всички ви да избягате — каза Куентин. — Ако не сте съгласни, бог да ви е на помощ!
За пръв път Браун показа, че е слушал какво говори далечният глас. Той се обърна към Толман.
— Блъфира ли?
Толман кимна бавно.
— Сигурно. Той е безвреден.
— Блъфира — обади се Кънингам без да вдигне поглед от работата си.
— Не — каза тихичко високоговорителят. — Не блъфирам. И внимавай с това табло. То е част от свързването на атомния блок. Ако пипаш съединенията и объркаш нещо, ще можеш спокойно да изстреляш всички ни в Космоса.
Кънингам рязко се дръпна назад от лабиринта на жиците, които изпълзяваха като змии от бакелита на изолацията. Застанал на известно разстояние от него, Фърн обърна смуглото си лице, за да може да наблюдава
— Спокойно — рече той. — Трябва да сме сигурни в това, което правим.
— Затваряй си устата — изръмжа Кънингам. — Аз знам какво правим. Може би трансплантът се страхува именно от това. Много ще внимавам да не бутна някое съединение, но… — Той млъкна, за да разгледа заплетените жици. — Не, струва ми се, че това тук не е такова. Поне не е от захранващите проводници. Ако прекъсна примерно тази верига… — облечената му в ръкавица ръка се вдигна нагоре, хванала изолирания с гума секач.
Високоговорителят се обади:
— Кънингам, недей!
Кънингам дръпна секача. Високоговорителят въздъхна.
— Тогава ти си първият. Сам си го изпроси!
Толман почувства как стъклото на шлема притисна болезнено носа му. Цялото помещение заподскача шеметно, а той самият позалитна напред. Около него се олюляваха и препъваха разкривени човешки фигури в космически костюми. Браун загуби равновесие и тежко се строполи.
Когато корабът рязко намали скорост, Кънингам бе запокитен сред кълбото от жици. Сега той висеше като хваната в паяжина муха — крайниците, главата, цялото му тяло се тресеше, извиваше и мяташе ожесточено. Дяволският танц ставаше все по-яростен.
— Измъкнете го оттам! — изкрещя Долкуист.
— Не го пипайте! — извика Фърн. — Аз ще изключа енергията… Той обаче не знаеше откъде се изключва. Толман с пресъхнало гърло наблюдаваше как тялото на Кънингам се изпъва, присвива и се тресе в агония. Неочаквано костите му изпращяха.
Тялото на Кънингам подскачаше вече по-отпуснато, а главата му бе увиснала.
— Свалете го — рече троснато Браун, но Фърн поклати глава.
— Кънингам е мъртъв. А това съединение е опасно.
— Как? Мъртъв ли?
Под тънките мустаци устните на Фърн се разтегнаха в тъжна усмивка.
— Всеки човек в епилептичен припадък може да си счупи врата.
— Да — съгласи се Долкуист явно потресен. — Така е, вратът му е счупен. Вижте как му е увиснала главата.
— Ако и през теб мине ток с такава честота и ти ще получиш гърчове — успокои го Фърн.
— Не можем да го оставим да виси там.
— Можем — рече Браун навъсено. — Всички се отдръпнете от стените! — Той се втренчи в Толман. — А ти защо не…
— Кънингим трябваше да прояви малко разум и да не пипа голи проводници.
— Изолираните проводници тук са малко — изръмжа дебеланкото. — А ти каза, че трансплантът е безвреден.
— Казах, че не е подвижен. И че не е телепат. — Толман осъзна, че гласът му прозвуча отбранително.
— Когато корабът усилва или забавя ход, трябва да се чуе сигнал — рече Фърн. — А този път нищо не се чу. Трансплантът сигурно го е изключил, за да не бъдем предупредени.
Те вдигнаха очи към бучащото огромно жълто празно пространство. Клаустрофобия обзе Толман. Стените сякаш щяха да се срутят навътре, да се огънат надолу. Имаше чувство, че се намира в шепата на великан.
— Да разбием очните му клетки — предложи Браун.
— Намери ги — Фърн посочи лабиринта от машинарии.
— Трябва само да изключим транспланта. Да прекъснем проводника му. Тогава той ще умре.
— За жалост — обади се Фърн — Кънингам бе единственият електронен инженер сред нас. Аз съм само астрофизик.
— Няма значение. Дръпваме един проводник и трансплантът се изключва. Това поне можеш да направиш!
Назряваше свада. Ала Котън, дребосъкът с примигващите сини очи, разсея напрежението.
— Математиката… геометрията… те трябва да ни помогнат. Искаме да открием местонахождението на транспланта и… — Той вдигна поглед и се вцепени. — Летим по друг курс — рече накрая той,облизвайки сухите си устни. — Виждате ли този предупредителен сигнал?
Високо над главите им Толман съзря огромния звезден глобус. Върху тъмната му повърхност ясно се забелязваше червена светла точка.
На смуглото лице на Фърн се мярна подигравателна усмивка.
— Разбира се. Трансплантът търси закрила. Земята е най-близкото място, където могат да му окажат помощ. Само че дотогава имаме още много време. Аз не съм техник като Кънингам, но не съм и пълен глупак. — Той не погледна към тялото, ритмично люлеещо се върху жиците. — Не е нужно да проверяваме всяка връзка на борда.
— Добре тогава, заеми се с тази работа — изсумтя Браун.
С тромава от костюма походка Фърн отиде до един четвъртит отвор в пода и втренчи поглед в някаква метална мрежа, която се простираше на два метра под него.
— Точно така. Ето от тук става захранването с гориво. Няма нужда да изследваме връзките по целия кораб. Горивото се доставя по хей онзи там горе тръбопровод. Погледнете насам. Всичко свързано с атомната енергия е очевидно обозначено с червено. Виждате ли?
Те видяха. Тук-там върху оголените пластинки и табла се съзираха загадъчни червени знаци. Имаше и други обозначения — сини, зелени, черни и бели.
— Нека приемем макар и временно това предположение — рече Фърн. — Червеното е за атомната енергия. Синьото… зеленото… хм.
— Тук не виждам нищо, което да прилича на цилиндъра с Куентиновия мозък — обади се внезапно Толман.
— А ти това ли очакваше? — запита подигравателно астрофизикът. — Той е пъхнат някъде в някое топличко гнезденце. За разлика от тялото мозъкът може да понася по-големи ускорения, но въпреки всичко седем „G“ е максималното. А това в случая е благоприятно. Трансплантът не би могъл да издържи повече от нас.
— Седем „G“ — рече замислено Браун. — Това би извадило от строя дори и транспланта. А той трябва да запази съзнание, за да управлява кораба в земната атмосфера. Разполагаме с много време.
— Вече се движим много бавно — намеси се Долкуист.
Фърн хвърли бърз поглед към звездния глобус.
— Май си прав. Оставете ме да си продължа работата. — Той сне от колана си навито въже и се превърза към един от централните стълбове. — Това ще ме предпази от нови злополуки.
— Да се проследи една верига не е чак толкова трудно — рече Браун.
— Обикновено не е. Ала в това помещение какво ли няма — от атомни механизми и радари до кухненска мивка. А тези обозначения са само за улеснение при строителството. Изобщо корабът е построен без предварителен проект. Той е единствен по рода си модел. Аз мога да намеря транспланта, но това ще отнеме време. Ето защо замълчете и ме оставете да работя.
