сложи тампоните на мозъка. Имаше нужда от почивка. Остави долната си челюст да се тръска, включи краката на автопилот и заспа.
Със затворени очи включи ушите си на сонар около билото на хълма. Четири минути двадесет и седем секунди. Всички звуци на нощни животни са се върнали към нормалното. Всички позиции в готовност. Не е зле.
Ланцота пропълзя до Стен и светна лампичката на планшета.
— Добре. Изтласкахте ги надолу много точно. Втори взвод е струпан твърде много. И смятам, че трябваше да поставиш командния си пост по-близо до фронтовата линия. Но… не е зле.
Стен се стегна. Ланцота беше твърде учтив. Знаеше със сигурност, че на това упражнение ще падат глави. Ланцота предложи:
— Твоята рота провежда помитаща офанзива в продължение на две местни денонощия. Понесли сте, чакай да видим, петдесет и шест… не, седемдесет и пет процента жертви. Тц, тц… Заповядали са ви да атакувате силно укрепена вражеска позиция… ето там!
Ланцота извади симулиращото миниустройство от калъфа на колана си и натисна един бутон. На хълма срещу тях блеснаха няколко светлини.
— За съжаление, позицията се е оказала добре осигурена с числен състав и сте били принудени да се оттеглите на този хълм. Твърде много сте напред за артилерийска поддръжка и по оперативни причини обичайната въздушна и спътникова поддръжка я няма. Евакуирали сте пострадалите в медицинския пункт, така че нямаш ранени, за които да се тревожиш. Задачата е съвсем проста. Много, много скоро, противникът ще предприеме мощна контраатака. Вероятно няма да можете да задържите тази позиция. Полковият командир ти е заповядал да действаш според обстоятелствата. Нашите позиции са… — Той посочи зад себе си и натисна друг бутон. На билото на острия планински рид стимулаторите очертаха силно укрепена, не много добре замаскирана позиция. — Там. Между твоята рота и нашите позиции се предполага, че действат две бригади вражески командоси, с леко въоръжение и малки бойни машини. Изборът е изцяло твой. Някакви въпроси?
Стен тихо подсвирна.
— Стажант-капитан, поеми хората си. Разполагаш с две минути да решиш проблема.
Ланцота запълзя назад и се скри в мрака.
Стен даде знак на Моргхан, своя първи сержант, и двамата се изнизаха от командния пункт. Стен дръпна ултравиолетовия филтър на очите си и светна заслонената с ръка лампичка на планшета.
— Sauve qui peut1 и прочие лайна — прошепна Моргхан. — Що не се предадеш веднага, да избегнем поне утрешната гонка.
— Ние, гвардейските убийци, никога не се предаваме.
— Смяташ, че те юрка нагоре?
— По дяволите. Като нищо. Отстъплението е кучешка работа, така ни казаха.
— Ти го измисли, Стен. Аз се хващам да уча вражеския. — Моргхан пропълзя обратно в КП-то при чакащите свръзки.
— Четири… три… две… едно — чу се гласът на Ланцота някъде от мрака. — Начало.
Сигурно беше включил симулаторната програма. Висок вой… „Почва се!“ — изрева някой, и теренът се разтърси. Точно над главите им лумна виолетов лазер. Стен се надяваше, че автоматичните верижни транспортьори, осигуряващи „вражеския огън“, не са нацелени прекалено ниско, нито са в режим на случаен огън или с автоматичен насочвач.
Включи каналния селектор на гърдите си на ВСИЧКИ КАНАЛИ и накратко очерта плана си на слушащите го подразделения.
— Шест… тук две-едно. Имаме раздвижване пред фронта ни. — Беше Томика, играеща заместник- взводен командир на Втори взвод.
Стен настрои на команден режим.
— Преценка, две-едно?
— Сондираща атака. Вероятно уловка. Приблизителна сила — два взвода. На сто метра пред нас, във фронт.
— Две-едно, тук шест. Задръж огъня. Едно-едно? Някаква активност на твоя фронт?
— Не… чакай. Тоест, да. Проникващи елементи по хълма… ще… оу, по дяволите!
Намеси се гласът на Ланцота.
— За съжаление, командирът на първи взвод се изложи на огън и беше поразен. Фатално.
Стен пренебрегна Ланцота.
— Едно-две. Приеми команда. Оценка?
— Потвърждавам. Проникващи. Около рота. Вариант — атака. Да открием ли огън?
— Не. Когато пресекат петдесетметровата линия, сигурно те ще открият огън. Вариант — артилерийска поддръжка. Първо и трето отделение ще се оттеглят на двадесет и пет метра, шумно. Второ и четвърто отделение влизат в бой, когато достигнат позицията ви, и първо и трето контратакуват. Вариант — нова уловка. Отгоре! Получаваш оръжейния взвод, застилаш тила им и пречупваш втората вълна. Вземи КП-то, аз се прехвърлям при трети взвод.
Изключи микрофона.
— Свръзка! Давай!
Двамата се понесоха в мрака. Стен се ориентираше по сенките на дърветата. Огънят се усили и земята под тях се заогъва.
При внезапния вой на сигурно около хилядата сирени Стен подскочи.
— Психоатака — каза той на свръзката. — Само шум. Давай напред!
След секунди скочи в окопа на командира на Трети взвод.
— Какво става отпред?
Стен затаи дъх и затвори очи. Вслуша се. Завъртя глава и изруга.
— По дяволите! Броня!
— Аз не чувам нищо!
— Ще чуеш. Звучи ми като две единици. Стърже ми на поддържащи влекачи.
Включи радиото.
— Оръжеен, тук шест. Приемаш ли?
Една свръзка се материализира в нощта и се претъркули в траншеята.
— Всички единици. Чакай команда. Превърти на Ер-седем.
Комуникаторът избра прост код и заключи приемо-предавателите към него. Кодът щеше да се разбие след няколко секунди, ако врагът имаше анализатори. Но дотогава Стен щеше да довърши плана си.
— Две-едно. Преведи бойците си покрай КП и подсили едно-две. Действай! Две. По команда, започвате веднага фронтална атака.
Стен си пое дълбоко дъх. Това учение изглеждаше толкова истинско, че дори симулираното самоубийство му се струваше ужасно.
— Три-едно. Твоите хора задържат бронята под вашата позиция. Заповедта ви е да се държите на всяка цена. Ако пробием, ти и хората ти се измъквате поединично. Всички единици. Ротата ще предприеме фронтална атака срещу уловката в сектора на Втори взвод. Пробиваме и всеки действа поединично. Имате разположението на приятелските линии. Ще избегнете плена и ще се присъедините към полка на заранта. Това е всичко. Запазете водата, основното оръжие и по два пълнителя. Захвърлете всичко, включително радиостанциите. Успех. Действай!
Изключи радиото. Ланцота се появи до него.
— Административна забележка, стажант-капитан Стен. При изключени радиостанции контролиращият учението не може да ви нанася поражения.
Стен намери време да се ухили.
— Сержант, това изобщо не ми мина през ума.
Беше съвсем искрен.
После се обърна към отделението на КП.
— Чухте. Хвърляйте ги и да потичаме.
