Придвижиха се към кърмата и Дуайър заговори:
— Сестра ти, мисис Бърк — Гретхен — ме направи любител на уискито. Казала ли ти е?
— Не, запазила е в тайна вашата романтична връзка.
Рудолф видя, че Дуайър не се усмихна, и не спомена нищо повече за Гретхен.
Пиха уискито топло в кабината на щурвала. Дуайър се извини, че няма лед. Не искал да включва генератора за електричество, за да не хаби гориво.
— Странно нещо — каза Дуайър, вече успокоен, с чаша в ръка. — Ти, Гретхен и Том да сте от едно семейство. — Отпи голяма глътка от чашата си и добави неопределено: — Огън и лед.
Рудолф не го накара да обясни какво има предвид.
— Ще се видим на летището, когато отида да изпратя Уесли, ако дотогава не се срещнем пак. Нали помниш датата? — попита Рудолф на тръгване.
— Записал съм си — отговори Дуайър. — Ще му събера нещата и ще ги донеса. — Той се поколеба и леко се изкашля. — Събрал е цяла папка със снимки. Нали разбираш — снимки на яхтата, на пристанища, в които сме били, негови снимки, на баща му, мои и на Кейт… такива работи. И тях ли да донеса? — Вдигна чашата си и затвори очи, докато отпиваше, сякаш този въпрос не беше от голямо значение.
— Донеси ги — каза Рудолф. Спомените причиняват болка, но са необходим багаж.
— Има цял куп снимки от сватбата. Всички сме снимани… нали разбираш — вдигаме тостове, танцуваме, всякакви такива работи, всички…
— Мисля, че по-добре е тях да ги оставиш — каза Рудолф. — Няма полза да се прекалява.
— И Кейт не ги искаше — кимна Дуайър. — А и аз нямам място къде да ги държа. Нали все някога ще тръгна да пътувам…
— Изпрати ми ги на мен — реши Рудолф. — Аз ще ги запазя на сигурно място. Може би след време Уесли ще поиска да ги разгледа. — Спомни си снимките, които Джийн бе направила същия ден. Ще сложи и другите при тях.
Дуайър отново кимна и попита:
— Още една чаша?
— Не, благодаря. Не съм обядвал. Искаш ли да хапнеш с мен?
— Много любезно от твоя страна, Руди, но вече съм обядвал — поклати Дуайър глава. Рудолф разбра, че Дуайър си има свои правила. Приема само по едно предложение на ден. Не повече.
Оставиха чашите си и Дуайър внимателно избърса с кърпа влажните петна под тях.
Рудолф слезе от „Клотилд“, а Дуайър продължи да лъска месинговите кнехти.
След като се настани в новия хотел, Рудолф обядва на терасата, обърната към долината, която изглеждаше като копие на картина от Реноар. След като се наобядва, се обади на стария адвокат в Антиб. Обясни му, че „Клотилд“ ще бъде обявена за продан и че той би искал адвокатът да поеме ролята на негов посредник в тази сделка.
— Ако не намерите купувач, който е готов да даде най-малко сто хиляди долара, съобщете ми. Аз ще купя яхтата.
— Това би било истинска джентълменска постъпка — каза адвокатът, чийто глас звучеше пискливо поради лошата телефонна връзка.
— Обикновена търговска сделка.
— Разбирам — отговори адвокатът.
И двамата знаеха, че Рудолф не е искрен. Но това нямаше значение.
После Рудолф се обади в Ню Йорк на Джони Хийт и дълго разговаря с него.
— О, каква каша — каза Хийт. — Ще направя всичко възможно. Очаквам с нетърпение писмото от адвоката на мистър и мисис Крейлър.
След това Рудолф си сложи банските и преплува четирийсет пъти басейна. Всяко съприкосновение с водата разтоварваше съзнанието му. Като свърши, усети ефекта от усилието, което тялото му бе направило, и го обзе здравословна умора.
След плуването седна да изсъхне край басейна, отпивайки студена бира.
Почувства се виновен, че му е толкова добре. Замисли се как би реагирал, ако го потърсят по телефона и един глас му съобщи, че самолетът със семейството му е потънал в морето. Ядоса се на себе си, че му е хрумнала такава мисъл.
Огън и лед, бе казал Дуайър.
8
1968
Семейства. Ето една тема за разсъждение. Обичай и унищожавай. Не е задължително. Но се случва достатъчно често, за да може да бъде отминато. За Фройд семейството е арената на гръцката трагедия — кръвосмешения, отцеубийства и други интимни развлечения. Ужасяващо е, като си помислиш само какъв е бил семейният живот на добрия доктор във Виена.
Дали Юнг е бил по-милостив? Трябва да питам Моника, която е извор на мъдрост. Но, като си помисля, тя никога не говори за своето семейство. На всяка крачка се натъкваш на семейни тайни.
Никога не съм виждал Уесли Джордах. Горкият нещастник. Оплетен в цялата тая бъркотия. Дали ще се окаже, че убийството на баща му е обогатило по някакъв начин неговата душа? Дядо ми е умрял, когато Рудолф и майка ми са били сравнително млади, но техните души съвсем не изглеждат обогатени.
Харесвах баба си, защото ме глезеше. А майка ми никога не ме е глезила и дори в деня на погребението на баба майка ми не изпита жал към нея. Дали ще изпита жал към мен в деня на моето погребение? Имам предчувствие, че ще умра млад. Майка ми е направена от желязо, тя ще съществува вечно и ще надживява мъжете.
Срамувам ли се от нейната сексуалност? Да.
Срамувам ли се от своята сексуалност, от сексуалността на Моника? Не. Несправедливостта е разменната монета между поколенията.
Майка ми често си сменя партньорите. Баща ми, по собствените му думи, когато е бил млад и е можел да си го позволи, също често си е сменял партньорките. Аз не съм такъв. Като детето на пияницата, бягам надалеч от порока на родителя си.
Синовете се бунтуват. Дъщерите бягат от къщи. Аз не направих нито едното, нито другото. Скрих се. Армията ме улесни. Би било интересно да се запозная с братовчеда Уесли, за когото до този момент не знам нищо, да сравним впечатленията, нали една и съща кръв тече в жилите ни…
Младежите от моето поколение предложиха една съвсем нова идея за семейството. Но аз не мога да живея в комуна. Да се забърквам в нехигиенични и сложни взаимоотношения. Това са отчаяни експерименти, обречени на провал. Много отдавна сме минали племенната фаза. Нямам желание нечие чуждо дете да ме безпокои, докато чета или се бръсна, или лежа с жена си в леглото.
Значи ли това, че след десет години ще живея в някое предградие и по цяла събота и неделя ще играя бридж и ще гледам футболни мачове по телевизията. Ще пътувам всеки ден до работното си място и обратно. Ще си разменяме съпругите, като отидем на гости у приятели? Ще гласувам за тогавашния Никсън.
Късно е вече. Моника ми липсва.
Уесли, гладко избръснат и облечен с костюма, който Рудолф му донесе от „Клотилд“, седеше и чакаше полицая, за да отиде с него на летището. Баща му бе купил този костюм преди повече от година, та ръкавите му бяха окъсели и му беше отеснял в раменете. Както и предполагаше, чичо Рудолф бе уредил нещата по някакъв начин. Само че трябваше да напусне Франция, а това не беше приятно. В Америка
