сили. Дълго време съм бил в армията и съм скептично настроен по отношение на ползата от нас, ако наистина се наложи да действаме.
— Да не би да искаш руснаците да прегазят Европа? — изгледа го гневно Кармен.
— Ако са искали да прегазят Европа, досега да са го направили — отговори той. — Нашата численост в Европа е достатъчна, за да дразним руснаците, но не и за да направим нещо. Ако се стигне до война, ракетите ще свършат работа, но войниците на земята — не. Те ще бъдат пожертвани още първия ден. Аз бях сред тези войници на земята и не се чувствах особено щастлив.
— Много съм доволна, че разполагам с личен съветник по военните въпроси, който да ми разяснява фактите от живота — каза саркастично Кармен.
— Всичко е само парадност и нищо повече — продължи Били. Не знаеше защо спори с Кармен. Може би защото последният сет завърши осем на шест. Може би защото му бе омръзнало привлекателни млади жени да му четат политически лекции. — Наличието на някоя база тук или там дава възможност на военните да си раздвижат мускулите и да измъкнат пари от Конгреса, за да обикалят нагоре-надолу с лимузините си и да живеят пет пъти по-добре, отколкото биха живели у дома. Ако свалим униформите на всички американски войници и ги изпратим по домовете им да свършат нещо полезно, за всички ще бъде по-добре, включително и за испанците — добави той, повече за да я ядоса, отколкото защото наистина мислеше така.
— Мързеливите и слабите винаги намират оправдание за мързела и слабостите си — заяви Кармен. — Слава богу, че не всички американци са като тебе. — Тя имаше сложни политически схващания. Мразеше Франко, мразеше и комунистите, а сега, изглежда, мразеше и Били, както и американския адмирал. — Американското присъствие тук е морално оправдано, но да позволиш човек като Франко да ти окачва медал на гърдите, при положение че си американец, е неморално. Едно е да си готов да защитаваш една страна, като по този начин защитаваш собствените си интереси, и съвсем друго е да поддържаш репутацията на един отвратителен режим. Ако бях американка, щях да пиша до Конгреса, до Държавния департамент, до президента, до вестниците, за да протестирам. Нали искаш да направиш нещо полезно — напиши едно писмо до „Хералд трибюн“.
— Колко време смяташ, че ще остана тук, ако това писмо бъде публикувано?
— Не повече от двайсет и четири часа. Но ще си струва — отвърна Кармен.
— Човек, освен всичко друго, трябва и да яде.
— Пари — каза презрително Кармен. — Хората като теб свеждат всичко до пари.
— Може ли да ти напомня, че нямам богат баща, за разлика от някои хора, които познавам — отвърна Били.
— Това е несправедливо. Едно нещо поне им е хубаво на испанците и то е, че не измерват живота си в долари и центове.
— Тук се въртят доста богати испанци, които не правят нищо друго, освен да трупат пари — каза Били. — Купуват например маслинени горички и ги превръщат в туристическа примамка. Всички тия големи яхти в пристанището едва ли са собственост на хора, дали обет за бедност.
— Отрепки! — каза Кармен. — Една нищожна част от населението. Хора без душа. Правят всичко, което им кажат Франко и неговите престъпници, само за да запазят своите имоти, яхти и любовници, докато през това време страната гладува. Мразя комунизма, но като гледам какво трябва да правят обикновените хора тук, за да си изхранят семействата, разбирам защо комунизмът ги привлича. Докарани са до отчаяние.
— Да не би да искаш друга гражданска война? — попита Били. — Още един милион жертви? Улици, залети в кръв?
— Ако се стигне дотам, ще са виновни твоите приятели, собствениците на яхти — каза Кармен. — Аз, разбира се, не искам да се случи такова нещо. Това, което искам, е разумна промяна и ред. След като вие в Америка сте го постигнали, защо ние тук да не можем?
— Не съм запознат с испанския характер, но съм чувал, че, когато ги предизвикат, твоите сънародници стават кръвожадни, жестоки и склонни към насилие.
