изпълнителката на главната роля. Когато бяха сред хората, Франсис се отнасяше към него, както във филма — като към по-малък брат.
Леля му Гретхен, естествено, беше разбрала. Той отдавна бе установил, че тя разбира всичко. Една вечер двамата вечеряха заедно и тя го предупреди, че когато снимките приключат, Франсис ще се върне в Калифорния и ще започне нов филм, и почти сигурно ще се залюби с друг млад мъж от екипа, който й хареса, защото тя е известна с това си поведение, поради което Уесли не бива да приема нещата на сериозно.
— Искам тази работа да бъде едно прекрасно преживяване за теб — каза Гретхен. — Не искам да ме намразиш за това, че съм те забъркала в нещо, след което не знаеш как да се оправиш.
— Знам как да се оправя — каза той, макар че не беше сигурен.
— Запомни какво ти казах за момичето — продължи Гретхен. — Тя е объркала живота и на по-възрастни от теб мъже. — Гретхен премълча, че Франсис Милър бе имала шестмесечна връзка с Евънс Кинсела, който бе поискал от нея да се разведе и да се омъжи за него. И че в деня след приключването на снимките по неговия филм Франсис бе спряла да отговаря на телефонните му обаждания. Премълча също така, че все още изпитваше ревност към Франсис и съжаляваше, че тя се е оказала най-подходяща за ролята в нейния филм. Съдбата на един филм не бива да зависи от нечии любовни истории, макар че в много случаи ставаше точно така, за което после всички се проклинаха. — Просто запомни — каза Гретхен.
— Ще запомня — отговори Уесли.
— Ти си един патилан, добър и уязвим — каза Гретхен. Наведе се и го целуна по бузата. — Пази се. Обкръжението, в което си попаднал, е много по-опасно, отколкото предполагаш.
Цялата тази нощ той люби страстно Франсис, докато накрая трябваше да затисне лицето й с възглавница, за да не разбуди с писъците си целия хотел. Тя беше момиче, което държеше всички да научат, че изпитва удоволствие.
Когато, изтощени, двамата се отпуснаха един до друг, той тържествуващо си помисли, че след тази нощ тя няма да го изостави.
Както обикновено Уесли вечеряше с останалите актьори в ресторанта на хотела. Гретхен и Айда Коен заедно с вуйчото на Айда, художника и чичо Рудолф вечеряха горе в апартамента на Гретхен. След вечеря Уесли и Франсис решиха да се поразходят. Беше хладна есенна вечер, на небето грееше кръгла луна и двамата вървяха хванати под ръка като обикновена влюбена двойка.
Главната улица беше почти безлюдна, осветена от неоновите лампи на самотни търговски витрини. Гражданите на Порт Филип гледаха телевизия и си лягаха рано. Франсис поглеждаше разсеяно изложените стоки.
— Тук няма нищо, което бих купила — каза тя. — Представяш ли си да живееш в такъв град. Уф!
— Моето семейство е от тук — каза Уесли.
— О, господи. Горкичкият — отвърна Франсис.
— Аз никога не съм живял тук. Баща ми, дядо ми… — За малко да добави „и леля ми Гретхен“. Не беше казал нито на Франсис, нито на другите си колеги, че Гретхен му е леля, а и Гретхен се държеше с него като с обикновен начинаещ актьор.
— Виждаш ли се с роднините си, искам да кажа, сега, докато си тук? — попита Франсис.
— Никой не е останал тук. Всички са заминали.
— Напълно ги разбирам — отсъди Франсис. — Този град сигурно е започнал да запада от деня, в който са построили сградата на пощата.
