Предишната вечер, след като се разделиха с Уесли, Рудолф изпрати Гретхен до апартамента й. Покани я да дойде с него и семейство Хийт в Монтаук. Тя го погледна някак особено и това му напомни, че някога тя имаше връзка с Хийт.
— Искаш да има много свидетели, когато се виждаш с бившата си съпруга, така ли? — каза тя.
Той изобщо не бе мислил по този въпрос, но като чу думите й, си даде сметка, че е вярно. Джийн го бе посетила веднъж заедно с едрата масажистка, която й правеше компания в Рено, ала гостуването мина неловко, макар Джийн да беше трезва, разбрана и тиха, дори когато си играеше с Инид. Тя каза, че живеела мирно и кротко в малка къща, която си купила в Монтаук. В Мексико не й харесало. Атмосферата там била по-подходяща за мъже пиячи, което не се отразявало добре на нервите й. И добави с лека усмивка, че изобщо не пиела, че дори започнала да прави снимки. Но не се опитвала да ги предлага в списания. Снимала за себе си и се гордеела с факта, че ръцете й вече не треперят. Като се изключи натрапливото присъствие на масажистката, в неговите очи Джийн пак беше жената, за която се бе оженил и която бе обичал толкова дълго — с лъскава коса, с нежно, порозовяло лице, свежо и младо, — и той взе да си мисли притеснено дали е постъпил правилно, като се е съгласил с развода. Изпитваше съжаление, включително към себе си. Когато преди няколко дни се обади и го помоли Инид да прекара седмицата с нея, не можа да й откаже.
Не се страхуваше за Инид, страхуваше се за себе си — да не би да се наложи по някое време да остане насаме с Джийн в уютната малка къща, както я бе описала тя, изпълнена с шума на неуютния голям океан. Покани го да преспи в стаята за гости, но той си запази легло в близкия мотел. А като поразмисли, покани и съпрузите Хийт. Не искаше семейният живот да го изкушава — една спокойна вечер пред пламтящата камина в тихата къща, сред приспивната музика на морето… Нека миналото си остане в миналото. Ето защо покани съпрузите Хийт. Ето защо Гретхен зададе своя проницателен въпрос.
— Нямам нужда от никакви свидетели — отвърна той. — С Джони имаме да говорим за много неща, а не ми е приятно да ходя в кантората му.
— Ясно — каза Гретхен, без да е убедена, и смени темата. — Какво ти е мнението за момчето? За Уесли?
— Сериозен младеж — отговори Рудолф. — Може би… прекалено затворен в себе си. Какво ще стане с него, зависи от това, дали ще издържи при майка си и нейния съпруг, докато стане на осемнайсет.
— Много красив младеж — отбеляза тя. — Не мислиш ли?
— Не съм се замислял.
— Прекрасно лице за киното — продължи Гретхен. — Изсечени черти, приятна усмивка, морална сила и, с малко повече въображение, нежни очи.
— Ти може би долавяш по-добре от мене тия неща — отговори Рудолф.
— А може би съм по-уязвима — усмихна се тя.
— Като говорихме по телефона, ми се стори, че искаш да ми кажеш нещо. Неприятности ли имаш?
— Нищо особено — отново се усмихна Гретхен. — Ще ти разкажа, като се върнеш.
Той я целуна за лека нощ и я проследи с поглед, докато влизаше в осветения вход, охраняван от пазач. Изглеждаше елегантна, умна, привлекателна, способна да се грижи за себе си. Но от време на време, помисли си той. Само от време на време.
Колата пристигна, карана от Джони Хийт, чиято съпруга Елейн седеше до него. Бавачката целуна Инид за довиждане и каза:
— Нали ще бъдеш добро момиченце?
— Не, ще бъда ужасно момиченце — отговори Инид и се разкиска.
Рудолф се засмя и бавачката укорително го погледна.
— Извинявай, Ана — каза той и направи сериозна физиономия.
Елейн Хийт слезе от предната седалка, помогна на Инид да се настани отзад и седна до нея. Беше висока жена с безупречна фризура, с твърд, интелигентен поглед — подходяща съпруга за съдружник на една от най-преуспяващите фирми на Уолстрийт. Съпрузите Хийт нямаха деца.
Рудолф седна до Джони. Инид махна с ръка на бавачката, която стоеше на тротоара с куфара си.
