Просяк, крадец

роклята й уста. — Не знам къде съм. Утре ме потърси в Бюрото за загубени вещи…

— Моля те, Уесли, не говори така — прошепна тя.

— Веднъж каза, че крадеш частици от душата ми… — изпъшка той. — Всяка вечер те слушам как пишеш на машината и си казвам, ето, откъсва се още една частица от душата ми…

— Моля те, моля те, скъпи — тя притисна още по-силно главата му, сякаш по този начин искаше да го възпре да говори, — сърцето ми късаш.

— Всички ме карат да се срамувам. — Той извърна глава, за да може да говори. — Това, което преживях тази вечер… Сега ти… не оправдах очакванията ти, зная, но…

— Няма, няма, скъпи — напевно го утешаваше тя.

— Обичам те — каза той.

Тя го притисна силно към себе си. След това най-изненадващо се разсмя.

— Защо, дявол да го вземе, ти трябваше толкова време, за да го кажеш? — Коленичи пред него и бързо го целуна. После отметна назад глава, за да може да го погледне в очите, и каза: — Повтори го.

— Обичам те — повтори той.

— Изглеждаш ужасно — каза тя.

— Чувствам се ужасно. За втори път през живота си съм пиян. Извинявай, но трябва да повърна. — Изправи се с олюляване и се заклатушка към банята, където изхвърли всичкото уиски от вечерта. Не се почувства по-добре, все още усещаше слабост и трепереше. Внимателно се съблече, после почна да си мие зъбите и ги ми цели две минути, накрая си взе студен душ. Докато се избърсваше, се почувства малко по-добре, макар че трябваше да си обръща главата много внимателно, а в стомаха си все едно, че имаше пирони. Облече халата, който Алис му бе избрала, и с още мокра коса, подпирайки се с една ръка о стената, се върна във всекидневната.

Стаята беше празна и канапето не беше оправено.

От спалнята се чу гласът на Алис:

— Аз съм тук. Не търси друго място за лягане тази вечер. Чувствайки се все още слаб, той със залитане пристъпи в спалнята, а главата му не спираше да се върти, сякаш в нея имаше въртележка със сто пищялки. В полутъмната спалня светеше само една малка лампа, под завивките на голямото легло той пак видя не Алис, а нейното отражение.

— Ела тук. Легни при мен — подкани го тя.

Уесли поиска да се покачи на леглото, както си беше с халата.

— Съблечи това проклето нещо.

— А ти угаси лампата. — Мисълта, че Алис Ларкин, това скромно, възпитано момиче, ще го види гол, го ужаси.

Тя се засмя и угаси лампата. Той се препъна, докато халатът се свличаше на пода, и си удари пищялите в една тоалетна масичка, като се придвижваше към леглото. Тя беше дребна, а кожата й мека и благоуханна. Той я прегърна, но продължи да се чувства ужасно.

— Нищо не мога да направя — прошепна. — Обичам те, а нищо не мога да направя. Трябваше да ми го кажеш по-рано, преди да изпия всичкия този алкохол тази вечер.

— Не знаех по-рано. Няма значение — каза тя, целуна го по ухото и се притисна към него. — Утре сутринта ще бъдеш добре.

И той беше добре на сутринта.

8

Из бележника на Били Абът

1971

Тя е още тук.

Прави се, че не ме познава. Доколкото мога да преценя, двамата с нейния производител на замразени храни от Дюселдорф не разговарят с никого. Никога не съм ги видял в компания с други хора. Той играе голф всеки ден. На събиранията, където ходя, тях никога ги няма. Открих, че е записана в хотела като сеньорита Моника Хицман, едно време фамилията й беше друга. Когато случайно се срещнем, независимо дали тя е сама или с приятеля си, двамата се разминаваме като непознати, но аз усещам, че ме облъхва леден вятър, все едно че плувам край айсберг и ме настига мразовитият му дъх.

Понякога сама или с приятеля си тя минава край тенис корта. Най-често спира за малко да погледа, както правят много от гостите.

С всеки изминал ден играя все по-лошо.

Има и друга неприятност. Ухажван съм, ако мога така да се изразя, от една млада испанка на име Кармен. Няма ли спасение от това мелодично ехо от Барселона, която играе настървено и неуморно тенис и чийто баща, както разбрах, заемал висок пост в правителството на Франко в Барселона. Висок, сивокос джентълмен с безпощадно лице, той понякога я придружава, понякога — не.

Дъщеря му е двайсетгодишна с опасни тъмни очи, руса коса и походка на тигрица, независимо дали е на корта, или извън него, сякаш смята за свой дълг да се държи според либретото на известната опера. Когато двамата играем, тя ме съсипва. След двубоя намира повод да ми предложи по нещо за пиене и тогава започва да ми доверява неща, за които не желая да знам. Ходила е на училище в Англия и говори езика добре, макар и със силен акцент. В нейно присъствие играя глуповата роля на момче спортистче, въпреки твърденията й, че моите номера са й ясни, което сигурно е така. Едно от нещата, които сподели с мен, е, че баща й, макар и каталонец, се е сражавал в армията на Франко и житейската му философия е същата като на офицерите на Фердинанд и Изабела, които прогонили маврите и евреите от Испания. Тя вбесява баща си, когато му говори на каталонски, но го обича силно. Твърди, че няма да бъде щастлива, докато в Барселона не се развее каталонското знаме и поетите от нейната родина не започнат да пишат на родния си език. Двете с Моника, която също има мнение по въпроса за езиковото разделение на Европа, сигурно ще има за какво да си поговорят, макар че Кармен едва ли някога е виждала бомба. Тя разпространява листовки, което може би също е противозаконно. Има прекрасно, гъвкаво тяло и аз не знам докога ще мога да устоя на това изкушение, макар че ме е страх от баща й, който, колкото и рядко да ме вижда, винаги ме гледа с хладна подозрителност. Кармен ме уверява, че гледал подозрително всички чужденци, особено американците, но аз не мога да се отърва от чувството, че антипатията му към мен не се дължи на шовинистични подбуди.

Тя прилича на онези млади жени от снимките по вестниците, в чиято чест матадорите убиват бикове. Не прилича на момиче, което в Америка може да разпространява листовки.

Поне в едно отношение прилича на Моника. Никога няма да стане нечия добра съпруга.

Следващият ден беше лош ден за Били Абът. Моника дойде на корта с приятеля си и се записа да играе тенис една седмица от единайсет часа сутринта.

Били проведе с нея първата тренировка. Тя беше безнадежден случай. Той не можеше да й каже нищо, тъй като приятелят й стоя на корта през всичките четирийсет и пет минути. Тя наричаше Били мистър Абът, а той нея — сеньорита Хицман. Докато й подхвърляше топки, повечето от които тя изпускаше, той си мислеше, че трябва да я отведе настрани и да я попита какво точно е намислила да прави; не беше възможно да се озове в Ел Фаро по чиста случайност.

Следобед Кармен за малко не го победи. Беше в особено настроение и играеше като освирепяла.

По-късно, в бара на хотела, където останаха сами, той я попита какво се е случило.

— Чете ли вестника тази сутрин?

— Не.

— На първа страница има снимка на един от вашите адмирали, когото Франко награждава.

— Адмиралите са за това — да ги награждават — сви рамене Били. — Нямам нищо против, че получава медал. Но съм против това, че е тук, и той, и корабите му, както и самолетите на нашите военновъздушни