие сте хем до морето, хем сте достатъчно далече, за да няма значение въздухът. Можете да видите морето само сутрин от прозореца. Така само се изнервяте излишно…
Това е стара тема, подновявана всяка година, която завършва винаги с това, че в неделя ще отидат на плаж. Самата Нешка от три години не е намерила такава неделя.
Казвам й, че съм дошла с Тодор Благоев. Дали са му четири снимачни дни, много са скъпи, режисьорът е много притеснен, много я моли да му окаже пълно съдействие. Всичко ще бъде нагласено така, че да не се пречи на тренировките. По-голямата част от снимките ще се правят вечер…
— А по-малката? Зная колко няма да се пречи на тренировките.
Отговаря някак разсеяно. Не е сърдита, ще станат снимачните дни на Благоев. Нешка изобщо не се интересува от неговите вариации. Да снима, ако няма много да пречи. Бърза да приключи този разговор — интересува се от друго.
— Ти видя ли Илиана?
— Видях я…
— Е, защо не разказваш? Какво ме занимаваш с тия снимачни дни…
Разказвам й за атаките на онзи деятел. Искам да обърна нещата откъм смешната им страна. Но Нешка не се интересува от него, казва само:
— Браво на Райчо Раев.
Изследва ме внимателно:
— И какво ти каза?… И как изглеждаше?… И какво имаше зад това, което ти каза?… И смята ли наистина сериозно да тренира, или пак ще ми къса нервите?
Не мога да кажа това, което мисля — че ще тренира и ще й къса нервите. Не е и нужно. Самата Нешка много добре знае.
— Напълняла ли е? Колко килограма е?
— Не съм я питала колко килограма е и не зная напълняла ли е.
— Ти, разбира се, няма да се сетиш да я питаш, но тя не ти ли каза? Спомни си.
— Ама стига с тия килограми. Като я видиш, ще разбереш напълняла ли е, отслабнала ли е. И толкова ли е важно?
— Важно е за отношението й, за желанието й да се върне.
Не ми е много ясно, но то не е единственото, което не разбирам, така че отминавам този толкова важен въпрос.
Чак когато всичко е изкоментирано, обсъдено, повторено, анализирано, Нешка се сеща за неуспелия „мисионер“.
— И за какво ли му е всичко това! Да кажем, че ми издействува някакво наказание. Той пък какво общо има с нашата-работа. Ако може нещо да помогне, да помогне. Не, дощяло му се да пречи. Омръзна ми всеки да ми се бърка в отбора…
Бурята отминава така рязко, както и започва. Сигурно ще се сети за този случай едва когато насреща й се изпречи самият „доброжелател“ — любезен, препълнен с комплименти.
И отново — какво е казала Илиана? От мене не се иска кой знае колко. Мъничко да си напрегна паметта и да й кажа как изглежда.
— Няма какво да си напрягам паметта. Добре изглежда. Хубава.
— Да, разбира се, за тебе тя винаги си е най-хубавата. А не ти ли каза, че този път аз съм виновна. Място не мога да си намеря. Оказа се, че реброто й наистина било пукнато, а не повярвах. И докторът я преглежда и каза, че нищо и няма. Реших, че симулира. Не мога да си го простя. Да знаеш, отсега нататък която каже, че нещо я боли, ще вярвам. По-добре да ме излъжат, отколкото да преживея отново този кошмар. Ще трябва да я взема на индивидуална подготовка. Не зная откъде ще намеря време, но трябва да го намеря.
И ето че на другия ден — нова беда. Отивам на тренировката към девет часа. За мене все още сутрин, за Нешка — чисто „добър ден“. Само, че денят днес не е добър. Виждам, че едва се държи на краката си от умора и обида. Имам чувството, че направо ще рухне пред очите на всички. Уговарям я да излезе поне за един час, да се поразходи. Нищо й нямало, ще се съвземе. Напуснала е Диляна и, разбира се, защото я няма Илиана. Казвам й, че след няколко дни Диляна ще се върне, но ако Нешка я приеме, си заслужава всички номера, фасони, бойкоти.
— Който те е предал веднъж, ще те предаде и втори, и трети път. Въобще колкото му позволиш. Да се отказва, докато е време. И да не забравяш, че в залата са и малките. Трябва и те да видят, че това не се прощава.
— Разбира се — казва Нешка. — Ти какво си мислиш наистина за мене? Как ще мога да я приема, когато ми е ясно, че просто ме хващат за гушата, когато ми е най-трудно. С такъв човек можеш ли да тръгнеш на истинска битка. Дума да не става. Само че тя няма да се върне и няма да имам възможност да покажа характер.
Пристига Благоев към десет. Ужасен е, когато разбира, че Диляна е напуснала. Ами сега? Успокоявам го, че всичките му вариация ще дойдат за снимките и първа от тях — Диляна. Да не се притеснява. Само Илиана я няма и няма как точно сега да дойде. Ще трябва да се задоволи със снимките от студиото. Благоев пита с надежда:
— Откъде знаеш, че ще дойде Георгиева? Каза ли, че ще дойде? Ти говори ли с нея?
— Не съм говорила, но зная. Сигурна съм.
Режисьорът отново помръква. Вижда му се много нестабилен този аргумент — моята интуиция. Отново ми доказва колко скъп е всеки снимачен ден, че е невъзможно да се издействува друг, колко строги са порядките в кинематографията. Всичко това с явната надежда, че ще ме накара да отида в съседния хотел, където са се настанили родителите на Диляна. Всеки с грижите си: Нешка — с европейското първенство и примадонските номера на звездите си, Благоев — с филма си.
Нямам никакво намерение да търся Диляна. Толкова ме е яд, че ми се струва, че ако след няколко дни Нешка я приеме, няма да мога да й простя толкова мекушавост. Следобед Благоев тържествуващо съобщава, че Диляна наистина ще дойде за снимките. Не мога да споделя възторга му. Разбира се, че ще дойде за снимките. Как не!
Диляна идва и играе с такова темпо, в каквото Нешка отдавна иска да я види. Ни следа от съсипваща умора, която не й позволява да тренира. Нешка като че ли забравя и обидата и заканите си.
— Видя ли как игра? Чудесно! Точно така си представях тези бухалки. Направи ги най-сетне.
Вече е ясно, че ще я приеме. Просто няма да има сили да й жаже да си отиде. Опитвам се отново да и обясня, че е по-добре сега веднъж завинаги да докаже на всички, че не може така, отколкото да продължи с тази толкова чудесна Диляна, която може във всеки момент без никакъв повод да каже: „Отивам си.“ Нешка е съгласна с всички доводи.
През следващите четири дни поне по няколко пъти на ден идва някой, който е срещнал току-що Диляна, и тя казала, че в никакъв случай, за нищо на света няма да се върне. Нешка неизменно отговаря: „И много добре ще направи, защото и аз яямам никакво намерение да я приема.“
