— Моля те, не говори така, Джийн — каза той, стана и тръгна към нея, но тя се отдръпна, сякаш се страхуваше от допира с него.
— Сега съм трезва — продължи тя, — повече от седмица не съм слагала капка алкохол в устата си, затова нека се възползваме от този прекрасен, неочакван миг, да погледнем открито нещата и да вземем трезви, радикални решения. Аз ще се оттегля някъде, далеч от хорските очи — Мексико достатъчно далеч ли е? Испания? Аз говоря испански, знаеш ли това? Швейцария? Разправят, че там има чудесни клиники, пациентите спирали да пият по за два-три месеца.
— Добре — каза той, — нека тогава живеем заедно по за два-три месеца. Със или без развод.
— Няма смисъл да се преструваме, че все още мога да работя. — Нищо не можеше да спре напевния, екзалтиран глас. — Но благодарение на скъпия ми покоен баща мога да живея съвсем прилично, дори екстравагантно. Трябва да ми помогнеш да определя сумата за Инид, която ще бъде поставена под попечителство, защото, когато се напия, може да се запозная с някой хитър, чаровен млад италианец, който ще съумее да ми открадне богатството, а това няма да ми е приятно. Освен това съм измислила начин да не се чувстваш виновен за това, че си ме изоставил и си ме пуснал да се скитам беззащитна из този враждебен и опасен свят. Ще наема някоя приятна силна млада жена, може би лесбийка, която ще ми прави компания и ще следи да не ми се случи нещо лошо, когато се пропия, а ако е необходимо, ще ми предлага невинен и безопасен секс…
— Спри — извика той. — Стига, стига толкова.
— Не се шокирай, мили пуританино — отвърна тя. — Правила съм го някога и не ми е било неприятно, сигурна съм, че мога пак да го правя, особено след една-две бутилки, и пак няма да ми е неприятно. Истината, скъпи, е, че повече не мога да се боря. Дори и армията на Конфедерацията накрая се предава. Достатъчно умрели съм оставила зад гърба си. Няма вече накъде да отстъпвам. Стигнала съм до Апоматокс9. Нали виждаш, че ненапразно съм ходила на училище. Можеш да ми върнеш сабята, генерал Грант. Не, това звучи подигравателно, а аз не искам да се подигравам. Защото съм напълно отчаяна. Повече не мога да се боря. Не мога да се боря с теб, с пиенето, с вината, с брака, каквото и да означава тази дума в момента за теб и за мен. От време на време, когато съм по-спокойна, ще се появявам с компаньонката си лесбийка, предварително ще вземам мерки да не личи, че е такава — ще я карам да се облича като невинно момиче, както ще се обличам и аз, и ще посещавам Инид. Ти няма защо да присъстваш. Моля те, не казвай нищо тази вечер, но утре, като ме качиш на самолета, спомни си какво съм ти предложила и се възхити на саможертвата ми. Приеми я, преди да съм размислила, защото иначе цял живот ще остана да вися на шията ти като труп.
— Виж какво — каза той, — когато се махнеш оттук, от тази мъчителна атмосфера, ще…
— Ние двамата опропастихме и твоя живот — продължи напевно тя. — А ти не ставаш по-млад, пък и не можеш през следващите петдесет години просто да седнеш в някой ъгъл и да гледаш огъня в камината, трябва да правиш нещо. Бъди благодарен за днешния ден. Възползвай се от предложението. Кой знае колко време ще бъде в сила? А сега… знам, че си имал дълъг уморителен ден, че искаш да се избръснеш, да вземеш горещ душ, да си сложиш чисти дрехи, да изпиеш едно мартини и да отидеш на вечеря. Докато си в банята, аз ще ти поръчам питието. Не се страхувай, няма да изпия и глътка алкохол, преди да се върна в Ню Йорк — понякога мога да проявявам свръхчовешка воля. А след това, ако бъдеш така любезен, ще ме заведеш на вечеря — само ти и аз, ще говорим за други неща, например какво ще правиш ти по-нататък, в какво училище трябва да учи Инид, за каква жена би могъл да се ожениш, с кого си спал тук на Лазурния бряг, а когато стане късно и двамата се уморим, ще се върнем в нашия прекрасен, безбожно скъп хотелски апартамент и ти ще ми позволиш да заспя в твоето легло, при теб, защото утре се качвам на самолета за Америка, а ти оставаш тук до края на летния сезон, за да оправиш всички конци, които аз оплетох.
