Тя докосна една издатина на приклада и от него се отдели дълга тръба.
— Това е пълнителят. Антиматерия Две — АМ2 — същото вещество, което захранва двигателите на звездолетите. Една магазинна тръба съдържа хиляда и четиристотин заряда. Самият куршум представлява топчица АМ2 с диаметър един милиметър, изолирана в Имперско покритие, което е единственото нещо, способно да предпази целия магазин от взривяване, когато се допира до обикновена материя. Веднъж изчислихме, просто от любопитство, че една от тези тръби съдържа достатъчно енергия да захрани разузнавателен кораб за обиколка на тази звездна система на пълна двигателна мощност… Не ти ли е интересно, Бялстред?
Задрямалият Бялстред се сепна и се събуди.
— Нали не спиш по време на лекцията ми, Бялстред?
— СЪВСЕМ НЕ, ЕФРЕЙТОР.
— Това е добре. Много добре. Но защо не дойдеш тук, да легнеш в позиция за лицеви опори и да ни увериш, че наистина не ти се спи? Е, както и да е. Казахме, хиляда и четиристотин заряда. Ако Империята започне да продава тези пушки на свободния пазар, което тя никога няма да направи, всяка една от тези мънички топчици АМ2 би струвала колкото триседмичната заплата на един гвардеец. Разбирате ли колко добра е Империята към нас?
Карудърс изчака.
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР — отекна хорово строят.
— Радвате ли се, че дойдохте да се запишете в Гвардията?
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР.
— На второто ми прозвучахте малко по-слабо — изръмжа Карудърс. — Щурмова пушка Марк XI. Имате два ключа. Единият е за избор на режим предпазител/единична/автоматична стрелба, другият е спусъкът. Имате индикатор, тук на приклада, който ви показва заряда на енергийните батерии. Всяка батерия осигурява на лазера достатъчно енергия за около десет хиляди заряда, в зависимост от атмосферното налягане, ако има такова, и от времето.
— Тези частици антиматерия се изстрелват с помощта на лазера — продължи тя. — Това означава, че единственото, което виждате, е този мерник. Не е необходимо да се тревожите за траекторията, за полета на куршума или за други такива глупости, които са толкова важни при едно конвенционално оръжие. Което именно прави уилигъна толкова специален. Ако успеете да засечете нещо с мерника му, улучваме това нещо.
— Демонстратор!
Стен се качи на платформата. Карудърс му връчи пушката. Стен я пое с любопитство. Лека. Почти съвсем лека, като играчка. Карудърс му се ухили.
— Не става за подарък на малкото ти братче в Деня на Империята — каза тя, сякаш прочела мислите му.
Карудърс отново отвори катедрата и извади от нея някакъв предмет, увит в пластмаса, с размери около петдесет на петдесет сантиметра. Скочи от катедрата и отиде до една ниска маса на десетина метра разстояние, след което разви пакета.
— Това тук е месо — поясни тя. — Онова, на което би трябвало да миришат соевите говна, които ви дават в столовата. Има почти същата плътност като човешкото.
Карудърс постави кървавия къс на масата и се върна на катедрата.
— Застреляй тази смъртоносно нападаща телешка мръвка, обучаеми — изкомандва тя.
Стен неловко опря приклада на оръжието в рамото си и се прицели. Дръпна спусъка. Не последва нищо.
— Нямаше да е зле първо да освободиш предпазителя — изсумтя Карудърс.
Стен дръпна ключа малко над спусъка, прицели се отново и стреля. Чу се тих пукот и въздухът се йонизира.
Очите му се отвориха широко, а полузадрямалите по скамейките новобранци се сепнаха и се събудиха. Миниатюрната частица беше улучила месото. Телешкото като че ли се беше взривило, кръвта се беше пръснала на няколко метра.
— Иди да го огледаш отблизо — заповяда Карудърс.
Стен слезе от платформата и се приближи до масата. От месото бяха останали само няколко късчета. Стен зяпна оплисканата маса и кръвта около нея, после се върна на мястото си.