— Пълен напред към оргиите в Монтаук с омари и миди, които ще ядем по белите плажове — каза Джони зад волана. Лицето му беше отпуснато и закръглено, очите — измамно кротки, ръцете, хванали волана, бяха бледи, леко затлъстяващи, а коремът му под карираното спортно сако издайнически напомняше за себе си. Той шофираше агресивно и ловко. Останалите шофьори бяха принудени да се съобразяват с неотстъпчивостта му, както и адвокатите бяха принудени да се съобразяват с неговата твърдост и упоритост в заседателната или в съдебната зала. Рудолф не се виждаше често с Джони; след като Хийт се ожени, двамата се поотдалечиха един от друг и когато видеше стария си приятел веднъж на няколко месеца, Рудолф си мислеше без съжаление, че и той би могъл да изглежда така.
Рудолф чу как Инид щастливо бърбори зад гърба му. Чу как Елейн й шепне нещо в ухото и как Инид се смее. На пръв поглед човек би помислил, че Елейн за нищо на света не би прегърнала дете от страх, че то ще измачка или изцапа костюма й от туид. Но когато се обърна назад, Рудолф видя, че Инид разрошва идеално сресаната коса на Елейн, а Елейн щастливо се усмихва. Никога не може да се съди за хората по външността им — помисли си Рудолф, сетне отново се обърна напред и се загледа в пътя. Прекосяваха Трибъро Бридж и Ню Йорк се простираше пред тях по течението на реката със своите високи сгради от стъкло, с пушеците си, а цялото това старо, огромно, невероятно съоръжение блестеше на пролетното утринно слънце. Само в определени моменти, подобни на този, когато виждаше града като голямо, предизвикателно, реално съществуващо единство, чиято сурова, внушителна красота оформя цялостния му стил, Рудолф изпитваше тръпката на задоволство, че принадлежи към този град — задоволство, което изпитваше всеки ден, докато беше по-млад.
Долу сред бързо течащата река една малка яхта смело се бореше с течението. Може би през лятото ще се кача на „Клотилд“ и ще отплавам за Италия, каза си той. Поне да използвам яхтата. Веднъж бяхме тръгнали за Портофино, но така и не стигнахме дотам. Трябва вече да прогоня призраците. Да измъкна Жана по някакъв начин от съпруга и децата й и две седмици да се любя с нея сред морето край топлите брегове, да пия от гарафа студеното местно вино в кафенета по Лигурийското крайбрежие. Не бива да допускам да се превърна в ненужен старец. Фантазия италиана!
Той се отърси от мечтите си и се обърна към Джони:
— Джони, нали ми каза по телефона, че искаш да говориш с мен. За какво?
— Имам един клиент — отговори Джони, — всъщност той е покойник, но трябва да се уредят имуществените му въпроси. — Джони изкарва от мъртвите повече пари, отколкото всички погребални агенти в този град, помисли си злобно Рудолф. Това е да си адвокат. — Наследниците се карат, както обикновено става. Тия неща са ти ясни — добави Джони.
— Вече съм специалист по този въпрос — каза Рудолф.
— За да се избегнат съдебни дела — продължи Джони, — една част от имуществото е обявена за продан на много приемлива, ниска цена. Става дума за голямо ранчо в Невада. С обичайните данъчни облекчения. Няма нужда да ти обяснявам.
— Няма нужда — потвърди Рудолф.
— Ти не правиш нищо в Ню Йорк — продължи Джони. — Не изглеждаш добре, по всичко личи, че не си щастлив, и аз изобщо не мога да си представя с какво, за бога, си запълваш времето.
— Свиря на пиано — отговори Рудолф.
— Напоследък не съм виждал афиши с името ти пред Карнеги Хол.
— Скоро може и да видиш — каза Рудолф.
— Тук направо ще изгниеш — не спираше Джони. — Вече нищо не правиш. Човек не може да те види дори на някое парти.
— В Невада как е в това отношение?
— Там се правят джамборета — зае отбранителна позиция Джони. — Това е един от най-бързо развиващите се щати в Америка. Хората там масово стават милионери. За да ти докажа, че не се шегувам, ако приемеш, ще се включа в сделката наравно с тебе — ще уредя ипотеките, ще намеря хора, които да поемат работата в ранчото. Не си мисли, че ме водят само алтруистични чувства, драги, аз самият имам нужда от място, където от време на време да мога да се усамотя. Освен това нямам нищо против да си
