придружители, които са склонни да се отнасят подозрително към един млад професионален американски спортист, който прекарва най-малко по един час на ден с партньорките им в доста оскъдно облекло. Мъжете внезапно се появяват отстрани на игрището, потънали в мрачни мисли. Нямам желание да ме изхвърлят позорно от града или да ме обвинят, че съм посрамил съпругата или любовницата на някой испански благородник. Смятам поне една година да не се забърквам в нищо.
След Моника ергенският живот е за препоръчване. Вълненията, съпровождащи вмъкването и измъкването от чуждо легло, не са по вкуса ми.
Загорял съм от слънцето, никога не съм бил в по-добра форма и се улавям, че често се заглеждам в огледалото, възхищавайки се на голото си тяло.
Плащат ми добре, дават ми щедри бакшиши. Започнал съм дори да спестявам, и то немалко, което е нещо ново и непознато в моя живот.
Тук се уреждат многобройни забави и ме канят на повечето от тях. Нали съм новото момче в града. Налагам си да не пия прекалено много и да не говоря с никоя дама повече от петнайсет минути, вече знам достатъчно добре испански, за да следя ожесточените политически спорове, които избухват тук късно вечер. Участниците в тези спорове повдигат въпроси, засягащи заплахата от кръвопролития, експроприацията, комунизма и съдбата на страната, след като старият човек умре. В такива случаи аз си мълча и благодаря на съдбата, че съм отседнал, макар и за кратко време, в една красива страна, която толкова подхожда на темперамента ми, и че не съм длъжен да изказвам разгорещено други мнения, освен по въпроса, как се хваща дръжката на ракетата, когато биеш сервис.
Още веднъж трябва да се усъмня в предупреждението на баща ми, че в нашия род хората се раждат без късмет.
Получих няколко писма от майка си. Както обикновено узнала е адреса от баща ми, на когото аз пиша, воден от суетното предположение, че моите писма са единственото, което го възпира да не се хвърли в Мичиганското езеро. Писмата на майка ми сега са написани в по-мек тон. Тя смята, че решението ми да не остана на свръхсрочна служба е свързано с нейните протести и е доказателство за дългоочаквана проява на зрелост от моя страна. Сега писмата й завършват с думите: „С обич, мама“. Години наред тя се подписваше само „Мама“, с което, както правилно съм разбрал, е искала да покаже пълното си отвращение от мене. Отвърнах на любезността й, като подписах единственото си писмо до нея с думите „С обич, Били“.
Тя ми пише, че новата й работа като режисьор й доставя удоволствие, което никак не ме изненадва, като знам как обича да се разпорежда с хората около себе си. Пише много ентусиазирано за актьорския талант на братовчеда Уесли. Би трябвало и аз да се замисля за тази професия, тъй като не по-зле от всеки друг мога да бъда лицемерен или искрен, ала вече е много късно. Майка ми пише също, че Уесли искал да ме види. Какво ли трябва да му кажа за поздрав? Добре дошъл, Братко Страдалецо.
Велики Боже! Два дни след като написах горните редове, се появи Моника, придружена от един германски богаташ на средна възраст, който търгува със замразени храни. Тя, изглежда, е в цветущ период, наконтена с лъскави, скъпи на вид дрехи и със сресана коса. До този момент се преструва, че не ме познава, но това може и да е затишие пред буря. Преследват ме мисли за бягство.
Загубих на тенис от един човек, когото побеждавах в продължение на шест дни.
Операторът Фреди Кан даде тон за песента „Защото тя е добър стар приятел“ и вдигна високо ръката на Гретхен, сякаш тя бе победител в боксов мач, а не се намираше на традиционната прощална забава в нюйоркското студио след последния ден от снимките. Гласовете на артистите и на техническия персонал, ръкостисканията на поканените приятели бяха силни и сърдечни. Гретхен ту плачеше, ту се смееше, докато песента кънтеше над осеяното с кабели помещение, над камерите, над напитките и сандвичите подредени върху набързо сглобени маси, украсени с цветя. Айда Коен плачеше открито. За случая тя бе ходила на фризьор. Кан връчи на Гретхен един ръчен часовник — подарък от артистите, за който Уесли бе дал петдесет долара, и подкани Гретхен да каже нещо.
