— Какво щях да правя без тебе, братко — каза Гретхен. — Най-добре и аз да си стегна багажа. — Тя му се усмихна, но той забеляза усилието, което вложи. — Сключваме ли примирие?
— Сключваме — съгласи се той.
Преди да се качи в асансьора, той отиде на регистрацията да си вземе ключа.
— Мистър Джордах, докато ви нямаше, една дама дойде и остави това писмо за вас — каза портиерът и заедно с ключа връчи на Рудолф някакъв плик. На плика бе изписано само името му с женски почерк, който сякаш бе виждал някъде. В асансьора го отвори и извади единствения лист.
Писмото беше от Жана.
Скъпи американецо,
Пиша ти, за да те помоля да не ми се обаждаш. Можеш да се досетиш каква е причината. Аз ще ти се обадя, когато мога. Може би след седмица или две. А може и да са прекратили войната в Париж завинаги. Надявам се, че прекарваш добре в Антиб и че ще удължиш престоя си. Без теб следобедите са тъжни. Ако искаш да ми пишеш, пиши до поискване, Централна поща, Ница. Надявам се, че нямам правописни грешки.
Шофирай внимателно,
Той смачка писмото и го сложи в джоба си, излезе от асансьора, спря пред вратата на апартамента, смени си физиономията, отключи и влезе.
Джийн стоеше пред прозореца и гледаше морето. Не се обърна, когато той влезе. На бледата светлина, която струеше през отворения прозорец, фигурата й изглеждаше стройна и млада в ленената лятна рокля. Напомни му за момичетата, с които бе учил в колежа — те носеха на гърдите си значките на клубовете, в които членуваха приятелите им, ходеха на съботните футболни мачове, облечени в широки кожени палта и ярки вълнени чорапи, а после — на танците, където той свиреше на тромпет, за да си помогне, докато учи. Застанал на вратата, загледан в жена си, която създаваше илюзията за крехка младост, той изпита остро чувство на жалост към нея, нежелано, ненужно.
— Добър вечер, Джийн — каза Рудолф и пристъпи към нея. Джийн, Жана, помисли си той. Какво крие едно име?
Тя бавно се обърна. Той видя, че се е гримирала, а меката й, дълга до раменете коса е специално фризирана. Старостта, която един ден идеше да я налегне, бе изчезнала от лицето й.
— Добър вечер — сериозно отвърна тя. Гласът й също прозвуча нормално, в смисъл, че не беше пресипнал от пиене, от буйство или от терзания.
— Ето ти паспорта — каза той и й го подаде. — Адвокатът го е получил днес.
— Благодаря.
— Купих ти билет за самолета утре. Вече можеш да се върнеш у дома.
— Благодаря — повтори тя. — А ти?
— Аз ще трябва да остана поне още една седмица.
Тя кимна, отвори паспорта, погледна снимката, тъжно поклати глава и хвърли паспорта на масата.
И моята снимка в паспорта не действа добре на самочувствието ми, би искал да каже Рудолф.
— Поне още една седмица… — повтори Джийн. — Сигурно си съсипан от умора.
— Нищо ми няма. — Той се отпусна в едно кресло.
Преди тя да каже, че е съсипан от умора, не си бе дал сметка колко е уморен наистина. Спеше лошо, нощем често се будеше от кошмари. Предишната нощ сънува многостранен и смущаващ сън. И се събуди силно уплашен. Леглото сякаш се клатеше и първата му мисъл бе, че има земетресение. По краката го щипеха невидими, пакостливи пръсти. Полтъргайсти, спомни си, че каза в съня си. А след това, буден, се замисли: откъде знае тази дума? Разбира се, че я е чел някъде, но никога не я бе изговарял или писал.
— Как е Инид? — попита.
— Добре — отговори Джийн. — Следобед я заведох в Жуан ле Пен и й купих моряшка блузка на райета. Изглежда прекрасно в нея и оттогава непрекъснато позира пред огледалото. Сега вечеря с момичето.