Той стана, отиде при нея и я прегърна. Тя силно трепереше. Лицето й беше зачервено и гореше като от треска.
— Съжалявам — прошепна тя, треперейки, отпуснала глава на гърдите му, прегърнала го здраво. — Сигурно е трябвало много отдавна да произнеса тази реч, може би преди да се оженим, само че преди да се оженим, мисля, че не бях такава.
— Шшт, шшт — безпомощно прошепна той. — Като се върнеш у дома, нещата ще изглеждат по- различни.
— Като се върна у дома, единствената разлика ще е, че ще бъда с един ден по-стара. — Тя се отдръпна и тъжно му се усмихна. — А това едва ли може да се приеме като нещо положително. Иди да си вземеш душ сега. Като излезеш от банята, вече няма да съм толкова сладкодумна, а мартинито ще ти напомни, че не всичко е загубено. Аз ще ти правя компания за коктейла. С поредната кока-кола.
Под душа той си позволи да се разплаче. Някъде през годините сигурно е имало възможност Джийн да бъде спасена. Но той беше прекалено зает, прекалено ангажиран, за да се възползва от тази възможност и да направи нужната крачка към нея, преди окончателно да се затворят всички пътища за спасение.
Изглежда, не можеше да регулира температурата на водата. Беше прекалено гореща и изгаряше кожата му, сякаш го пробождаха хиляди иглички, а като завъртеше крана, шурваше леденостудена и го вледеняваше, и той се разтреперваше, сякаш стоеше гол сред снежна буря.
Излезе, избърса се с голяма груба хавлиена кърпа, изправен пред огромното огледало, срамуващ се от стегнатото си, прелюбодействащо тяло с добре развити, силни мускули, ненужни за живота, който водеше, подвластно на плътски желания, които му пречеха да прояви добродетелност. Плът, помисли си. Какво е общото между тези две думи — плът и добродетелност? Тия разсъждения ги остави за следобедите в Ница, горчиво си каза той.
Облече бавно скъпите, приятни за кожата дрехи. Те осигуряваха дребните, здравословни удоволствия на тялото. Сложи си лека риза от трико, меки кашмирени чорапи, изрядно изгладен панталон от каша, удобни лъснати мокасини (през нощта, в коридора, от комунистите), елегантно лятно сако. Тази вечер Гретхен няма да каже, че има вид на човек, който току-що е бил прелъстен.
Когато се върна в салона, мартинито беше на масичката до дивана, а Джийн стоеше пред прозореца, загледана в уханния мрак, пронизан от ярките светлини на крайбрежието, което се извиваше на запад от полуостров Антиб. Джийн бе запалила една-единствена лампа и държеше в ръка чаша с кока-кола. Обърна се, като го чу да влиза.
— Гретхен се обади, докато ти беше в банята. Обясних й, че ще вечеряме двамата. Имаш ли нещо против?
— Разбира се, че нямам.
— Тя каза, че и без това щяла да вечеря с един приятел в Голф Жуан.
— Аз се запознах с него — отвърна Рудолф.
— Много пъти съм се чудила как се оправя с мъжете. Не е споделяла с мен.
— А с мен споделя прекалено много — заяви Рудолф.
— Както и всички останали — спокойно каза Джийн. — Горкият Рудолф.
Тя закрачи безцелно из стаята, докосна разсеяно облегалката на един стол, отвори чекмеджето на бюрото.
— Не мога точно да си спомня, Руди, но това същата стая ли е, в която бяхме, след като се оженихме?
— И аз не си спомням — отговори той и взе чашата с мартини.
— Ами, да пием — вдигна чашата си тя, — да пием за какво? — Усмихна се. Изглеждаше красива и млада в полумрака на стаята. — Да кажем за развода? — и отпи от кока-колата.
Рудолф остави чашата и каза:
— Ще си изпия мартинито после. Искам да кажа лека нощ на Инид.
— Иди — отвърна Джийн. — Мисля, че трябва да възнаградиш момичето. Много хубаво се държи с Инид. Много внимателно и търпеливо. Тя самата е почти дете, но винаги успява да измисли някаква игра, за да забавлява Инид. Аз нямам този талант.
— Нито пък аз — отвърна Рудолф. — Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не тази вечер. Все едно, трябва да си оправя лицето.
— Няма да се бавя.
— Аз не бързам — каза Джийн. — Цялата нощ е пред нас.