— Благодаря, благодаря на всички — започна Гретхен с леко треперещ глас. — Вие всички бяхте чудесни и аз искам да ви поздравя за това, че успяхте да превърнете първия ми опит като режисьор в толкова щастливо преживяване. Макар че в Холивуд се казва: Покажи ми един прекрасен колектив и аз ще ти покажа един мърляв филм.
Избухна смях и няколко души се провикнаха:
— Не, тоя път няма да е така.
Гретхен вдигна ръка, за да въдвори тишина, и продължи:
— За всички вас работата свърши и аз се надявам, че ще се заемете с по-големи и по-хубави роли, че всичките ви провали ще бъдат забравени и ще се запомнят само успехите ви — поне до следващото обявяване на Академичните награди. Но за някои от нас, за монтажистите, за хората, които правят озвучаването, за композитора и музикантите и за мистър Коен, който има незавидната задача да предостави филма за разпространение, без да накърни интересите на всички нас, работата всъщност сега започва. Пожелайте ни всичко хубаво, защото ни предстоят още месеци работа и от това, което ще направим отсега нататък, зависи дали филмът ще пожъне успех, или ще се провали.
Тя говореше сдържано, но Уесли, който стоеше близо до нея, видя победоносните пламъчета в очите й.
— Айда — каза Гретхен, — моля те, спри да плачеш. Това все още не е погребение.
Айда изхлипа.
Някой подаде чаша уиски на Гретхен и тя протегна ръка, за да вдигне тост.
— За всички нас — от най-възрастния до най-младия — обърна се тя към Уесли.
Уесли, който също държеше чаша уиски, което не бе докоснал, вдигна чашата си заедно с останалите. Но не се усмихваше, нито изглеждаше ентусиазиран като повечето от присъстващите, защото току-що бе видял Франсис Милър, която стоеше настрани със съпруга си — двамата си чукнаха чашите и си размениха целувки. След онази вечер в бара в Порт Филип Уесли и Франсис се бяха сдобрили, тя отново бе отишла в неговата стая в хотела, а след това той прекара няколко нощи в нейния апартамент в Ню Йорк, когато започнаха вътрешните снимки. Ала на всичко това бе сложен край преди три дни, когато съпругът й пристигна от Калифорния. Уесли все още не се бе запознал със съпруга й, русокос красавец с телосложение на футболист, който в интерес на истината не изглеждаше никак зле според холивудските стандарти. Но познатият маниер, по който Франсис и съпругът й се гледаха, вдигайки чаши, и се целуваха нежно, накара Уесли да съжали, че присъства на това тържество.
Алис също беше тук, но в момента Уесли не я виждаше в сенките на декорите. Както винаги присъствието й беше колкото може по-незабележимо. Когато той не се прибереше да спи в нейния апартамент, тя се държеше особено — сдържано и грижовно строго. Когато я покани на забавата, тя каза, че ще дойде с удоволствие, тъй като никога не била ходила на забава по случай приключване на филмови снимки. Уесли се постара да я покани най-сърдечно, но това му струваше усилие. Когато пораснеш, каза си той, опитвайки се да не гледа към Франсис и съпруга й, може би ще се научиш как да се справяш в подобни положения.
Уесли отпи голяма глътка уиски със сода и си спомни, че за последен път бе пил силен алкохол през нощта в Кан в бара „Ла порт роз“. Уискито имаше хубав вкус и той отпи още една глътка.
Гретхен минаваше от човек на човек, ръкуваше се и се целуваше с хората по бузите; доста от жените бяха с насълзени очи. Никой нямаше желание да си тръгне, всички сякаш искаха да продължат колкото може повече приятелското си общуване, постигнато през месеците на съвместен труд. Уесли дочу една жена на средна възраст, изпълнителка на характерни роли, да казва на Гретхен: „Господ да ти е на помощ, мила, оттук нататък ще става по-лошо.“
Уесли се чудеше как е възможно едно просто нещо като снимането на филм, което за всички тези професионалисти сигурно е всекидневие, да поражда толкова емоции. На него самия му беше приятно да участва във филма, но нямаше да съжалява, ако никога вече не види другите хора с изключение на Франсис и Гретхен. Може би дълбоко в себе си не ставам за актьор, независимо какво приказва леля ми, помисли си Уесли.
Гретхен дойде при него, целуна го по бузата и каза:
— Уесли Джордан, ще ми липсваш. — Той разбра, че тя говори сериозно.
