омраза. — Имаш нужда от мъж, но никой не е достатъчно любезен да си предложи услугите.
Гретхен разтърка очи, преди да отговори.
— Ти си един талантлив, неприятен млад човек. С годините ще ставаш по-приятен и страхувам се — по-малко талантлив.
— Обиждаш ме, Гретхен!
— В нашата професия няма място за обиди — каза Гретхен. — Ти ме отегчаваш. Предполагам, че и аз те отегчавам. Което също няма нищо общо с работата. Но, скъпи Ричард — докосна го тя леко по бузата, сякаш искаше да го погали, а може би да го заплаши с дългите си лакирани нокти, — обещавам, че вярно ще ти служа. Повече от това недей да искаш. Обещавам ти всички снимки в едър план, които могат да се използват, и всички емоции, на които човек може да издържи. Проблемът с това момиче е, че присъствието й е твърде силно, а не твърде слабо.
— Винаги и за всичко имаш отговор — каза Санфорд. — С теб никога не мога да изляза на глава. Кинсела ме предупреди…
— Как е милият Евънс? — попита Гретхен.
— Добре е — Санфорд пристъпи смутено от крак на крак. — Предложи ми да напиша сценария за следващия му филм.
— И ти отиваш в Холивуд.
— Всъщност… да.
— Браво! Браво и на него! — каза Гретхен. — Знам, че двамата ще бъдете щастливи. А сега моля те да ме извиниш, но трябва да се видя с брат си, който ме чака да поговорим.
Докато Гретхен вървеше към него, Рудолф видя как Санфорд безнадеждно поклати глава. Когато Гретхен застана пред него, той тихичко се смееше.
— Защо се смееш? — попита го тя.
— Защото видях лицето на онзи млад мъж, с когото току-що се раздели — отговори той.
— Двамата се състезавахме кой ще прояви по-голяма изобретателност в нанасянето на оскърбления. — Гретхен направи гримаса. — Един сценарий само е написал и вече си мисли, че е главен редактор на „Кайе дю синема“. Загубен човек. Но това не е трагедия. Америка е пълна с таланти, които изгряват и залязват за един ден. Разтревожих се за теб. Къде беше през цялото време?
— Оказа се, че в Кънектикът се натъкнахме на голяма бъркотия — поклати глава Рудолф. — Донъли е готов да си пререже гърлото. Изглежда, целият проект ще се разпадне.
— Защо? Какво се е случило? — попита Гретхен.
— Някаква проклета организация за опазване на околната среда е завела съдебно дело срещу нас да не предприемаме строителство — обясни Рудолф. — Прекарали сме цял ден с разни адвокати.
— Аз мислех, че всичко е уредено — учуди се Гретхен.
— И аз мислех така до вчера — каза Рудолф. — Смятахме, че сме купили изоставена селскостопанска земя. А изведнъж се оказа, че сме купили част от ценния пущинак на Кънектикът, населен с редки птици, стада прекрасни сърни и красиви змии. През последните години били забелязани и три риса. Вместо да ни обявят за филантропи и благодетели на застаряващото човечество, те ни обявиха за алчни градски мошеници, тръгнали да замърсяват чистия въздух на суверенния щат Кънектикът, и за врагове на рисовете. — Той отново поклати глава полушеговито.
— Какво казват адвокатите?
— Че ще отнеме години, дори и да спечелим накрая. Донъли почти се разплака от угризение на съвестта, като си даде сметка колко време парите ни ще бъдат блокирани.
— Къде е Донъли? — попита Гретхен.
— Сложих го да си легне. Мъртвопиян. Утре ще се чувства още по-зле.
— Много съжалявам — каза Гретхен.
— Какво да се прави, капризите на съдбата — отговори Рудолф. — Недей да си разваляш хубавата вечер. Има и нещо друго. Обадиха ми се вчера от Калифорния. Един мой познат, филмов агент на име Боуен.
