забеляза, че момчето не отвърна на усмивката. Тъй като нямаше повече тренировки този следобед, си облече пуловера и тръгна да излиза от корта. Младежът се изправи и каза:
— Мистър Абът?
— Да. — Били се изненада, че младежът знае името му. Нямаше вид на човек, който може да си позволи да взема уроци по тенис в Ел Фаро.
— Аз съм братовчед ти Уесли Джордах — представи се младежът.
— Така ли, слушал съм много за теб — каза Били. Двамата се здрависаха. Били забеляза, че ръката на братовчед му е силна и груба, ръка на човек, който се занимава с физически труд.
— И аз съм слушал много за теб — отговори Уесли.
— Да си чул нещо хубаво по мой адрес?
— Не съм — засмя се Уесли. — Но играеш страхотно тенис!
— Е, не застрашавам нито един шампион — отвърна Били, но комплиментът го зарадва.
— Момичето също — добави Уесли. — Добре тича, нали?
— В добра форма е — каза Били.
— В много отношения е в добра форма. Пък и красива!
— Външно — да — отвърна Били. Отношението на Кармен към него след спора им за американския адмирал още го измъчваше.
— Това е достатъчно. Ако всички хора, с които ти плащат да играеш тенис, са толкова красиви, нямаш основания да се оплакваш от работата си.
— Не са всички. Ти къде си отседнал?
— Никъде. В движение съм — отвърна Уесли.
— А защо си дошъл тук?
— Заради теб — отговори сериозно Уесли.
— Оо!
— Реших, че най-сетне трябва да видя какво представлява другият мъжки представител на това поколение Джордах.
— И какво ти е впечатлението засега?
— Че имаш добър сервис и че си като звяр пред мрежата. — И двамата се засмяха.
— Дотук добре — каза Били. — Виж какво, умирам за една бира, искаш ли да дойдеш с мен?
— Готово — отвърна Уесли и намести раницата на гърба си.
Още докато крачеха към хотела, Били прецени, че младежът му харесва, макар да му завиждаше за ръста и за лекотата, с която метна раницата на раменете си.
— Чичо Рудолф каза, че си познавал баща ми… — започна Уесли.
— Виждал съм го само веднъж, когато бях малък — каза Били. — Една нощ спахме двамата в къщата на баба ни.
— Какво впечатление ти направи? — попита Уесли, стараейки се гласът му да звучи безстрастно.
— Хареса ми. Като го видях, всички останали ми се сториха скапани. Той водеше живот, какъвто и на мен ми се искаше да водя — биеше се, обикаляше моретата, посещаваше далечни места. И освен това — засмя се Били — не спеше с пижама. А всички, които познавах, спяха с пижами. За мен това, изглежда, се превърна в някакъв особен символ на свободен живот.
— Ти си бил странно дете — засмя се Уесли.
— Не кой знае колко странно — каза Били, като влязоха в бара и си поръчаха две бири.
Кармен седеше на една маса с баща си. Тя любопитно ги изгледа, но с нищо не показа, че се радва да ги види, нито, че ги познава.
— Нещата се развиха така, че нито веднъж не съм се бил, никога не съм скитал по света и винаги спя с пижама — продължи Били, докато си пиеха бирата. Сви рамене и добави: — Баща ти ми направи впечатление и с още нещо. Носеше пистолет. О, божичко, като го видях, си казах, поне един човек в това семейство знае какво иска. Нямам представа обаче какво е направил после с пистолета.
— Нищо — отговори Уесли. — Точно когато му потрябва, не му беше подръка…
— Ужасно съжалявам за това, което се случи, Уесли — каза тихо Били.
— Да — отвърна Уесли.
— Какви са ти плановете оттук нататък? — попита Били.
— Все още нямам истински планове. Ще видим какво ще изскочи — отговори Уесли.
Били остана с впечатлението, че Уесли знае точно какво иска да прави, но избягва да говори за това.
— Майка ми пише, че те чака голямо бъдеще на филмов актьор — подзе Били.
— Може и да приема някое предложение, но засега съм се оттеглил. Ще изчакам да видя какво ще стане с филма.
— Пише, че щели да изпратят филма на фестивала в Кан тази година.
— За първи път чувам — възкликна Уесли. — Радвам се за нея. Майка ти е наистина нещо изключително. Дано не възразиш, дето така се намесвам, но мисля, че е крайно време да започнеш да се държиш по-добре с нея. Ако беше моя майка, щях да правя всичко за нея. Щом ще представят филма в Кан, защо не отидеш там да я видиш?
— Това е идея — замислено каза Били. — Ти ще отидеш ли?
— Да. Аз имам и една друга работа в Кан.
— Може да пътуваме заедно с колата — каза Били. — Кога ще бъде това?
— През май. В края на месеца.
— След около шест седмици. Сезонът тогава е подходящ за пътуване.
— Ще можеш ли да се измъкнеш оттук?
— Чувал ли си някога за възпаление на лакътната става от преумора при тенис? — ухили се Били.
— Да.
— Усещам, че много лошо ще ми се възпали лакътната става. Има опасност направо да осакатея и за да се оправя, ще са ми нужни най-малко две седмици пълна почивка. А ти какво ще правиш дотогава?
— Не знам — сви рамене Уесли. — Ще се помотая тук, ако нямаш нищо против. Може да взема няколко урока по тенис от тебе. А може и да поработя две-три седмици на пристанището.
— Имаш ли нужда от пари?
— Още не съм закъсал съвсем, но ако припечеля нещо, няма да е лошо — каза Уесли.
— Момчето, което работеше тук на басейна — чистеше го, раздаваше дюшеци и други такива неща, а освен това изпълняваше и задълженията на спасител — напусна преди два дни. Можеш ли да плуваш?
— Ами, справям се.
— Искаш ли да питам дали мястото е още свободно?
— Защо не? Това е чудесно — каза Уесли.
— В моята стая има две легла. Можеш да се настаниш при мен — предложи Били.
— Нямаш ли си приятелка?
— В момента — не. И доколкото виждам, на хоризонта не се очертава нищо — каза Били.
— Не искам да ти досаждам.
— Та братовчедите нали са за това — да си досаждат взаимно — засмя се Били.
На другия ден Уесли започна работа на басейна. А вечер, под светлината на лампите, Били го учеше да играе тенис. Уесли схващаше бързо, беше роден спортист и скоро се очерта като тенисистът с най-силните удари на този корт. Играеше всеотдайно, с напрегнато лице и присвити очи и биеше топките така, сякаш ликвидираше отявлени врагове. Макар че се гордееше със стабилния му напредък, Били се смущаваше от хладнокръвната ожесточеност, с която Уесли играеше, и понякога му се искаше да каже: „Не забравяй, че това е само игра.“
На Били му беше приятно, че Уесли е тук, и скоро откри, че е идеален като съквартирант, защото разтребваше стаята и поддържаше безупречен ред, а това беше много хубаво след съжителството с разпиляната Моника. Управителят на хотела беше доволен от работата на Уесли и поздрави Били, че го е довел. След като Били представи Уесли на Кармен, отношението на Кармен също се промени и тя започна да кани и двамата на вечеря в едно от малките ресторантчета на пристанището, когато баща й не беше с нея в
