Кейт поклати нетърпеливо глава и каза:
— Ти може да си син на баща си, но не можеш
— Това ще си бъде мой собствен живот — отговори той. — Мислех дори, че ти можеш да ми станеш съдружник с твоя дял от наследството и тогава заедно… Докато купим яхтата, малкият… Томи… — запъна се той на името — ще бъде достатъчно голям, ще може да живее на морето и…
— Мечти. Хубави мечти — каза тя.
Продължиха да вървят мълчаливо.
— Трябва да ти кажа нещо, Уесли — започна Кейт. — Моите пари вече ги няма. Свършиха.
— Как така свършиха? — невярващо попита той. — Като гледам как живееш…
— Знам си аз как живея — горчиво каза тя. — Живея като глупачка. Познавам един човек, който разправя, че иска да се ожени за мен. Има си малък бизнес тук, в Бат. Поиска да му дам всичко, което имах, за да не фалира предприятието му.
— И ти даде ли му?
Тя кимна.
— Мислех, че съм влюбена в него. Трябва да ме разбереш. Не съм жена, която може да живее без мъж. Виждаме се почти всеки следобед, като ми свърши работното време в кръчмата. Сега трябваше да съм при него, той ще побеснее довечера, като му кажа, че съм била със сина на Том. Когато дойде у дома, за да излезем някъде, не поглежда бебето.
— И ти искаш да се омъжиш за такъв човек?
— Не беше такъв, преди да му се провали бизнесът — каза Кейт. — Държеше се прекрасно с мене, с бебето, с майка ми… — добави тя и въздъхна. — Ти си млад и мислиш, че нещата са или черни, или бели… Само че не е така. За една жена на моята възраст, с моето семейство, която цял живот е вършила мръсна работа и не е красива, нищо не е лесно. — Тя си погледна часовника. — Наближава пет. Винаги прекарвам поне един час с Томи, преди да се върна в бара.
Двамата тръгнаха мълчаливо към къщата на майка й. Отпред беше спряла кола, а зад волана седеше мъж.
— Това е той — каза Кейт. — Чака ме и беснее.
Когато Кейт и Уесли наближиха къщата, мъжът излезе от колата. Беше висок, пълен, червендалест и миришеше на алкохол.
— Къде беше, дявол да те вземе? — извика той. — От три часа те чакам.
— Разходих се малко с този млад господин — отговори спокойно Кейт. — Хари, това е Уесли Джордах, той дойде да ме види. Хари Досън.
— Поразходила се малко, виж я ти? — Досън не счете за нужно да се запознае с Уесли, а удари силно Кейт. Направи го внезапно и Уесли не можа да реагира.
— Ще ти дам аз една разходка — извика Досън и отново вдигна ръка.
— Чакай малко, приятел — намеси се Уесли, сграбчи мъжа за ръката и го изтласка от Кейт, която стоеше наведена, вдигнала ръце да предпази лицето си.
— Пусни ме, гаден янки — каза Досън, опитвайки се да си освободи ръката.
— Днес повече няма да биеш, мистър. — Уесли изблъска Досън с рамо. Досън освободи ръката си и удари с юмрук Уесли в челото. Уесли за малко не падна от силния удар, изсумтя и замахна. Удари Досън право в устата, Досън се вкопчи в него и без да се пускат, двамата се свлякоха на тротоара. Уесли му нанесе още два удара по главата, ритна го в слабините и с две ръце го заудря по лицето. Досън безжизнено се отпусна и Уесли се изправи над него. После със злоба го ритна два пъти в главата.
Кейт, която стоеше приведена, без да издава звук, докато мъжете се биеха, сега се втурна към Уесли и взе да го тегли.
— Стига толкова — извика тя. — Нали не искаш да го убиеш?
— Точно това искам да направя — отвърна Уесли, треперещ от гняв. Но се остави Кейт да го отведе.
— Боли ли те много? — попита тя, обгърнала с две ръце раменете му.
