— Нали ще запомниш какво казах? — изгледа я свирепо той над брадата си.
— Ще запомня.
— В такъв случай аз ще се оттегля за през нощта. Лека нощ, мадам — произнесе тържествено той.
— Лека нощ. Спи спокойно — каза тя.
— Обещавам, че ще се въртя и ще се обръщам. Горкият аз!
— Горкият ти — засмя се Гретхен.
Ако беше останал още десет секунди, тя щеше да скочи от стола си и да го прегърне. Но той величествено махна с ръка за поздрав и излезе с почти твърда крачка.
Тя го чу, че запя „Була, була“, докато вървеше по коридора.
Загледа се във вратата и се замисли: Защо не, защо не, дявол да го вземе? Но поклати глава. После, после, когато приключа с работата. Може би.
Продължи да си прави бележки по сценария в тихата стая, която сега миришеше на уиски.
На долния етаж Уесли се опитваше да заспи. Ослушваше се да чуе лекото превъртане на дръжката и шумоленето на дрехи, когато Франсис влизаше в тъмната стая. Но вратата не се отвори, не се чуваше и никакъв звук, освен скърцането на пружините на леглото, докато той неспокойно се въртеше под завивките.
Беше казал, че я обича. Вярно, че малко или повече тя изтръгна това признание от него, но беше искрен. Когато обаче човек обича някого, забелязва ли, че любимата му се преструва, че играе някаква роля, и трябва ли да й каже, че се държи глупаво? Хората говорят за любов, сякаш любовта е нещо цялостно, и кажеш ли веднъж, че си влюбен, нищо друго няма значение. Младият политик във филма, който се влюбва във Франсис, никога не критикува поведението й, защото я обожава, а критикува само някои от безумните й планове, чрез които тя иска да накара останалите герои да видят, нещата така, както тя ги вижда. Любовта е сляпа, гласи поговорката. Той обаче не беше сляп тази вечер. Почувства, че представлението на Франсис в бара беше фалшиво и отвратително, и й каза какво мисли. Може би е по- добре да се научи да не споделя мненията си. Ако беше направил така, сега нямаше да е сам в леглото в два часа сутринта.
Изгаряше от желание да докосне ръката й, да целуне меката й гръд. Ако това не е любов, тогава какво е? Когато Франсис беше с него в леглото, той не можеше да повярва, че тя ще се върне при съпруга си, че ще хареса друг мъж, Въпреки че помнеше думите на леля си. Беше прекарал приятни минути с разни жени на „Клотилд“, докато мъжете им спяха долу в каютите или стояха в казиното, а също и с мисис Уъртам, но знаеше със сигурност, че чувството, което изпитва, не е любов. Не е нужно човек да има голям житейски опит, за да разбере каква е разликата между онова, което бе изпитвал тогава, и това, което изпитваше с Франсис.
Спомняше си как Франсис лежеше в прегръдките му в тясното легло и телата им се преплитаха в мрака и как тя шепнеше: „Обичам те.“ Какво е искала да каже с тези думи? Той тихо изстена.
Бе казал на Франсис, че сигурно само майка й знае коя е истинската й същност. А той кого да попита коя е неговата истинска същност? Родната си майка? Тя сигурно ще каже, че и той като баща си осквернява почтени християнски домове. Чичо си? Чичо му вероятно го смята за досадник, когото е получил „в наследство“, при това — лишен от чувство за благодарност, който се появява само когато има нужда от нещо. Леля му Гретхен? Тя пък сигурно го смята за чудак, който по някакъв тайнствен каприз на природата е надарен с талант, но е прекалено глупав или неамбициозен, за да го използва. Алис? За нея той е непохватно, простовато момче, което има нужда от съжаление и майчински грижи. За Бъни? Добър моряк, който никога няма да стигне баща си. За Кейт? Половин брат на сина й, болезнен, жив спомен за мъртвия й съпруг. Как да съединиш всичко това и да получиш една цялостна личност?
