— Тоя, който не е в подходящо снаряжение, ще получи два дни непоряд в кухнята. Това е всичко, деца. Времето тече.
Когато Бялстред налетя върху ефрейтор Холстед с бойната кола, Стен знаеше, че е бил прав през цялото време. Селянчето изобщо не беше глупаво. Не, никой не можеше да обвини Бялстред, че е премазал Холстед нарочно. Беше си просто нещастен случай. Разбира се. Не можеше да е друго.
— Това — обяви Холстед — е поредното имперско устройство, предназначено за мозъци на червеи. Едната стрелка ви показва заряда на батериите. Завърташ този ключ и колата стартира. Нагласяш лоста за издигане на желаната височина. Едно деление на метър. Доплеров радар автоматично ви задържа на съответното ниво над терена. Буташ лоста напред и се дигаш нагоре. Колкото по-напред, толкова по-бързо. Максимум скорост — двеста километра в час. Буташ лоста настрана и бойната кола се обръща. Имаме ли доброволци?
Холстед огледа обучаемите, докато не забеляза един, който се опитваше да стане невидим, и каза:
— Бялстред, я ела насам, момчето ми.
Бялстред закова пети пред ефрейтора.
— Никога не сме карали кола, така ли?
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР!
— Защо не, обучаеми?
— Ние на Отремер не вярваме в тях, ефрейтор. Ние сме Амиш.
— Разбирам. — Холстед помисли малко и очевидно реши да не коментира нищо. — Марш в колата.
Бялстред непохватно се напъха в кабината.
— Ти нямаш никакви религиозни възражения против шофирането, нали? — попита Холстед.
— СЪВСЕМ НЕ, ЕФРЕЙТОР.
— Чудесно. Стартирай я, нагласи я на два метра височина и я прекарай по плаца. Завий и спри тук.
Пръстите на Бялстред зашаваха по лостовете, след което той здраво стисна контролния лост и рязко го дръпна надясно.
На Холстед му остана време само колкото да изкрещи „НЕЕЕ“, когато бойната кола се завъртя около оста си, буферът го халоса по главата, завъртя го и го събори от платформата на земята. Колата плавно се понесе напред. Радарът й имаше достатъчно обхват, за да засече изпълнените с обучаеми (но светкавично опразващи се) скамейки, и изрядно я поведе над тях, след което започна да я върти в правилни кръгове с диаметър петнадесет метра. Бялстред седеше вкаменен зад пулта.
Ланцота и Карудърс успяха някак си да скочат на втора кола и започнаха да маневрират зад безцелно кръжащото първо МПС. Ланцота леко скочи във войсковия отсек, пресегна се през рамото на Бялстред и изключи двигателя. Колата кацна на плаца. Ланцота измъкна Бялстред за яката от нея.
— В момента — заяви Ланцота — никак не те обичам, обучаеми. Ти приведе един от моите кадри в безсъзнание, а това е МНОГО ЛОШО. Сигурен съм, че ще поискаш да зарадваш ефрейтор Холстед, когато се съвземе, нали?
Бялстред кимна.
— В противен случай той би могъл да те убие, обучаеми. И тогава ще ми се наложи да пиша рапорт защо го е направил. Така че съм сигурен, че изгаряш от желание да направиш на бедния ефрейтор една малка услуга, нали така?
Бялстред отново закима.
— Виждаш ли онзи връх — каза Ланцота и посочи отстоящия на километър рид. — На онзи връх има едно изворче, обучаеми. Ефрейтор Холстед много обича водата от това изворче. Така че защо не вземеш едно ведро и да изтичаш, и да донесеш на ефрейтора ведро изворна вода?
— Ъ? — понечи да отвърне Бялстред.
— Искаше да кажеш „Ъ, сержант“ — каза Ланцота. — И мисля, че ме чу добре.
Бялстред кимна, бавно слезе от седалката и хукна към бараката.
Ланцота го изгледа как влезе на бегом в постройката и как изхвърча с ведрото и изчезна в далечината. На Стен, който наблюдаваше сцената заедно със строения взвод, му се стори, че раменете на Ланцота леко потръпнаха. Не, Бялстред съвсем не беше тъп.
Глава 22
Ланцота изглеждаше щастлив.
На Стен му се дощя да се скрие някъде в по-задните редици на строя. Този път щеше да е лошо.
Холстед отвори уста да изкомандва „мирно“. Ланцота махна с ръка да го прекъсне и каза спокойно:
— Току-що се случи нещо много интересно, деца.
Крачеше напред-назад. Този път наистина щеше да е много лошо.
— Току-що получих писмена забележка от, как да се изразя, висшестоящото началство. Изглежда, че аз, може би, не изпълнявам дълга си така, че да отговоря най-добре на нуждите на Империята.
На Стен му се дощя да си намери някакво много дълбоко, много добре укрепено укритие. Искаше му се да си повярва, че не разбира какво точно става.
— Аз, изглежда, може би на удостоявам някои от своите обучаеми с нужното внимание. Особено при издигането в звание. Изглежда, началството се чуди дали по този начин не потискам развитието на някои твърде способни бъдещи командири. Мда. Много интересно писмо.
Усмивката на Ланцота изчезна, заменена от искрена загриженост.
— А аз не бих искал да греша в службата си на Императора, нали така? Грегър!
Стен си помисли, че точно този момент е най-подходящият да се умре. Грегър изтича пред строя, удари токове и отдаде чест.
— Новобранец Грегър? Сега вие сте новобранец ротен командир.
Някой от последния ред каза: „Скапано!“ Много високо.
Ланцота явно бе решил временно да оглушее.
— Поемете командването на ротата, новобранец ротен командир Грегър. Разполагате с един час да подготвите частта за транспортиране и бойно учение.
Много бе възможно човек да си помисли, че някой има лош дъх, само като слуша хъхренето му по радиото. Засърбя го между плешките. Някой гений беше конструирал вакуумния щурмови костюм така, че боецът да го сърби там, където не може да се почеше. Стен си каза, че не го сърби, и продължи да слуша хъхренето на Грегър по командната вълна.
„Хайде — помисли си той. — Напрегни си малко мозъка.“
— Първи взв… тоест, едно-едно.
Стен включи микрофона си.
— Давай.
— Корабът е патрулен клас „В“. Това означава, че проникваме през двигателните тръби. Чух, че първият ми сержант потвърди. Те са страхотни.
Стен се отцепи от астероида, зад който се беше „скрил“ с взвода си, и се изнесе малко напред.
Старият корабен корпус, увиснал в мрака на два километра от тях, беше повече или по-малко нащърбен, така че да прилича на клас „В“, но…
Стен включи на командната вълна.
— Шест? Тук едно-едно. Моля осигуровка.
Грегър изпъшка и изключи от линията останалата част от ротата.
— Влизането през тръбите е атака по наръчника, сър.
— Разбира се, Стен. Точно затова…
— Не допускате ли, че ония, лошите, може също да са чели книжката? И да имат програма?
— НСВ, боец. Ти какво искаш? Някой шантав фронтален удар ли?
— По дяволите, Грегър! Пъхаме се в тръбите и предполагам, че някой ни чака отсреща. Ако можеш да ни пуснеш бараж, ще преведа взвода по фланга.
— Продължавай… едно.
