удобна и на Уесли му стана драго, че е толкова чиста и добре поддържана. Щеше да го заболи, ако беше мръсна и запусната.
— Добре се грижат за нея, нали? — каза той на Бъни.
— Германци са — отвърна Бъни. — На палубата можеш направо да се храниш. Искаш ли да се качиш да поразгледаш? Включили са автопилот.
Уесли поклати глава и каза:
— Не. Това е достатъчно. Доволен съм, че я видях, и това ми стига.
Върнаха се на другата яхта, където Уесли готвеше на печката задушена риба. Щяха да бъдат трима за обяд — Бъни се бе събрал с едно момиче, което работеше в някакъв бутик на пристанището и всеки ден идваше да обядва с него. Беше хубаво, дребно, чернокосо момиче, говореше доста добре английски и Бъни беше луд по нея, а доколкото Уесли можеше да прецени, и тя по него. Момичето идваше на яхтата и след работа и понякога преспиваше при Бъни. Уесли забеляза, че полека-лека Бъни се освобождаваше от своите женствени маниери. Двамата с момичето говореха, че ще се женят и ще се хванат на някоя по-голяма яхта Уесли забеляза също, че Бъни не само бе възприел маниерите на Том, но съзнателно или несъзнателно уреждаше живота си така, както бяха живели баща му и Кейт.
На Уесли му стана драго, защото почувства, че това е признание за баща му, признание от страна на човека, който го бе познавал най-добре. Сега вече много от нещата, които бе чул за баща си от Теди Бойлан и от Шулц в Еврейския дом за стари хора в Бронкс, не го смущаваха.
Обядът, придружен от бутилка студено вино, беше хубав. Уесли бе помолил Бъни да не казва на никого, че е участвал във филм, който ще бъде показан в Кан, но когато момичето — казваше се Надин — попита Уесли какво работи, Бъни изтърси:
— Той е филмов актьор. Как ти се струва, моят стар морски другар?
Е, каза си Уесли, щом по този начин Бъни се издига в очите на момичето си, какво лошо има?
— Наистина ли? — попита невярващо Надин.
— Ами, да — потвърди Уесли, — но след като филмът излезе, може и да се окаже, че съм бивш филмов актьор.
— Будалкате ли ме вие двамата? — попита Надин.
— Ще се увериш сама — каза Бъни. — Той е звездата в един филм, който ще покажат на фестивала.
— Не съм звездата. Имам само една малка роля — възрази Уесли.
Надин внимателно го изгледа и додаде:
— Мина ми през ум, че след като си толкова хубав, все трябва да си
— Такива като мен — под път и над път. Аз съм си моряк по душа и толкова — заяви Уесли.
— Аз работя с едно момиче, всъщност тя ми е най-добрата приятелка, и е луда по филми, страшно симпатична е — каза Надин, — да я доведа ли довечера да вечеряме заедно?
— Аз съм съвсем за малко в Сен Тропе — отвърна смутено Уесли. Алис бе обещала да дойде в Европа поне за две седмици и той не искаше да се изкушава от някаква страшно симпатична французойка.
— Тя говори добре английски — продължи Надин.
— Всъщност тази вечер имам среща — каза Уесли. Днес беше петият ден и той искаше да си бъде в хотела, когато и ако изобщо Били се появи.
— А утре вечер? — не спираше Надин.
— Утре вечер сигурно ще бъда в Кан — отвърна Уесли. — Може би друг път.
— Ще се върнеш ли след фестивала? — попита Надин.
— Зависи — отвърна Уесли.
— Тя току-що скъса с приятеля си. Само ти ще можеш да я развеселиш.
— Не ме бива много да развеселявам хората. Питай Бъни.
— Той е сериозно момче — намеси се Бъни. — Първо него трябва някой да го развесели.
— Ако дойдем в Кан, ще можеш ли да ни намериш билети за твоя филм? — попита Надин.
— Мисля, че да. Ще съобщя на Бъни къде съм отседнал. — Божичко, каза си Уесли, само това ми липсваше — две французойки да ми се увесят на врата точно когато открия онзи мръсник Данович.
— Нали няма да забравиш? — попита Надин, докато се приготвяше да се върне в своя бутик.
— Няма да забравя — излъга Уесли.
Надин целуна Бъни. Бъни и Уесли загледаха дребната грациозна фигурка, която се отдалечаваше бързо по кея с полюшваща се походка.
— Какво ще кажеш? — попита Бъни. За пръв път му задаваше този въпрос.
— По-красива от това не може да бъде — отговори Уесли.
— Не смяташ ли, че е много лекомислена, за да стане добра съпруга? — попита напрегнато Бъни.
— Мисля, че е чудесна, Бъни — успокои го Уесли. Не искаше по никакъв начин да се чувства отговорен, когато Бъни взема решение по такъв сериозен за него въпрос като брака. — Аз просто не я познавам.
— Ще ти кажа нещо — започна Бъни. — С твоята външност, с това, което си научил от баща си, а и сега, след като си станал филмов актьор, бас държа, че знаеш за жените сто пъти повече от мен. Никога не съм бил силен по тая част и не искам да се залъгвам. — Той се поколеба. — Не ти ли се стори, че тя флиртува с теб или нещо такова?
— Стига, Бъни. — Уесли беше искрено потресен.
— Не искам да се обвързвам с жена, която ще се задява с приятелите ми — реши Бъни.
— Успокой се, приятел — каза Уесли. — Дори не ми е намигнала.
— Радвам се да го чуя — отвърна Бъни. — А сега… за теб…
— Какво за мен?
— Имам чувството, че не си дошъл на Лазурния бряг само да видиш стария си другар или някакъв си филм…
— Въобразяваш си. Аз просто…
— Нищо не си въобразявам. Познавам те. Знам кога говориш искрено. И кога криеш нещо. Точно сега криеш нещо. Наблюдавам те, когато не знаеш, че те гледам, и това, което виждам, не ми харесва, Уесли.
— Глупости — грубо каза Уесли. — Спри да се държиш като досадна бабичка.
— Знам само едно — продължи Бъни. — Баща ти никак не би искал да си навлечеш някоя беля — голяма беля — особено заради онзи тип Данович. Чуваш ли ме, Уесли?
— Чувам те.
— Той те обичаше и това, което искаше най-много, беше да живееш добре. Съвсем същото важи и за мен. Не искам да те виждам в затвор или в болница, или в морга.
— Не ме карай да съжалявам, че съм дошъл да те видя, Бъни — каза тихо Уесли.
— Хич не ме интересува дали ще ме видиш повече, стига да мога да ти налея малко разум в главата — не отстъпваше Бъни. — Чудесен живот имаш пред себе си, не го проваляй! Баща ти е мъртъв и толкова. Уважавай паметта му — това е всичко, което искам от теб.
— Трябва да се връщам в хотела. Очаквам телефонен разговор — каза Уесли.
Бъни остана на кърмата, втренчил неодобрителен поглед в Уесли, който се качи на взетия под наем мотопед и запърпори към хотела.
Като стигна до хотела, Уесли видя откритото пежо на паркинга. Забързано влезе вътре. Портиерът му даде ключа и каза:
— Един господин ви чака в бара.
Били седеше сам в празния бар, отпиваше от бирата си и гледаше тясното заливче, край което беше построен хотелът. Както се бе отпуснал в стола си, изглеждаше дребен и нещастен. Дрехите му бяха смачкани, а косата му разрошена от вятъра по време на пътуването. След дългия път до Париж и обратно в откритата кола изглеждаше още по-мургав от обикновено. Прилича на хитър арабин, помисли си Уесли, докато крачеше към братовчед си. Били се изправи, когато Уесли наближи, и двамата си стиснаха ръцете.
— Е, братовчеде, крайно време беше — каза Уесли.
— За бога, с това ли започваш — възкликна раздразнено Били.
