хотела. Уесли се държеше с Кармен сериозно и възпитано, а Били установи, че Кармен, която досега не беше пристрастена към плуването, много често прекарва горещите сутрини край басейна. След като Били й каза, че майка му е направила филм, в който е играл Уесли, Кармен започна да зачита повече мненията на Били, а когато разбра, че в града дават филм, който й се искаше да гледа, заведе и двамата на кино. Тя имаше слабост към филми с много кръвопролития и тъжен край и обичаше да излиза от такива прожекции с мокри от сълзи страни.
Най-хубавото от всичко бе, че след втората седмица Моника съобщи, че прекъсва тренировките си, защото заминавала на другата сутрин. Но щяла да се върне пак, заяви студено и му даде щедър бакшиш, без да уточни кога ще се върне.
— Ние с нетърпение чакаме да те видим отново — каза тя, но не обясни какво разбира под това „ние“.
— Не искаш ли да чуеш какво се случи на улица „Гро Каю“? — попита я Били, докато тя си събираше нещата.
— Знам какво се е случило на улица „Гро Каю“ — отговори Моника. — Убили са не този, когото е трябвало. Заедно с още няколко души.
— Опитах се да ти се обадя — каза той.
— Ти не си остави адреса — отвърна тя. — Друг път недей да правиш тази грешка. Цял живот ли възнамеряваш да живееш в тази жалка страна като треньор по тенис?
— Не знам какво възнамерявам — каза той.
— Как се запозна с това момче от басейна?
— Той просто се появи тук един ден — излъга Били. На никого не бе казал, че Уесли му е братовчед, и не искаше той да се забърква с жена като Моника.
— Не ти вярвам — заяви спокойно Моника.
— Не мога да ти помогна.
— Има добро лице — каза Моника. — Силно и страстно. Един ден ще трябва да си поговоря надълго с него.
— Не се доближавай до него.
— Нареждания от теб не приемам — отговори Моника. — Запомни това.
— Помня много неща, свързани с теб — не й остана длъжен той. — Някои от тях са прекрасни. А ти как си с паметта напоследък?
— Зле, много зле — каза тя. — Благодаря, че беше толкова търпелив с мен на корта, макар че от това нямаше голяма полза, нали?
— Не. Ти си безнадежден случай — отвърна той.
— Надявам се, че ще имаш по-голям успех с другите си ученици. Например с онази руса испанска кучка. Колко ти плаща, за да й бъдеш жиголо? Нужна ли е профсъюзна карта за тази професия в Испания?
— Нямам намерение да слушам глупости — ядоса се той.
— Не е зле да свикваш, малкия, особено след като от няколко години си в играта — каза тя. — Адиос, Джони.
Той я проследи с поглед, докато тя се отдалечаваше. С треперещи ръце прибра бакшиша, който Моника му даде, и взе ракетата, за да започне следващата тренировка… Как да не се опасява след всичко случило се, че тя ще се върне, ще му съобщи номера на стаята си и ще му каже да отиде при нея след полунощ.
Две седмици по-късно Уесли пишеше писмо на бюрото в стаята, а Били се готвеше да ходи на танци. На забавата бяха поканени група цигани, които танцуваха фламенко, и гостите трябваше да се явят в испанско облекло. Били бе купил една риза с басти и волани и взе на заем от оркестрантите чифт тесни черни панталони, болеро и ботуши с високи токове. Уесли също бе поканен, но каза, че предпочита да напише няколко писма. Добави, че освен това ще се чувства глупаво, ако се премени като Били.
Сутринта той бе получил писмо от Гретхен, която му пишеше, че „Комедия на реставрацията“ ще бъде представена на фестивала в Кан, и го канеше да отиде там, за да сподели с нея почестите и славата. Рудолф и Дейвид Донъли също щели да отидат. Франсис Милър, кинозвездата във филма, щяла да се опита да присъства на фестивала поне три дни. Очертаваха се две интересни седмици. Гретхен пишеше колко се радва, че той най-сетне се е запознал с Били, че двамата са се харесали, и питаше дали Уесли не би могъл да убеди Били също да отиде в Кан.
