Облечена с моряшката блузка на райета, Инид привършваше вечерята си. Когато Рудолф влезе в стаята, тя се смееше. Макар че младата французойка не говореше английски, двете, изглежда, се разбираха много добре. Образованието ще унищожи тази изключителна способност, която и двете притежават, помисли си с болка Рудолф. Той целуна Инид по косата и каза „Лека нощ“ на момичето. Тя обясни на френски:
— Съжалявам за блузката. Инид току-що се изкъпа, но отказва да си облече пижамата. Настоява тази нощ да спи с блузката. Надявам се, че не възразявате? Смятам, че не си струва да…
— Разбира се, че не си струва. — Разумна, отстъпчива французойка. — С нея ще спи по-сладко. — После каза на момичето да приготви багажа на детето, защото на другата сутрин заминават за Ню Йорк. Докато оправя нещата тук, помисли си той, така ще проговоря на френски, че ще мога да се разбера дори и с някой полицай корсиканец. Поне един добър резултат.
— Bien, monsieur — каза момичето.
Рудолф се загледа в дъщеря си. Имаше вид на здраво и щастливо дете с лек слънчев загар на бузите. Още едно хубаво нещо, помисли си той, поне
Рудолф пак целуна Инид по косичката и се наведе още, за да му каже тя „Лека нощ, татко“ и да лепне на бузата му една мокра от овесената каша целувка. Миришеше на сапун и талк и ако момичето не беше тук, той щеше да я грабне от стола, на който седеше подпряна с възглавници, и силно да я прегърне. Но каза само:
— Лека нощ, моряче, да се наспиш хубаво — и излезе от стаята.
Вечерята беше отлична, луната грееше над морето, ресторантът не беше препълнен и келнерите се суетяха услужливо около масата им Джийн настоя Рудолф да си поръча бутилка вино и той се остави тя да го убеди. Установиха, че имат да си кажат много неща, които не бяха важни или неприятни и в разговора им нямаше неловки паузи. Всички сме направени от каучук, мислеше той, възхищавайки се на меката коса на Джийн, наведена над чинията си; можем да загубим изцяло формата си, след което, както изглежда поне на пръв поглед, си я възвръщаме, възстановяваме първоначалния образ или почти го възстановяваме.
Дълго и бавно пиха кафе. Той беше сигурен, че външно изглеждат доволни от себе си, доволни един от друг, седнали пред големия прозорец срещу тъмното море със сребриста лунна пътека, която, блещукайки, се отдалечаваше към островите.
Върнаха се бавно в хотела и като влязоха в апартамента, Джийн каза:
— Легни си, скъпи. Аз ще дойда след малко.
Той лежеше гол в леглото в тъмната стая и чакаше. Вратата тихо се отвори: Джийн съблече халата си с леко шумолене и легна в леглото при него. Той я прегърна, тялото й не трепереше, беше топло, но без да гори в треска. Двамата лежаха неподвижно и след малко заспаха. Тази нощ той не сънува, че хотелът се клати от земетресение или че го щипят полтъргайсти.
В дъното на коридора Гретхен спеше неспокойно, сама. Вечерята беше изискана, виното се лееше, младият й приятел беше най-красивият мъж в ресторанта, държеше се внимателно, накрая стана настойчив: тя за малко да каже да. Но в края на краищата си легна сама. Преди да заспи, си помисли, че ако проклетият й брат не бе казал: „Ама наистина те бива да ги избираш, нали?“, нямаше да спи сама тази нощ.
7
1968
Случайно разлиствах броя на международното издание на „Тайм“ от тази седмица. И о, чудо! В рубриката „Престъпления“ бе преразказана сагата на семейство Джордах, на читателите се предлагаше снимка на гола жена и цялата противна история на рода. Провали, убийства и позор, предадени с неколкостотин добре подбрани думи.
Ще изрежа статията и ще я прикрепя към другите си бележки. Така потомството ми, ако един ден имам такова, ще може набързо да се запознае с родословното си дърво.
Последното място, където човек очаква да срещне трите деца на един самоубил се немски емигрант, пекар от едно градче на река Хъдсън, е на яхта на Ривиерата. Но след неотдавнашното убийство и пристанището на Антиб на Томас Джордах, известен преди години като Томи Джордан, боксьор средна категория, френската полиция извади от миналото цяла поредица имена. Сред тях са: Рудолф Джордах, четирийсетгодишен, брат на Том, милионер, бивш кмет на Уитби, Ню Йорк; синът на Джордан, Уесли; Джийн Прескот Джордах, съпруга на Рудолф и наследница на фармацевтичната империя „Мидуестърн Прескот“; и Гретхен Бърк, сестра на двамата Джордах, вдовица на филмовия и театрален режисьор Колин Бърк.
Според източници в Антиб Джордан е бил пребит до смърт само няколко дни след сватбата му и след като е измъкнал от един западнал нощен бар в Кан пийналата си снаха от лапите на подвизаващ се в пристанището мошеник.
Отседнала в луксозния „Отел дю кап“, докато полицията разследва случая, Джийн Джордах твърди, че той я заговорил, докато си пиела сама питието преди лягане. Джордан, който се появил на сцената, нанесъл жесток побой на заговорилия я мъж. По-късно Джордан бил намерен убит на яхтата си.
Френската полиция само потвърждава, че разполага със списък на заподозрените.
Слава богу, че мене не ме споменават. Почти изключено е някой да направи връзка между мен и мисис Бърк, омъжена някога за прочут режисьор, сега покойник, но преди това съпруга на един невзрачен рекламен агент на име Абът. Моника, разбира се, щеше да направи тази връзка, защото съм й разказвал много за майка си, но за щастие Моника не чете „Тайм“. Информация за забавление, а не информация в името на истината, казва тя за списанието.
Понякога се чудя дали да не се опитам да стана журналист. Аз съм любопитен и обичам да пакостя, а това са две важни изисквания за тази професия.
Моника я няма вкъщи. Бележката на масата гласи: „Ще отсъствам няколко дни.“ Моника явно играе двойна игра зад гърба ми.
Вече чувствам, че ми липсва.
Багажът бе натоварен в лимузината, поръчана от портиера. Гретхен, Джийн и Инид вече седяха на задната седалка. Инид беше малко разстроена, защото младата французойка нямаше да пътува с тях. Рудолф проверяваше за трети път дали е взел всички самолетни билети, докато шофьорът държеше отворена предната врата. В този момент една кола влезе в алеята пред хотела и спря. От колата излезе ниска пълна жена, неугледно облечена, с посивяла коса, последвана от нисък пълен мъж с костюм, който едва се измъкна иззад волана.
— Рудолф Джордах, моля — извика жената и се запъти към него.
— Да? — Жената изглеждаше смътно позната.
— Предполагам, че не ме помниш — каза тя, след което се обърна към ниския пълен мъж. — Казах ти, че няма да си спомни коя съм.
— Да, каза ми — отвърна мъжът.
— Аз обаче те помня — обърна се пак към Рудолф. — И то много добре. Аз съм жената на Том, майката на Уесли. Дойдох да си взема сина. — Тя взе да рови в голямата си дамска чанта, измъкна един брой на списание „Тайм“ и го размаха пред лицето на Рудолф.
