Били се смути от изблиците на майчински чувства пред шумните светкавици на апаратите и се освободи внимателно, но решително от прегръдката на майка си.
— Мамо, нека отложим сцената със семейната среща за по-късно — каза той. Идеята, че вестниците ще разпространят негова снимка, на която той се задушава в родителските обятия, не му допадаше, независимо че рекламната кампания го изискваше.
Гретхен отстъпи назад и Били видя, че на лицето й вече е изписан добре познатият студен израз със сбити устни.
— Били, бих искала да те представя на мистър Донъли — обърна се тя официално към него. — Той е художникът на нашия филм.
Били се ръкува с червенобрадия млад мъж.
— Приятно ми е да се запозная с вас, сър — каза Били. Поредният, помисли си. Тя никога няма да се откаже. Докато си пробиваха път през групата хора, струпали се на изхода на митническата зала, той забеляза колко покровителствено и собственически мъжът е хванал майка му за ръката. Беше си намислил да се държи сърдечно и дружелюбно с нея при първата им среща след толкова дълга раздяла, но като я видя, красива както винаги, с елегантен син костюм за път, придружена от кавалер, който демонстративно изпълнява задълженията си и не изглежда много по-стар от самия него, той се подразни.
После го досрамя, че е допуснал да се ядоса. В края на краищата майка му беше зряла жена и не му влизаше в работата какво прави тя през свободното си време или как подбира партньорите си. Крачейки до нея към специално изпратената кола, той стисна с обич ръката й, за да заглади впечатлението от думите си за семейната среща. Гретхен изненадано го погледна и широко се усмихна.
— Очакват ни две страхотни седмици — каза тя.
— Надявам се. Нямам търпение да видя филма — отвърна Били.
— Предсказанията са добри. Хората, които вече са го гледали, го харесват много.
— Не само го харесват много — намеси се Рудолф. — Луди са по него! Вече получих предложение за стопроцентова печалба от моя дял, но го отхвърлих.
— Верният ми брат — весело каза Гретхен. — Влага там, където го тегли сърцето. Руди — намръщи се тя, — не ми изглеждаш добре. Сякаш не си спал седмици наред. Какво има?
— Нищо — засмя се неловко Рудолф. — Може би стоя до късно в казиното.
— И печелиш ли?
— Както винаги — отговори той.
Докато носачът и шофьорът слагаха куфарите в колата, Гретхен каза:
— Малко съм разочарована.
— Защо? — попита Рудолф.
— Надявах се, че Уесли също ще дойде да ме посрещне.
Рудолф и Били се спогледаха.
— Той не е ли отседнал с вас в хотела? — попита Гретхен.
— Не — отвърна Рудолф.
— Но нали е в Кан? След премиерата на филма вестниците и телевизията ще се нахвърлят да вземат интервюта от него. Той би трябвало да се държи като актьор, дори да не смята, че е актьор.
— Гретхен, не знаем къде е — внимателно каза Рудолф. — За последен път сме го видели в Сен Тропе, но след това изчезна.
— Случило ли се е нещо?
— Ние поне не знаем да се е случило нещо — излъга Рудолф. — Не се тревожи, сигурен съм, че ще се появи.
— Дано се появи, защото иначе ще трябва да пусна обява, че се търси изчезнало момче — каза тя и влезе с Донъли в колата.
При толкова багаж в колата оказа се, че за Рудолф няма място. Двамата с Били тръгнаха към пежото, което Били бе оставил на паркинга.
— Най-добре е да измислим
— Този път ти я измисли — отвърна Били, докато изкарваше колата от паркинга. — Последната история, която аз измислих, за малко не ми струва живота.
— Може би ще се появи, като види снимката на Гретхен във вестниците — предположи Рудолф. — Много я обикна, докато снимаха филма.
— Знам. Той ми каза. И въпреки това не храня голяма надежда. Единственото, което го вълнува тия дни, е как да намери оня югославянин. — Били се обърна и погледна любопитно Рудолф. — Нещо ново на твоя фронт?
— След няколко дни ще знам.
— И още ли не искаш да ми кажеш?
— Не — решително отговори Рудолф. — И недей да подпитваш.
В продължение на минута след това Били насочи цялото си внимание към шофирането. По случай пристигането на майка си беше поръчал да измият колата и се бе облякъл чисто и спретнато. Съжаляваше, че отсъствието на Уесли помрачи това събитие.
— Надявам се, че където и да е и каквото и да прави, няма да провали този велик момент в живота на майка ми — изрече той. — Тя изглеждаше в много добро настроение на летището.
— Освен когато ти направи неуместната забележка за семейната среща — отвърна кисело Рудолф.
— Направих я по силата на навика.
— Ами отучи се от тоя навик!
— Ще се опитам — обеща Били. — Във всеки случай, за твое сведение, аз се реабилитирах, докато отивахме към колата.
— Мислиш си, че е безчувствена — продължи Рудолф. — Но искам да ти кажа, че не е така. Особено по отношение на тебе.
— Казах, че ще опитам — усмихна се Били. — Изглежда красива, нали?
— Много.
Били пак извърна глава и погледна Рудолф.
— Какво има между нея и Донъли?
— Не знам да има нещо — рязко отвърна Рудолф. — Двамата работиха заедно много добре, сега той е мой съдружник. Недей да подпитваш и по този въпрос.
— Просто се интересувах — каза Били. — Естествена синовна загриженост за майчиното благополучие. Що за човек е той?
— Възможно най-добрият. Талантлив, амбициозен, честен, има проблем с пиенето.
— Би трябвало да е свикнала с това, след като е живяла с баща ми — заяви Били. — Имам предвид проблема с пиенето.
— Тя покани и баща ти да дойде. Но той каза, че имал нова работа и не можел да напусне Чикаго. Изглежда, най-сетне се е стегнал.
— Аз не бих разчитал на това. Но поне е направил нещо полезно за сина си.
— И какво е то?
— Отказа ме от пиенето — засмя се Били. — Слушай, имам идея. Не за баща ми или за майка ми, а за Уесли.
— И каква е тя?
— Нали знаеш, че полицията събира формулярите, които попълваш, когато се настаняваш в хотел…
— Да.
— Мисля, че Уесли не познава никого в Кан, при когото да отиде — заговори сериозно Били, — затова най-вероятно е отседнал в някой хотел в града. Можем да поискаме информация от полицията. В края на краищата той играе във филма и можем да обясним, че го търсим за снимки, интервюта и така нататък.
— Можем, но няма да го направим — възпротиви се Рудолф. — Колкото по-малко се интересува полицията от Уесли, толкова по-добре за всички нас.
— Просто ми хрумна тази идея.
— Ще трябва сами да го намерим. Ще се повъртим из пристанището, ще обиколим нощните заведения,