Само защото е толкова млад ли се чувства така раздвоен, така несигурен в себе си? Бавноразвиващ се, бе казала Франсис… Но други хора на неговата възраст, изглежда, не страдаха като него и възприемаха себе си спокойно. Джими например, другият разносвач в супермаркета, със своята музика и твърдата си увереност, че сестрите и майка му имат едно-единствено, ясно отношение към него, заложено в обичта им. Неговата майка казваше, че го обича, но нейната обич бе по-лоша и от омраза.
Спомни си за Хийли, ранения войник, който бе придружил мъртвия син на Крейлър. Хийли живееше с убеждението, че е човек, който винаги има лош късмет и той ще го съпровожда до края на дните му, затова целият свят може да върви по дяволите.
В едно нещо обаче съм сигурен, каза си Уесли, и то е, че ще се променя. Но докато лежеше сам в тъмната стая, нямаше никаква представа в каква посока ще бъде тази промяна. Можеше ли по силата на някакво чудо да се види какво ще представлява, когато стане на двайсет и една, на двайсет и пет, на трийсет години, и да разбере какво ще мисли тогава за себе си?
Може би, след като скъса с Франсис, ще направи онова, което леля му иска от него, и ще стане актьор. Ще се научи да живее с всичките страни на личността си и ще ги използва, ще играе роли не само пред камера, а като Франсис — всеки миг от деня. Тя може би е разбрала, че светът това иска… и му го дава.
На другата сутрин на снимачната площадка от него се очакваше да бъде ожесточен, безотговорен хулиган. Беше му лесно да изиграе тази роля. Може би ще трябва да я приложи и в действителност една- две години… Защо да не започне тук, на това място?
Когато най-сетне заспа, сънува, че е във всекидневната на Алис, яде сандвич с говеждо месо и пие бира, само че на масата срещу него седи не Алис, а Франсис Милър.
7
1971
Отново съм пред пишещата машина. Лошите навици трудно се изкореняват. Освен това тук всички лягат да си почиват, след като се наобядват, а тъй като аз никога не спя през деня и няма с кого да си говоря, защо да не си говоря сам. Във всеки случай няма основания да смятам, че полицията на Франко ще прояви интерес към хаотичните мисли на един американски професионален тенисист в това кътче за богати хора на брега на синьото море. В Белгия беше различно. Нима ще се окаже по-лесно човек да постигне уединение в държава с фашистко управление, отколкото в демократично общество? Трябва да проуча този въпрос.
След Брюксел климатът в Южна Испания ме кара да се чувствам като в рая и да се чудя как е възможно хората, при положение че имат някакъв избор, да продължават да живеят на север от Лоара.
Пристигнах с малкото спретнато открито пежо, което купих на старо в Париж на изгодна цена с френска транзитна регистрация. Още щом пресякох Пиренеите и се озовах между зелените планини и океана, изпитах особено удоволствие, сякаш започнах да разпознавам селата, полята и реките от един друг живот, сякаш се връщах у дома след дълго пътуване, сякаш това беше страната, за която бях предопределен.
Ако не си отварям устата, мога да мина за испанец. Възможно ли е мургавият тен на фамилията Абът да е резултат на еднократно прегрешение по време на испанската армада? Мъжествени андалусци, изхвърлени след корабокрушение по бреговете на Англия и Шотландия?
Хотелът, в който живея, е чисто нов и му трябват поне десетина години, преди да се поддаде на влиянието на вятъра и морето. Сега обаче е здрав и аз разполагам с удобна, просторна стая с изглед към игрището за голф и морето. Трябва да давам уроци на начинаещи и напълно безнадеждни случаи, но въпреки това тук има достатъчно добри играчи, така че почти всеки ден си осигурявам по два часа добър тенис. Непретенциозен човек съм аз, с непретенциозни вкусове.
Испанците тук са красиви, приятни и научени да се държат учтиво, атмосфера, съвсем различна от тази в американската армия. Другите хора са дошли тук на курорт и демонстрират най-добро поведение. До този момент никой не ме е обидил или извикал на дуел, никой не ме е карал да гледам борба с бикове или да окажа помощ в разрушаването на обществената система.
Винаги гледам да съм коректен с дамите, независимо от акцента. Те обикновено идват със съпрузи или