— Баба ми е разправяла на баща ми, че когато за пръв път дошла тук като младо момиче, градът бил прекрасен — каза Уесли. Той крачеше по улиците на града, където баща му се бе родил и израснал, и не му беше приятно едно момиче от Калифорния да си мисли, че това е ужасно, затънтено място. Сигурно някъде из града баща му е оставил знак, следа, че е бил тук някога. Нали тук е подпалил един кръст. Тиодор Бойлан поне си спомня за това. Кой знае какво щеше да си помисли баща му, ако видеше сега как синът му се разхожда по същите стари улици, хванал под ръка една красива, прочута филмова актриса. И ако разбереше, че за четири седмици ще изкара три хиляди долара за работа, която беше по-скоро забавление. — Навсякъде имало дървета — продължи Уесли — и всички тези големи къщи били боядисани, чисти и с големи градини. Баща ми плувал в Хъдсън, реката тогава била чиста, имало платноходки, хората ловели риба… — той замълча, защото иначе щеше да каже на момичето, че освен да кара лодка и да лови риба, дядо му е използвал реката и за да се удави в нея.
— Нещата навсякъде отиват на зле, не е ли така? — каза Франсис. — Хващам се на бас обаче, че в тези големи градини е кипяла любов. Какво друго да прави човек вечер? Пък и мотели не е имало.
— Предполагам, че който каквото е търсил, го е намирал.
— И която каквото е търсила, си го е намирала — разсмя се Франсис. — Като мене например. Никак не е хубаво, че участваш в този филм — добави тя.
— Защо? — засегна се Уесли.
— Ако не участваше, досега да съм изчела „Война и мир“, какво друго щях да правя през дългите нощи.
— Моля?
— „Война и мир“ може да почака — каза тя и му стисна ръката. — Между другото все искам да те питам в кое театрално училище си учил.
— Аз ли? — поколеба се Уесли. — В никое.
— Играеш, сякаш имаш зад гърба си дългогодишна школа — каза тя. — А на колко си години?
— На двайсет и една — отговори той, без да се колебае. Веднъж бе направил грешка, като каза на Алис точно на колко години е, и оттогава тя се държеше с него като с дете. Втори път нямаше да допусне такава грешка.
— А защо не си в армията?
— Заради контузено коляно при футбол — веднага отговори той. Откакто се бе върнал в Америка, се бе научил да лъже, без да му мига окото.
— Ясно — каза тя и гласът й прозвуча подозрително. — А къде другаде си играл?
— Аз ли? — попита той все така глуповато. — Ами… никъде. — Франсис беше осведомена по тези въпроси, така че тук не можеше да рискува с лъжи.
— Дори и в летни трупи?
— Дори и в летни трупи.
— Как получи тази роля тогава?
— Мисис Бърк… — досмешаваше го, когато наричаше леля си мисис Бърк. — Видя ме на гости у едни приятели и ме попита дали съм съгласен да ме изпробва. Защо задаваш тия въпроси?
— Не е ли естествено едно момиче да знае някои факти за мъжа, с когото има връзка?
— Сигурно е така. — Изразът „с когото има връзка“ му прозвуча приятно. Караше го да се чувства по- зрял. Тийнейджърите имаха гаджета и приятелки, а не връзки с жени.
— Въпросът е там — каза решително Франсис, — че не мога да спя с мъж, когото не уважавам. — Уесли се смущаваше, когато Франсис говореше така направо и като цяло за мъжете, които бе познавала. Все пак тя е актриса от четиринайсетгодишна възраст, утешаваше се той, какво друго може да се очаква от нея? Но въпреки това реши, че много скоро ще й каже да запази разсъжденията по този въпрос за себе си.
— Трябва да призная, че за мен си една изненада — подметна весело тя. — Като погледнах списъка с имената на актьорите, си помислих, че ме очаква един месец на строго въздържание.
— И кое те накара да промениш решението си?
— Ти — засмя се тя. — Познавах почти всички останали, само Уесли Джордан беше ново име за мен. Не подозирах, че ще бъдеш героят на деня. Между другото това ли ти е истинското име?
— Не — отговори Уесли, след като помълча малко.
— А какво е?
— Дълго и сложно — неопределено отвърна той. — Нямаше да изглежда добре, изписано на екрана.
— Това е първият ти филм, но бързо схващаш — отново се засмя тя.
— Схватлив съм си — ухили се той. Работата в киното му харесваше все повече и повече и това си