— О, толкова са ми омръзнали тия приказки — извика Кармен. — Сякаш в Испания всички участват в борби с бикове, самобичуват се или отмъщават с кръв за честта на семействата си. Защо никой не казва колко жестоки и склонни към насилие са германците като народ след всичко, което са направили в Европа? Или французите след Наполеон? А за американците и за това, което те са направили, няма да говоря с тебе, нещастен, жалък тенисист… — И Кармен презрително подписа чек за питиетата в бара на хотела. — Ето, спестил си парите си за четири джина с тоник. Не си ли доволен, че си дошъл в жестоката, склонна към насилие Испания и си станал лакей на богатите?
— Може би не трябва да се виждаме повече — засегна се Били. — Намери си някой друг, с когото да играеш тенис.
— Ще играя тенис с теб, защото на теб ти плащат да играеш тенис с мен. Утре по същото време. — Тя излезе с широка крачка от бара и го остави да седи сам в голямото празно помещение. Господи, каза си той, а аз си мислех, че ме ухажва! Първо Моника с нейните бомби, сега пък това.
На другата сутрин Моника дойде на корта сама. Били трябваше да признае, че има вид на тенисистка — дребна, стегната, с хубави крака, облечена с подходяща къса рокличка за тенис, с лента през челото, за да не се разрошва грижливо подредената й коса.
Като излязоха на игрището, Били тихо каза:
— Моника, какъв е тоя номер, дето си го замислила?
— Името ми е сеньорита Хицман, мистър Абът — отвърна студено тя.
— Ако искаш парите, дето ги занесох в Париж, и другата… другата част от пакета, мога да ги взема — добави Били. — Ще отнеме известно време, но мога…
— Не разбирам за какво говорите, мистър Абът!
— О, хайде стига — раздразнено каза той. — Мистър Абът! Когато се любехме по цял следобед в Брюксел, не ми викаше мистър Абът.
— Ако продължавате така, мистър Абът, ще трябва да съобщя на управителя, че губите ценно време в разговори вместо да правите това, което се очаква от вас, а именно да ме учите да играя тенис — заяви тя.
— Ти никога няма да се научиш да играеш тенис.
— В такъв случай това ще бъде поредният ви провал, за който ще си спомняте, когато остареете — отговори спокойно тя. — А сега, ако обичате, да започнем тренировката.
Той въздъхна, мина от другата страна на мрежата и взе да й хвърля високи топки. Моника му ги връщаше все така несръчно, както и предишната сутрин.
Когато тренировката свърши, тя си тръгна от корта с думите:
— Благодаря, мистър Абът.
Следобед той победи Кармен шест на нула и шест на три, като редуваше злобно ту остри, ту прехвърлящи удари и я караше през цялото време да тича, докато лицето й пламна. И тя си тръгна от корта с гневни думи:
— Този път игра като евнух.
И не го покани да изпие нещо с нея.
Като я гледаше как крачи към хотела с развети руси коси, Били си каза, че Испания вече не му изглежда толкова привлекателна, колкото в началото.
Уесли се качи на влака от Лондон за Бат. През прозореца се наслаждаваше на китните зелени селца на провинциална Англия. След напрежението и несигурността в Америка престоят в Лондон му подейства успокояващо, защото там не познаваше никого и никой не очакваше нищо от него. Когато отиде да обядва в една кръчма и застана пред бара, гласът на барманката му напомни за Кейт, която говореше по същия начин. Той изведнъж си даде сметка колко много му е липсвала тя. Дояде си сандвича, отиде на гарата и взе първия влак за Бат. Тя щеше да се изненада, като го види. Дано се изненада приятно.
Като пристигна в Бат, каза адреса на шофьора на таксито, седна на задната седалка и загледа с любопитство чистите улици и красивите стари къщи. Индианаполис нищо не струва, каза си Уесли.
Таксито спря пред тясна малка къща, боядисана в бяло като всички останали, построени плътно една до друга по цялото протежение на улицата Уесли плати на шофьора и натисна звънеца. След малко входната врата се отвори и една ниска жена с посивяла коса и домашна престилка го поздрави:
