Стен — беше легнал облечен — стана от нара. Автоматично нави дюшека и взе малкото си лично куфарче.
Карудърс му махна към вратата. Стен я последва. Слисан. Едва сега осъзна, че Карудърс го беше спряла така, сякаш знаеше за ножа. Но защо досега не му го бяха конфискували?
Карудърс спря пред един роботизиран оръжеен превозвач, посочи единствената седалка и Стен се качи.
Карудърс набра кода за направление и колата забръмча. Карудърс отстъпи назад. И отдаде чест.
Стен я зяпна. Отпадналите не се радваха на почит, но Карудърс задържа ръката си до кепето. Стен беше слисан. Автоматично отвърна на поздрава.
Карудърс се обърна и се затича назад, докато колата се издигаше.
Стен погледна напред. Колата зави под ъгъл над тренировъчната зона, на няколко стъпки от терена, след което се издигна на двадесет метра. На екрана пробяга: НАПРАВЛЕНИЕТО Е ОГРАНИЧЕНА ЗОНА. МОЛЯ КОД ЗА ДОСТЪП. Компютърът на колата се изкиска тихо и започна да отпечатва числа на екрана. После екранът се изчисти и се появи: ДОСТЪП ДО СЕКЦИЯ-Б РАЗРЕШЕН. ЗАБЕЛЕЖКА. ПРИ КАЦАНЕ ЧАКАЙ ЕСКОРТ.
Стен се слиса съвсем.
Глава 23
Махони церемониално наля една епруветка чист медицински спирт в улея и изсипа съдържанието на оловното канче в двулитровата халба бира. Връчи халбата на Карудърс и се обърна към другите трима в стаята:
— Някой да иска още гориво?
Рюкор плесна с един от плавниците си и хвърли каскада пръски от цистерната си към Махони.
— Умът ми бездруго е достатъчно объркан, благодаря — избоботи тя.
Ланцота поклати глава.
Махони надигна своята халба.
— Да пием за провала.
Отпиха.
— Той как го понесе, ефрейтор?
— Не знам, полковник. Хлапето е малко шашнато. Сигурно си помисли, че ще го лашнем обратно за рециклиране в оня кучи гъз, откъдето е дошло.
— Толкова ли е тъп?
— Аз го разпънах на кръст, полковник — каза Ланцота. — Предполагам, че в този момент не може да бъде обвинен в наличието на каквато и да е мисъл.
— Много е вероятно. Ти си много добър в бавните мъчения, Лан. — Махони замълча. — Рюкор, съжалявам, че ще ти досадя малко. Но трябва да им кажа на тия двамата. Ясно е, че всичко това е засекретено — да се казва е чиста формалност. Но след като е запечатано, можем хубаво да сритаме за малко глиста на полковника.
Карудърс се помръдна неловко и заби нос в халбата си.
— Имам нужда от много бърза окончателна преценка. Рюкор?
— Нямам никаква причина да променям първоначалното си заключение. Както беше предсказано, представянето му на тренировките беше почти рекордно. Профилът му не е променен значително. По никакъв начин от Стен не може да се получи добър гвардейски боец. Неговата независимост, инстинктивната му неприязън към властта и склонността му към независими действия са подчертано назъбени по кривата. За твоите цели изглежда идеален. Странните индивидуални травми, които обсъдихме, когато започна обучението му, са почти на същото равнище, в някои отношения. Но в други, след като той се самодоказа успешно в обучението и в отношенията си с други хора, сега той е много стабилен като цялостна личност.
— Карудърс?
— Не знам как да го кажа, сър. Но не е от тези дето ще се навия на екип с тях. Бъзльо не е. Обаче не е и от най-сигурните. Във всеки случай, не и при атака в червената зона.
— Само едно „сър“! Благодаря ти. Сипи си още. И на мене, ако обичаш.
Махони й подаде халбата си.
— Аз сигурно мога да доразвия преценката на Карудърс — заговори Ланцота предпазливо, — но няма нужда. Празните приказки не обясняват нещата по-добре от нея.
— Хайде, Ланцота. С ченгел ли да ти тегля думите? Знаеш какво искам.
— Аз бих класирал Стен на първо място за секция „Богомолка“. Той ми напомня за някои от младите главорези, които се мъчех да удържам под контрол.
Карудърс си разля бирата.
— Вие сте били в „Богомолка“, сержант?
— Той беше сержантът на групата ми — каза Махони.
— И напуснах. Карудърс, ти нищо не знаеш за тая работа. Но има адска разлика между това да излезеш на жегата, лице в лице с окопани войници, и да прережеш гърлото на някой нищожен диктатор, докато той е в леглото с момиче. Спомняш ли си това, полковник?
— Кое точно?
Махони махна с ръка и Карудърс подаде на Ланцота неговата спиртосана бира. Ланцота се загледа през прозореца в кехлибарения пейзаж навън, след което надигна халбата.
— Не ми хареса. В тая работа хич не бях добър.
— Не беше, по дяволите. Но остана жив. Това е единственото ти повишение.
Ланцота не отвърна нищо.
Махони се ухили и сърдечно почеса бръснатата ливада на сержанта.
— Все още бих заменил половин екип, ако се върнеш при мен, приятелю. — След което отново се върна на въпроса. — Заключения?
— Прехвърлянето препоръчително, Психиатрична секция — намеси се делово Рюкор.
— Препоръчвам прехвърляне — избоботи тромаво Карудърс.
— Взимай го, Махони — въздъхна отегчено Ланцота. — В негово лице ще имаш страхотен убиец.
Фрейзър скочи от транспортната лента и забърза към зоопарка. Беше нервен заради предстоящата среща… ръчното видео пареше в джоба му. Шмугна се в зоопарка и мина покрай пазача на портала, очаквайки всеки момент някой да го хване за рамото.
Чиновническият му мозък му подсказваше, че няма за какво да се тревожи — беше заличил всичките си следи — нали беше майстор на компютъра и на имперската бюрокрация. Нямаше начин някой да разбере за какво точно е дошъл тук.
Спря пред клетката с тигъра — саблезъб. Настръхна още повече от присъствието на зверовете. Като всички същества в зоопарка, тигърът бе част от генетичната история на човечеството. Ако Фрейзър бе продължил още по-навътре, щеше да се натъкне на древни ленивци и насекоми с гигантски криле, както и на огромни топлокръвни влечуги. Можеше да надуши влечугите дори от сегашното си място, гнило месо и бълбукащи блата…
Убиецът пристъпи до него.
— Взе ли го?
Фрейзър кимна и връчи видеопакета на убиеца. Дълга пауза.
И убиецът каза:
— Чудесно.
— Избрах един, чийто запис можеше лесно да се манипулира — каза Фрейзър. — Само да влезеш, и после е лесно.
Убиецът се усмихна.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Ти си най-добрият. Имаш усет за компютрите.
Най-после някой да признае таланта на Фрейзър. Само той можеше да проникне в информацията и да
