Стен.
— Стажант-ефрейтор Стен!
— Слушам, сержант.
— Защо не сте се справили сам с този случай?
— Опитах се, сержант. Смадърс настоя да се срещне с вас.
— Което е негово право. Особено когато се е озовал пред един стажант-ефрейтор, който е неспособен да се справи с най-елементарен казармен спор в бараката си.
— Тъй вярно, сержант.
— Първо, ще махнеш тези нашивки.
— Слушам, сержант.
— Второ, ще се присъединиш към онези тримата да почистите клозетите.
— Слушам, сержант.
— Свободен си.
Стен последва другите трима навън. Следващия път щеше да спести на останалите куп неприятности и просто да разкъса Смадърс на две.
Глава 21
„Всъщност какво ми пука“ — реши за пореден път Стен. Изтри с йонизиращата четка и последното късче открит метал по оръжейния си колан и отново я прибра в шкафа си.
След което вдигна очи.
До него стоеше Томика, с куфарчето с лични вещи в ръка.
Реши, може би за гигасекунда, че тя е най-красивото нещо в цялото му обучение. А беше изморен. Настина беше изморен.
— Кой се чифтосва с теб, Стен?
— Лявата ми ръка — отвърна той.
Тя хвърли куфарчето си на нара му и започна да намества възглавницата. Стен зяпна.
— Аз съм те канил преди, но…
— Не лягам със стажант-началници. Имам си принципи.
Стен изведнъж реши, че това не само не е важно, но и че е смешно. Смехът му секна, когато погледна Грегър.
— Разбра ли сега какво имах предвид? — каза Грегър. — А ти сбърка.
— Аз винаги бъркам, Грегър. Тоз път какво съм сбъркал?
— Те правят каквото си искат. На мен не искат да ми дадат званието, което заслужавам. А теб те скършиха. Виждаш ли го?
— Не. Доколкото разбирам, съм стъпил на него.
— Ами то е пред тебе. Ето го. — Стен реши, че тонът на Грегър стана малко писклив.
— НСВ, боец. Не се връзва.
— Баща ми ме е учил, че всеки бизнес, който не реагира на нови стимули, се издънва. Така е и с Гвардията. Единственото, което им трябва, е пушечно месо. Всеки, който не се връзва с тяхната представа за тъп герой, го пращат да върши мръсната работа. А ако допуснат грешка, както направиха с теб, веднага го събарят, веднага, щом го разберат.
— Ти наистина ли вярваш на всичко това, Грегър? — попита Томика.
— Абсолютно — извиси глас Грегър. — Написах друго писмо на баща ми, Стен. Той ще се погрижи нещата да се оправят.
Стен го погледна.
— Нали не си споменал за мен?
— Не съм. Точно както искаше. Но ще съжаляваш. Ще видиш.
И Грегър се разсмя, обърна се и се върна при нара си.
— Ей, бивш стажант обучаем за малко ефрейтор Стен? На тоя две нули ли му трябват да му се закръгли сметката?
Стен не й отвърна нищо, само се заслуша в смеха на Грегър, докато се качваше на нара.
— И като го направя, какво ще стане?
Томика се изкикоти. Стен изведнъж скочи на нара и запуши устата й с ръка. Движение. Приглушен кикот. Томика се пресегна и го дръпна на възглавницата.
— Не, Стен! — изпъшка тя. — Почакай.
Стен изчака — сърцето му тупаше.
А после се разнесоха викове.
Някой светна лампите и Стен скочи от нара. Виковете идваха откъм мястото на Грегър.
Стен се претъркули от нара и инстинктивно зае нападателна поза. След което отново се отпусна и се разсмя неудържимо.
Грегър запищя още по-високо и започна да се мята.
Стен и останалите млади наемници се струпаха около Грегър. Той наистина си имаше проблеми.
— Това е Гигантският паяк на Одал — каза някой с подигравателно дрезгав глас. — Ти си в беда, Грегър.
Грегър наистина беше в беда. Предния ден някой, изглежда, беше завлякъл от тренировъчния участък кутия със спрей, от който се образуваше бързо затягаща се нишка за катерене. И докато Грегър спеше, той, тя или те бяха опънали нишката от нара до шкафа за ботушите, пак до нара, пак до шкафа и най-накрая я бяха залепили на носа на Грегър.
Стен реши, че от висококачественото, подлагано на върхови изпитания лепкаво вещество се е получила съвършена паяжина. Този, който беше опнал паяжината, беше съобразил да отключи натегача на сифона на контейнера, така че колкото се мяташе Грегър, толкова повече се оплиташе в нишки.
Стен погледна Томика.
— Кой гони толкова карез на Грегър?
Тя равнодушно махна с ръка.
— Кой ли не. — И се изкикоти. — Мисля, че от него ще се получи идеален офицер.
— Залагам три към едно, че това няма да го измъкне — отвърна Стен. — Не само това, но прог…
— Забавлявате ли се, деца? — Новобранците мигом се превърнаха в групова скулптура.
Стен така и не разбра как Карудърс успя да сведе тона си до шепот под 116 децибела.
— Има ли някаква особена причина, поради която не сме в поза мирно?
— Стани! — понечи да изкомандва някой. Карудърс си проби път през навалицата, огледа Грегър и изцъка замислено.
— Гигантският паяк на Одал. Знаех, че имаме въшки и по някой и друг плъх, но тези паяци ги изтровихме още миналия цикъл.
Карудърс се обърна.
— Моргхан! Защо не прескочиш до склада и да донесеш един бидон разтворител? Ако нямаш нищо против, разбира се.
Вратата на взводната барака се затръшна още преди Карудърс да успее да довърши изречението си.
— Гигантски паяци, хм. Сериозна работа. — Шепотът премина в крясък. — Наемник Стен, каква е униформата за деня за лов на паяци?
— Ъъ… не знам, ефрейтор.
— ЛЕГНИ, СТАНИ, ЛЕГНИ! ТИ СИ БИВШ СТАЖАНТ ЕФРЕЙТОР И СИ ДЛЪЖЕН ДА ГО ЗНАЕШ! ОБУЧАЕМА ТОМИКА, ТИ Е ТРЯБВАЛО ДА МУ КАЖЕШ — ЛЕГНИ, СТАНИ, ЛЕГНИ!
Карудърс закрачи към вратата.
— Ще се строите вън след пет минути в пълно снаряжение за лов на паяци и ще се подготвите да изкарате остатъка от нощта в търсене на, според мен, пет гигантски паяка.
Тя затръшна вратата. Новобранците се спогледаха слисано. Вратата изскърца и отново се отвори.
