— Попадение.
Карудърс го плесна по гърба.
— Знам, боецо. Ако продължаваш така, Първи гвардейски може наистина да получи от нас един не лош воин.
И неизвестно защо Стен се почувства много горд от себе си.
Стен стовари кофата със смет върху боклука и я обърна. Беше достатъчно чиста. Напъха дулото на ултразвуковата чистачка до дъното и докосна спусъка. После разтърси кофата още няколко пъти върху бетона и я понесе обратно към столовата. Повечето ръчна работа в Гвардията се поверяваше или на цивилни, или на наряди от тиловите батальони. Освен най-мръсната работа. Гвардията беше резервирала най-мръсните и тежки дейности по почистването и поддържането на реда за наказание на обучаемите. Това изобщо не притесняваше Стен. При всички случаи беше по-добре и от най-леката работа на Вулкан.
Освен това не можеше и да си представи как би могъл да го избегне.
А сега се чувстваше достатъчно щастлив, седнал на пясъка и загледан в Холстед и Ланцота.
— Ние не създаваме техници — беше заявил Ланцота. — Вече съм ви го казвал. Ние създаваме убийци. Трябват ни хора, които искат да чуят пукота на изхвърчащите очни ябълки от черепите на противниците, които искат да видят какво става, след като разкъсаш нечие гърло със собствените си зъби.
Стен огледа останалите обучаеми. Повечето изглеждаха умерено слисани. Стен изписа на лицето си равнодушие. Това го помнеше много добре, благодаря, сержант.
— Трябва ни демонстратор.
Тишина. Взводът вече знаеше много добре какво чака всеки, ако се натегне за доброволец. А после някой се обади.
— Ефр’ Стен.
Стен знаеше много добре, че е Грегър, но това не го притесни. Беше се постарал много добре да се направи на невидим. Ланцота чу гласа и викна:
— Стен!
Стен изпъшка, плесна с юмрук дланта си и затича напред.
— Слушам, ефрейтор.
Холстед бързо отстъпи две крачки назад. Обаче се откри ниско долу.
— Стажант ефрейтор Стен. Този човек е твоят най-опасен враг. Твоята задача е да му влезеш и да го унищожиш!
Стен тръгна предпазливо напред. Протегна ръце в поза, която се надяваше, че изглежда нападателна, и скочи. Превъртя се, изпъна се и залитна назад, щом стъпалата му докоснаха земята, после политна напред и заби лице в пясъка.
Това трябваше да мине. Но чу шепота на Ланцота в ухото си.
— Преструваш ми се, стажант-ефрейтор. Сега искам да се изправиш, без другите ти колеги-смотаняци да разберат какво правиш, и наистина да нападнеш ефрейтор Холстед.
Стен не помръдна.
— Алтернативата е три дни непоряд в чистене на боклука.
Стен въздъхна и се изправи.
Холстед тръгна напред, протегнал ръце да го сграбчи. Слабо, прецени Стен, и се претъркули върху пясъка. Краката във въздуха, бедрата на Холстед — в ножица.
Холстед падна и Стен стегна, използвайки инерцията му, за да изправи гръб. Холстед се претъркули и Стен влезе с рамо под кръста му.
Холстед излетя във въздуха. Стен имаше достатъчно време да прецени дали да прекъсне орбитата на началника, и се задвижи. Холстед рухна по гръб и Стен го изрита два пъти в ребрата.
Холстед остана да лежи неподвижен на пясъка.
Стен се изправи и се обърна.
Обучаемите бяха зяпнали в няма възхита. Стен погледна Ланцота, който въздъхна тежко и посочи с палец.
— Слушам, сержант!
Стен вдигна кепето си от пясъка и затича обратно към столовата.
Ето, това е. Гонка, ако се справиш, гонка, ако не се справиш. Стен грабна баките и ги помъкна към столовата.
Интендантът му се ухили, когато мина покрай малкия му кабинет.
— Май ще се радваш много да се върнеш утре на тренировки, а?
Стен поклати глава.
— Да не би да ти харесва тук?
— Съвсем не, сержант.
— Тогава какъв ти е проблемът, новобранец?
— Утре почваме тренировки с нож, сержант.
— И кво?
Аха! И кво? Стен изведнъж се разсмя и помъкна баките към стелажите. Кво пък толкова? Все пак беше по-добре, отколкото на Вулкан.
Дори на Стен му прилоша малко, докато гледаше как медикът ловко обработва зейналите рани. Тялото беше разкъсано от шрапнели и от раните шуртеше кръв.
— Процедурата не се е променила от хиляди години — говореше медицинският инструктор. — Първо накарваш ранения отново да диша. Второ, спираш кървенето. Трето, премахваш шока.
Той завърши, покри хуманоидния манекен с изолиращ чаршаф и се изправи. Огледа класа.
— И тогава започвате да крещите колкото ви глас държи за медик. Стига някой гадняр да не е решил, че ние сме най-важната му цел, която трябва да срази, и някой от нас все още да е останал жив.
— И тогава какво? — попита дебеличкият Печ.
— Ако няма професионални медици, които да го поемат, използвате личния си медицински пакет. Ако кървенето спре и вътрешностите са си горе-долу на място, антисептикът в комплекта би трябвало да задържи приятелчето ви да не опъне петалите.
Той се засмя.
— Разбира се, ако сте на някой свят, където не знаете нищо за буболечките, най-доброто, което можете да направите, е да се помъчите да оставите един труп в прилична форма. — Лекарят погледна Печ, който напоследък бързо стопяваше тлъстините. — Което в твоя случай ще бъде доста трудно, Печ.
Стен и останалите се изкискаха. Медикът беше първият инструктор досега, който поне в малка степен се отнасяше с тях като с мислещи същества.
Медикът отвори голям шкаф и даде знак на Стен, който му помогна да вдигне и изнесе друг манекен. Този беше облечен в боен скафандър.
— Виж, в скафандъра нещата са по-различни — каза медикът. — Медпакетът би трябвало вече да се е активизирал в скафандъра и да действа автоматично. Понякога това се случва.
Нов къс смях от страна на медика.
— Но ако костюмът е продупчен, единственото, което можете да направите, е да го запушите и да донесете ранения до лазарета. Това ще го тренирате повече при гонката със скафандрите. А сега ми трябва някой заек… искам да кажа, доброволец.
Той огледа публиката и очите му се спряха на Печ.
— Ела тук, боец.
Печ изтича до катедрата и застана мирно.
— Свободно, отпусни се. Така ме изнервяш. Окей. Тоя фалшификат тук е най-добрият ти приятел. Двамата сте се обучавали заедно. Преследвали сте… — Направи се, че оглежда Печ оценяващо — ъъ, амебоиди. Значи, ръката му е току-що откъсната. Какво ще направиш?
Медикът отстъпи назад. Печ помръдна нервно.
— Давай, войнико. Най-добрият ти приятел е ранен смъртоносно. Действай!
Печ колебливо пристъпи напред, медикът натисна ключа, скрит в шепата му, и ръката на куклата под