— Не — отговори той, макар че главата му кънтеше като ударена с тухла. — Нищо особено. Можеш вече да ме пуснеш. Няма да докосна гадния ти приятел.
— Уесли — бързо заговори Кейт, — трябва да се махнеш оттук. Върни се веднага в Лондон. Като се оправи, той…
— Вече няма да посяга на теб. Получи си заслуженото — каза Уесли.
— Но той ще те намери. И няма да е сам — изплака Кейт. — Ще доведе хората си от гаража. А те няма да дойдат с голи ръце. Върви, моля те, върви…
— А ти?
— Не се тревожи за мен — каза тя. — Аз ще се оправя. Ти върви.
— Не искам да те оставя с това гадно, крадливо копеле. — Той погледна Досън, който се размърда, макар че очите му бяха още затворени.
— Нямам повече работа с него. Между нас всичко е свършено — заяви Кейт.
— Говориш така само за да ме отпратиш — не вярваше Уесли.
— Говоря ти истината. С пръст да се опита да ме докосне, ще извикам полицията. Довиждане, Томи — каза тя и целуна Уесли по устата.
— Томи? — засмя се Уесли.
Кейт също се засмя и смутено закри с ръка лицето си.
— Много неща се случиха днес. Бъди внимателен, Уесли. Съжалявам, че се забърка в тази история. Хайде, тръгвай.
Уесли погледна Досън, който се мъчеше да седне и опипваше замаяно разкървавените си устни. После коленичи до него, хвана го грубо за вратовръзката и като доближи лице до подутото му ухо, каза:
— Слушай, маймуно, само ако чуя, че си я докоснал, ще се върна и да знаеш, че това, което стана сега, ще ти се стори песен в сравнение с онова, което ще ти се случи. Разбра ли ме?
Досън измърмори нещо неразбрано през сцепените си устни.
Като продължаваше да го държи за вратовръзката, Уесли го удари през лицето. Звукът от удара отекна остро и високо. Кейт извика и Уесли се изправи.
— Край на тази история — отсече той. Целуна Кейт по бузата и закрачи по улицата, без да се обръща. Главата още го болеше, но той вървеше леко и се чувстваше по-добре. Докато си припомняше боя, го обзе спокойствие. Във влака през целия път до Лондон се чувстваше отлично.
Били играеше с Кармен, този път без злоба, когато на корта се появи младеж с джинси, с изрусяла коса и раница на раменете. Постоя известно време прав, после свали раницата си и седна на тревата да наблюдава по-удобно играта. В Ел Фаро не се срещаха често туристи с раници и Били взе да хвърля любопитни погледи към младежа. Изразът на лицето му беше сериозен и съсредоточен, но той не показваше по никакъв начин одобрение или неодобрение, когато Кармен или Били удареха отлично топката или направеха грешка.
Били забеляза, че Кармен също не крие любопитството си и често поглежда към зрителя на тревата.
— Знаеш ли кое е това момче? — попита тя, когато си смениха местата на корта.
— Никога не съм го виждал — отвърна Били, изтривайки челото си с хавлиена кърпа.
— По-добре да ни гледа той, отколкото оная Хицман — каза Кармен. От известно време Моника се появяваше на корта след четири часа, когато Кармен и Били започваха да играят, и ги наблюдаваше. — Има нещо странно в тази жена, сякаш не тенисът я интересува, а самите ние. И то с лоша умисъл.
— Всяка сутрин имам тренировка с нея — каза Били, припомняйки си думите на баща си, че у Моника има нещо странно, когато я видя в Брюксел. — Може би е решила да овладее този спорт.
Продължиха да играят и Били завърши сета с класически удари, за да не бъде пак обвинен, че играе като евнух.
— Благодаря — каза Кармен, докато си обличаше пуловера. — Този път беше по-добре. — И си тръгна, без да го покани да пийнат нещо в хотела, а като мина край младежа на тревата, му се усмихна. Били