— Аз също го познавам. Добре работи — вметна Гретхен.
Рудолф кимна и продължи:
— Казва, че там се разчуло за Уесли. Смята, че може да му осигури стабилен договор. Ако продължи да играе, Уесли ще има нужда от агент, а Боуен не е по-лош от останалите. Трябва да поговоря с момчето.
— За последен път го видях, че подпира бара, целият омазан с червило — каза Гретхен.
— И аз го видях там. Ще му дам един мъдър съвет като негов чичо. — Рудолф се наведе и целуна Гретхен по бузата. — Поздравявам те за всичко. Ти свърши прекрасна работа. И не само брат ти мисли така.
— Нещата вървяха гладко. Страхувах се да не би от начало до край работата да се окаже чисто любителска.
— Недей да скромничиш, сестричке — каза Рудолф и й стисна ръката. — Вече си в групата на асовете.
— Ще видим. Стискай палци! — каза Гретхен, но не можа да сдържи радостната си усмивка.
— А сега да вървя при момчето. Запази ми един танц, след като свърша да говоря с него.
— Не съм танцувала от години.
— И аз. Ще накарам момчетата да изсвирят един валс — каза Рудолф.
Отиде на бара, но Уесли го нямаше вече там. Барманът каза, че си е тръгнал преди пет минути.
Алис четеше във всекидневната, когато Уесли се върна в апартамента. По пътя се отби в два бара. И на двете места беше достатъчно тъмно, та не се наложи да обяснява на колко е години. После се оказа, че да вървиш по улиците на града съвсем не е лесна работа, защото тротоарите се накланяха под краката му под различни ъгли и той на два пъти се препъна в бордюра, когато трябваше да завие.
— Добър вечер — поздрави той сериозно Алис.
— Добър вечер — отвърна тя, без да вдигне поглед от книгата. Уесли забеляза, че канапето не е застлано както обикновено с чаршафи и одеяла. Имаше странното чувство, че вижда не Алис, а нейно отражение в накъдрена от вълнички вода.
Не прецени добре разстоянието, когато се опита да седне, и едва се закрепи на ръба на стола. Загледа втренчено Алис, която продължаваше да блуждае пред погледа му.
— За нищо не ме бива — каза той. — Ти само си губиш времето, като се тревожиш за мен.
— Ти си пиян — отговори тя. — И аз не се тревожа за теб.
— Утре — започна той и гласът му прозвуча странно и далечно в собствените му уши — ще ти платя до последния цент всичко, което ти дължа, и ще се от… от… тегля.
— Съвсем навреме — каза Алис, все така забила поглед в книгата. — Сигурна съм, че ще си намериш друго място, където да преспиш. И недей да ми говориш за пари. Не ми дължиш нищо. Каквото съм направила за теб, не съм го направила за пари.
— Ще възразиш ли, ако кажа благодаря? — погледна я той, опитвайки се с мъка да се съсредоточи.
— Възразявам срещу всичко, което казваш. Холивудски задник — свирепо извика тя.
— Никога не съм бил в Холивуд. Нито в Калифорния — глуповато каза той.
— Ти с твоите развратници… — Тя захвърли книгата на пода. — Защо ли съм зачела тази проклета книга? Тя е ужасна.
— Мислех, че ти си ми… — объркано заговори той, — че си ми сестра.
— Не съм ти сестра.
Той взе да търси думите, които искаше да каже, но и мозъкът, и езикът му сякаш се разпадаха. Най- накрая проговори:
— … Нали казваш, че умирам. В твоята книга. Искаш да бъда благороден и да умра. Прекалено много искаш…
— О, боже мой — извика тя. Стана от стола, отиде при него, хвана главата му и го притисна до тялото си. — Толкова съжалявам. Не искам да умреш, Уесли. Трябва да ми повярваш.
— Всички искат от мен нещо, което не мога да дам — каза Уесли с приглушен глас през затиснатата си с