— Кара те да се замислиш — каза Карудърс — колко здрав ще остане всеки, който бъде улучен. Отговорът е — довърши тя, извисявайки глас — че няма да остане. Улучите ли с това какъвто и да било хуманоид или нещо близо до хуманоид, и те са мъртви. Ако самият куршум не пробие достатъчно широка дупка, за да си проврете юмрука през нея, то ще го направи ударната вълна.
Карудърс помълча, оставяйки думите да попият в съзнанието им.
— Струва си да се замисли човек, нали? — добави тя ведро. После кресна: — Е, ДОБРЕ, МЪРЗЕЛИВЦИ ТАКИВА, ДОСТАТЪЧНО ПОСЕДЯХТЕ. ТАКА ЧЕ СЕГА СИ ВДИГНЕТЕ КИРЛИВИТЕ ЗАДНИЦИ ОТ ТЕЗИ ПЕЙКИ И ОФОРМЕТЕ БОЕН ФРОНТ. Днес ще ви дадем възможност да простреляте няколко мишени.
Карудърс изчака, докато новобранците се построят, и добави тихо:
— Досега очистихме по-малко от една трета от вас, смотаняци такива, и ги върнахме в родните им говнярници. От днес вече почваме да режем повече мъртва тъкан.
— Деца — продължи тя, — никога не е имало войник, който да не може да стреля. Ако някоя армия му е позволявала такова нещо, то тази армия е съществувала много отдавна. А Имперската гвардия я има от хиляда години. Сега вече почваме да режем сериозно. Което значи, че или ще се квалифицирате с уилигъна, или сте аут. Просто и ясно. Усвоите ли го по-добре, ще имате файда. По-голямо заплащане и по-добре обучение. Но първо гледайте добре да го усвоите. Защото напоследък чувам, че хвърлят тиловите батальони в тераформиране. Аз лично бих предпочела да ме хвърлят в първи ешелон. Мисля, че там рискът е по- малък.
— Сега. ПЪРВА РЕДИЦА, КРАЧКА НАПРЕД. ПО ЕДИН НА ПОСТ. БЕГОМ… МАРШ!
Десет от новобранците, въпреки изключителните им лични усилия и минималните ругатни от страна на обучаващите, не успяха да усвоят оръжието. На другия ден дюшеците им бяха завити и наровете опразнени.
Стен така и не можа да разбере защо за някои е толкова трудно. Карудърс беше права. Прицелваш уилигъна и улучваш. Всеки път.
След като курсът с оръжието приключи, Стен отново беше повишен с един ранг — СТАЖАНТ- СНАЙПЕРИСТ.
Това му осигури повече кредити, първата лентичка и по-натоварени тренировки.
— Хвана ли мишената? — избоботи Карудърс до него.
— Тъй вярно, ефрейтор.
Карудърс докосна контролната кутия пред себе си. Целта се стрелна встрани, извън окуляра, и се скри зад каменната стена на хиляда метра от Стен.
— Така. Сега фокусирай стената. Кръстчето на мерника ти е извън фокус, нали? Използвай първото лостче на визьора си. Извий го, докато фокусираш мерника.
Стен изпълни указанията.
— Готов ли си? Сега използвай лостчето под визьора и го завърти, докато кръстчето застане там, където мислиш, че се намира целта, макар и да не я виждаш. Готово? Стреляй.
Стен натисна спусъка.
Снайперската пушка на Стен от Четиридесети век беше по същество с твърде елементарно устройство. Зарядът все още представляваше частица АМ2, обвита в защитно покритие. Но вместо за изхвърлянето й да се използва лазер, в случая около цевта имаше линеен ускорител. Мерникът служеше да се изчисли точното разстояние до целта и след това, когато обхватът се настроеше така, че да фиксира невидимата цел, ускорителят, ако се наложеше, „завърташе“ заряда така, че траекторията му да очертае ъгъл от деветдесет градуса.
Пушка, която можеше да поразява противник, скрит зад ъгъла.
Стен чу взрив и видя, че стената се огъва.
