останах буден да размишлявам за себе си и за обвързаността ми с езика.
Когато Рудолф се върна в хотела, Гретхен беше в бара. Пиеше коктейл с шампанско и разговаряше с един млад човек, облечен за тенис. През последните дни си позволява доста да пие, което не е характерно за нея, и завързва разговор с всеки срещнат мъж, което е много характерно за нея, помисли си злобно Рудолф. Снощи като че ли му се счуха стъпки, които преминаха тихо пред вратата му, покрай подредените чифтове обувки по посока на нейната стая? Но като си припомни Ница, той си каза, че едва ли има право да се оплаква. Всички развлечения, които тя си намираше в този ад, където бе попаднала, бяха ако не друго, поне простими.
— Може ли да ти представя моя брат Рудолф Джордах? — подзе Гретхен, когато Рудолф дойде на тяхната маса. — Базил… забравих ти второто име, скъпи.
Сигурно е изпила най-малко три коктейла, щом казва „скъпи“ на мъж, чието име е забравила, помисли си Рудолф.
Младият човек се изправи. Беше висок и елегантен, с вид на артист, реши Рудолф, с боядисана коса и контешка хубост.
— Бърлинг — подсказа й младият мъж и леко се поклони. — Сестра ви ми разказваше за вас.
Бърлинг, Базил Бърлинг, повтори си наум Рудолф, като кимна в отговор на поклона. Може ли човек да има такова име — Базил Бърлинг? Ако се съди по акцента му, трябва да е англичанин.
— Няма ли да седнете при нас? — предложи Базил Бърлинг.
— Съвсем за малко. Трябва да обсъдя някои неща със сестра си — отвърна Рудолф не особено любезно.
— Брат ми много го бива да обсъжда. Пази се от неговите обсъждания — каза Гретхен.
Четири коктейла, не три, помисли си Рудолф.
— Какво ще пиете, сър? — попита любезно Базил Бърлинг, член на профсъюза на английските актьори, който усъвършенстваше старателно говора си, тъй като знаеше, че е учил в посредствено училище.
— Същото — отвърна Рудолф.
— Три пъти от същото — поръча Базил Бърлинг на келнера.
— Непрекъснато ми предлага пиене — обади се Гретхен.
— Личи си.
Гретхен направи физиономия и обясни на Базил Бърлинг:
— Рудолф е трезвеникът в семейството.
— Все някой трябва да бъде.
— О, божичко, страхувам се от предстоящото обсъждане — каза Гретхен. — Базил… пак ти забравих името, скъпи…?
— Бърлинг — отзивчиво повтори Бърлинг.
— Мистър Бърлинг, е актьор — заяви Гретхен. — Какво съвпадение — продължи тя кокетливо с пиянски глас, — че тук, на края на света, по най-чиста случайност в един долен бар се срещат двама души, които работят в киното. — Сега тя го имитираше с превзет английски акцент, но младият човек, изглежда, не можеше да се засегне от нищо.
— Така ли? — изненадано възкликна той. — И вие ли работите в киното? Виж ти, трябваше да се досетя.
— Колко е галантен — Гретхен докосна закачливо Рудолф по ръката, нищо, че й беше брат. — Но ще трябва да призная ужасната истина. Аз действам зад кулисите. — Тя отпи от поредното питие, усмихвайки се на Базил Бърлинг.
— Трудно ми е да повярвам — заяви превзето Бърлинг.
Ще трябва да го разкарам оттук, за да не викам управителя да го изхвърли, помисли си Рудолф.
— О, да! Зад кулисите — повтори Гретхен. — Аз съм от онези дами с черните нокти. Затънала до ушите в химикали филмов редактор. Ето я тайната. Обикновена скромна монтажистка.
— Правите чест на професията — отвърна Базил Бърлинг.
Дано господ ми спести тия любовни увертюри, помисли си Рудолф, а в това време Гретхен каза:
— Много си мил — и потупа Бърлинг по ръката.
За миг Рудолф изпита любопитство как ли се проявява сестра му в леглото, колко мъже е имала в миналото и колко сега. Ако я попиташе, сигурно щеше да му каже.
— Гретхен — обърна се той към нея, докато тя накланяше чаровно глава към актьора, — трябва да се кача горе и да кажа на Джийн да си приготви багажа. Паспортът й е тук и тя е готова да замине утре. Но бих искал да поговоря първо с теб.
Гретхен капризно сви устни Рудолф изпита желание да я удари. Събитията през деня бяха изопнали нервите му.
— Допий си чашата, скъпи — каза Гретхен на Бърлинг. — Брат ми е зает човек, като работлива пчеличка, която прелита от цвят на цвят.
— Да, виждам — изправи се актьорът. — И без това трябва да се преоблека. Играх три сета тенис и ако продължавам да стоя с тия мокри дрехи, ще си навлека ужасна настинка.
— Благодаря за виното — каза Гретхен.
— Аз черпя.
И Дуайър се бе изразил така, спомни си Рудолф. Изглежда, днес на всички им е приятно да черпят, злобно си помисли той. Освен на мене.
— Ще се видим ли по-късно, Гретхен? За вечеря? — попита Бърлинг и Рудолф забеляза, че е висок, но краката му са слаби и жилести. Аз изглеждам по-добре в къси панталони, помисли си заядливо той.
— Сигурно — отговори Гретхен.
— Беше ми приятно да се запозная с вас, сър — каза Бърлинг на Рудолф.
Рудолф изсумтя. Щом ще се обръщат към него със „сър“, сякаш е с единия крак в гроба, тогава ще се държи свадливо, както подобава на възрастта му.
Братът и сестрата загледаха младия мъж, който закрачи по актьорски пъргаво и мъжествено.
— Господи, Гретхен, ама наистина те бива да ги избираш! — усмихна се Рудолф, когато актьорът си отиде.
— Този сезон изборът е много малък — отвърна Гретхен. — Трябва да приемеш каквото дойде. А сега, кое е това неприятно нещо, което толкова бързаш да ми кажеш? — Той разбра, че тя изобщо не е пияна.
— Става дума за Инид — каза той. — Бих искал утре да се качиш на самолета заедно с Джийн и да наглеждаш Инид. Тоест да ги наглеждаш и двете.
— О, господи — възкликна Гретхен.
— Не смея да поверя дъщеря си на Джийн — продължи настойчиво Рудолф.
— Ами ти? Ти не се ли връщаш?
— Не мога. Тук има още много неща за уреждане. А като пристигнете в Ню Йорк, искам да останеш с тях в апартамента. Мисис Джонсън е във ваканция в Сейнт Луис още една седмица.
— Стига, Руди. Много съм стара вече, за да си играя с малки деца — каза Гретхен.
— Дявол да го вземе, Гретхен, след всичко, което направих за теб… — отвърна Рудолф.
Гретхен отметна назад глава и затвори очи, сякаш чрез това движение искаше да се въздържи от гневен отговор. В тази поза и все още със затворени очи, тя каза:
— Не е нужно всеки ден да ми напомняш какво си направил за мен.
— Всеки ден? — хвана се Рудолф за думите. — Кога за последен път…?
— Недей да приемаш толкова буквално нещата, мили братко — отвори тя очи и го погледна. — Нека да не спорим за това. — Изправи се. — Бавачката ти е осигурена. А и на мен ще ми е приятно да се върна там, където убийствата стават само по вестниците, а не в собственото ти семейство. В колко часа излита самолетът?
— Единайсет и половина. Купил съм ти билета.
— За всичко си помислил, нали?
— Да. За всичко.
