го направя с младежа от басейна.
— Ясно. — Гласът му прозвуча дрезгаво от яд и разочарование. — Искаш ли да му кажа?
— Да — отговори тя.
Това го срази.
— Ще изпълня желанието ви. Винаги на вашите услуги, мадам — каза той.
— Номерът на стаята ми е 301. Ще го запомниш ли?
— Ще го помня до края на живота си.
Тя се засмя. Смехът й прозвуча неприятно.
— Трябва да се връщам. Хората забелязаха, че излязохме заедно. Както знаеш, това е една изостанала страна и ние много държим на благоприличието. Идваш ли с мен?
— Не — отговори той. — Трябва да предам съобщението. И после ще спя.
— Приятни сънища — пожела му тя, обърна се и влезе в залата при музиката.
Били тръгна бавно към стаята си. Нощният вятър изведнъж охлади тялото му и той се разтрепера. Пази се от сеньоритас, бе писал баща му. Прав е бил добрият старец.
Когато се върна в стаята, Уесли спеше. Спеше неспокойно, въртеше се, усуквайки завивките около тялото си, и от време на време стенеше, сякаш нощем го обземаше някакво неизлечимо терзание, което през деня успяваше да потисне или да избегне. Били застана до леглото и загледа братовчед си, без да може да прецени съжалява ли го, обича ли го, или го мрази.
Беше решил да се съблече, да си легне и да остави Уесли на мрачните му сънища, ала накрая се замисли: Дявол да го вземе, нали затова сме роднини, и разтърси Уесли.
Уесли стреснато се изправи.
— Какво има?
— Връщам се от забавата и имам новини за теб — каза той. — Ако отидеш в стая 301, там ще те чака една дама. Името й е Кармен. Помоли ме лично да ти предам това.
— Шегуваш ли се? — попита Уесли, вече напълно разсънен.
— Никога в живота си не съм бил по-сериозен.
— Възможно ли е да е казала такова нещо?
— На твое място не бих задавал никакви въпроси — отвърна Били. — Нали сам ми разправяше колко е красива. Аз да съм, отивам, преди да е станало късно.
— Аз не я обичам — каза Уесли. Изглеждаше раздразнен и недоволен, също като малко момченце, от което за първи път се иска да свърши нещо неприятно, и Били си даде сметка за седемгодишната разлика във възрастта им.
— Тук имаш работа с възрастни хора — отбеляза Били. — Любовта невинаги е главното съображение в подобни случаи. Отиваш ли?
Уесли се изправи и седна приведен на ръба на леглото. Спеше само с долната част на пижамата си и мускулите на ръцете му се откроиха на светлината на лампата, която Били бе запалил, когато влезе в стаята. Прилича на победен боксьор, който знае, че в следващия рунд ще го нокаутират, помисли си Били.
— Не искам да изглеждам глупак, но не мога да го направя — каза Уесли. — Аз съм влюбен в друга. Чудесно момиче. От Ню Йорк. Тя ще се опита да дойде в Европа след няколко седмици, за да ме види. Не ме интересува какво ще си помисли дамата за мен, аз чакам приятелката си — предизвикателно заяви той.
— Да не съжаляваш после — предупреди го Били.
— Няма. Щом и ти смяташ, че е красива, и я познаваш много по-добре от мен, защо ти не отидеш?
— Дамата даде ясно да се разбере, че няма да се зарадва, ако отида аз в стая 301.
— Божичко, кой би си помислил, че такава като нея ще избере точно мен? — учуди се Уесли.
— Може би си пада по филмови звезди.
— Няма защо да се шегуваш с това — отсече Уесли. — Не съм никаква филмова звезда и тя го знае.
— Аз просто се държа гадно — отвърна Били. — Е, изпълних си задължението. Сега си лягам.
— И аз. — Уесли погледна усуканите завивки и каза: — Каква бъркотия! Сутрин, като се събудя и си видя леглото, все едно че виждам бойно поле. — Пооправи завивките и легна, сложил ръце под главата си. — Един ден — продължи той, докато Били се събличаше — може би ще се науча да се оправям със секса и любовта и с други такива дребни неща.