— Ще надникна да й кажа лека нощ. След малко — добави той и разхлаби връзката и яката си. След като свали от плещите си бремето на изминалия ден, за вечеря щеше да облече спортна риза с отворена яка. — Гретхен ще пътува в самолета с теб и Инид — каза той.
— Няма защо да си прави този труд — отвърна Джийн, но в гласа й не се долови никаква злоба. — Може би й се иска да остане още тук. Времето сега е разкошно, видях я да се връща от морето с един красив млад мъж.
— Тя иска да се прибере в Ню Йорк — каза той. — Помолих я да остане с тебе и с Инид, докато мисис Джонсън се върне от Сейнт Луис.
— Сигурно ще й бъде много досадно — отговори Джийн. — Аз сама мога да се грижа за Инид. Нямам друга работа. — Гласът й отново прозвуча спокойно, в тона му нямаше нито злоба, нито предизвикателство.
— Смятам, че е по-добре, ако Гретхен бъде с вас да ви помага — заключи предпазливо той.
— Както кажеш. Макар че, нали знаеш, аз мога да издържа една седмица трезва.
— Знам. Но просто за всеки случай — отговори той.
— Мислех си за това, което преживяхме — каза тя, изправена пред него, кръстосала ръце на гърдите, преплела пръсти, сякаш беше на трибуна, за да произнесе предварително подготвена реч.
— Защо не забравиш за това, което преживяхме? — предложи й Рудолф. Не беше в настроение да слуша предварително подготвени речи.
— Мислех си за нас — продължи тя спокойно, без неприязън. — За твое добро и за доброто на Инид мисля, че трябва да се разведем.
Най-после, каза си той. Добре поне, че тя поставя този въпрос.
— Защо не изчакаме малко, преди да обсъждаме тези неща? — додаде гласно.
— Както искаш. Но аз не съм добра за тебе. Нито за нея. Ти вече не ме искаш… — Джийн вдигна ръка, сякаш за да го прекъсне. — Не си се докосвал до мен повече от година. И си си намерил някоя друга тук, сигурна съм в това. Моля те, не отричай.
— Няма да отричам — каза той.
— Не те обвинявам, мили — продължи тя. — Аз съм като отрова за теб от дълго време. Друг мъж на твое място отдавна щеше да ме остави. И да получи поздравления за това. — Тя горчиво се усмихна.
— Защо не почакаш с този разговор, докато и двамата се върнем в Америка — започна той, макар че изпитваше голямо облекчение.
— Тази вечер ми се говори — каза тя, но без да настоява. — Цял ден си мисля за нас, от една седмица не съм пила и по-трезва и разумна, отколкото съм сега, няма да бъда никога друг път в живота си. Не искаш ли да чуеш какво мисля?
— Не искам да казваш нищо, за което после ще съжаляваш.
— Ще съжалявам. — Тя махна несръчно с ръка, сякаш искаше да прогони оса. — Аз съжалявам за всичко, което казвам. И почти за всичко, което правя. Изслушай ме внимателно, мили. Аз съм алкохоличка. Разочарована съм от себе си и съм алкохоличка. Винаги ще бъда разочарована от себе си и ще остана алкохоличка цял живот. И никога няма да мога да преодолея това.
— Досега не сме опитвали нищо сериозно — каза той. — Не сме попаднали на добро заведение. Има други клиники, които…
— Можеш да ме изпратиш във всички клиники в Америка — прекъсна го тя. — Всички американски психиатри могат да се ровят в сънищата ми. Могат да ми дават лекарства и аз мога да повръщам до припадък. Но ще продължа да бъда алкохоличка. Да ти крещя от злоба и да те излагам… Нали помниш, че и преди съм го правила, и то неведнъж да искам прошка и пак да го правя, и да рискувам живота на детето си, като карам кола пияна, да забравя всичко и пак да се хвана за бутилката и така, докато умра, а как ми се иска това да стане по-скоро, но нямам смелостта да се самоубия, което е друго разочарование…