— Били — обърна се Уесли към братовчед си, който се мъчеше да влезе в ботушите на музиканта, — пиша писмо на майка ти. Тя иска и двамата да отидем в Кан. Какво да й кажа?
— Кажи й… — поколеба се Били, нахлузил единия ботуш, — кажи й… Какво пък, защо не?
— Тя ще се зарадва — отвърна Уесли.
— Дявол да го вземе — каза Били, който бе успял да обуе и втория ботуш, и се изправи, — предполагам, че веднъж на десет години човек може да си позволи да зарадва майка си. Как изглеждам?
— Смешно — отговори Уесли.
— И аз така си мислех — добродушно кимна Били. — Е, няма как, циганите ме зоват, тра-ла-ла. — Той изтропа с токове и двамата се засмяха.
— Приятно прекарване — пожела му Уесли.
— Ако не се върна до сутринта, значи са ме отвлекли. Нали ги знаеш циганите? Недей да плащаш откуп повече от тринайсет долара и петдесет цента.
И излезе, свирейки с уста песента на тореадора от „Кармен“.
Циганите бяха добри артисти, китарите и кастанетите им разпалваха кръвта, музиката и песните звучаха като тъжно и страстно ридание, танците им бяха горди и пламенни, а виното се лееше в изобилие. И Били отново си каза, както и първия път, когато прекоси испанската граница, че тази страна е само за него.
Защо да отричаме, мислеше си той, докато музиката около него гърмеше, а момичетата с рози в косите развяваха поли и настъпваха предизвикателно към партньорите си, за да ги отблъснат в последния момент с потракване на дебелите си токове, защо да отричаме, че истинските удоволствия са удоволствията на богатите. Почти през цялата вечер Кармен седя до него, прекрасна с тъмната рокля, която откриваше разкошните й рамене и пълната й гръд, с блестящи от възбуда очи. Тези танци нямаха нищо общо с баловете в колежа в Уитби и Били беше щастлив, че толкова неща са останали зад гърба му.
Един от танцьорите дойде при Кармен и я издърпа от стола й, за да танцува с нея. Тя танцуваше радостно и свободно, като професионална танцьорка, отбеляза Били, с развени дълги руси коси, с израз на гордо презрение, запечатан на лицето й. Каквото и да си мислеше за Испания, дълбоко у нея живееше испанският дух и тази музика го възпламеняваше. Танцът свърши. Гостите, сред които и Били, шумно изръкопляскаха. Вместо да седне, Кармен дойде при него и го вдигна от мястото му. Сред общ смях и ръкопляскане Били започна да танцува с нея, подражавайки на мъжете танцьори. Танците му се удаваха и той успяваше да възпроизведе движенията на циганите, като в същото време леко пародираше собственото си изпълнение. Кармен схвана какво прави партньорът й и се разсмя в момента, в който той смело се завъртя. Когато танцът свърши, тя го целуна, макар че лицето му бе обляно в пот.
— Трябва да глътна малко въздух — помоли я той. — Ела с мен навън.
Двамата незабелязано излязоха от залата на терасата. Небето беше мрачно и надвиснало ниско, с черни, разпокъсани облаци, които се движеха към луната.
— Ти беше прекрасен — каза Кармен.
Той я прегърна, целуна я и прошепна:
— Искам после да дойда в стаята ти.
За миг тя остана неподвижна в прегръдката му, но след това го отблъсна и каза с хладен глас:
— Ще танцувам с теб, ще играя тенис с теб и ще споря с теб. Обаче за нищо на света не бих се съгласила да се любя с теб.
— Но ти така ме гледаше…
— Това е част от играта — отвърна тя, изтривайки презрително устата си. — Всъщност —