— Не разчитай на това — каза Били, облече си пижамата и легна. — Лека нощ, Уесли. След такава страхотна вечер си заслужаваш почивката.
— Да — кисело отвърна Уесли. — Угаси тая проклета лампа.
Били се протегна и угаси лампата. Но дълго време не затвори очи, остана да лежи, вперил поглед в тъмния таван. След пет минути чу равномерното дишане на Уесли, а после и тихите му стенания, щом сънищата пак го връхлетяха. Били лежа буден, докато утринната светлина започна да се процежда в стаята. В далечината още се чуваше ритъмът на музиката. Испански утрини, каза си той, проклети испански утрини!
На другия ден точно в четири часа Кармен се появи на корта. Изглеждаше отпочинала и спокойна. Този път щяха да играят на двойки. Като пристигна, Кармен поздрави партньорите си и Били с лъчезарна усмивка. Макар че другите двама бяха мъже, Кармен играеше по-добре от тях, затова с Били бяха в противникови двойки. Били никога не я бе виждал да играе толкова добре — беше пъргава, точна, отбиваше топките и принуждаваше Били и партньора му да леят пот за всяка спечелена точка. Резултатът беше четири на четири. След дълга размяна на удари тя изпрати една висока топка над главата на Били. Той улови ироничната й усмивка, докато с пълна скорост се изтегляше назад и подскачайки високо, успя в последния момент да стигне топката. Удари я злобно, опитвайки се да я забие в краката на Кармен, но Кармен се хвърли към мрежата и топката изсвистя край главата й. Тя се поколеба и в същия миг топката я удари силно в окото, а после заподскача по игрището. Кармен пусна ракетата, извика от болка и закри окото си с ръце.
О, господи, каза си Били, прескачайки мрежата, за да стигне до момичето, само това ми липсваше.
Лекарят беше мрачен. Каза, че окото е в опасност. Кармен трябваше да замине незабавно за Барселона, за да я прегледа специалист. Може би щеше да се наложи операция.
— Ужасно съжалявам — каза Били, когато се връщаха с колата му от лекарския кабинет в хотела.
— Няма за какво да съжаляваш — отсече Кармен, но Били виждаше, че окото много я боли. — Ти не си виновен. Аз нямах работа при мрежата. Исках да ти отклоня вниманието, та да изпуснеш топката. Не се оставяй да те убедят, че си виновен.
Той се наведе и я целуна по бузата. Този път тя не го отблъсна.
Независимо обаче какво разправяше тя или който и да е друг, той знаеше, че е виновен, че ако предишната вечер нищо не се беше случило, никога нямаше да запрати срещу нея толкова силно топката, и то от такова малко разстояние.
На другия ден управителят на хотела го извика в кабинета си и каза:
— Млади човече, страхувам се, че си загазил лошо. Бащата току-що ми се обади. Надява се окото да се оправи; специалистът не смятал операцията за наложителна, но бащата е бесен. За себе си мога да кажа: не ти плащам, за да осакатяваш гостите ми. Бащата настоява да те уволня. Дъщерята се обади да каже, че никога няма да ми прости, ако направя това, но аз мисля да се подчиня на волята на бащата. Най-добре си стегни куфарите и заминавай. И колкото по-бързо, толкова по-добре. — Управителят извади един плик от чекмеджето на бюрото си и го подаде на Били. — Ето ти заплатата за месеца. Не съм удържал нищо.
— Благодаря — отвърна вяло Били.
— Съжалявам, че трябва да напуснеш. Ползваше се с добро име тук — заключи управителят и му подаде ръка.
Докато вървеше към басейна, за да каже на Уесли какво се е случило, Били си спомни думите на баща си за късмета на семейство Джордах. Нямаше никакво значение, че фамилията му беше Абът, а не Джордах.
