въобще ще си отваряме очите — каза Рудолф. — Междувременно можеш да обясниш на майка си, че той се притеснява от всякакви реклами, преди филмът да бъде показан, страхува се, че не играе добре и че хората ще му се смеят, и затова предпочита да го няма, ако наистина се окаже така…
— Мислиш ли, че ще повярва? — усъмни се Били.
— Може би. Тя знае, че той е странно момче. Вероятно ще каже, че от него точно такова нещо може да се очаква.
— Изненадан съм, че нито ти се е обадил, нито е дошъл да те види — каза Били.
— Бях почти сигурен, че така ще направи — отговори Рудолф. — Защото знае, че никога няма да получи от мен онова, което търси.
— Пистолетът още ли е при теб? — попита Били.
— Да.
— Хващам се на бас, че си единственият човек на този фестивал, който държи в хотелската си стая пистолет със заглушител — изсмя се отново Били.
— С удоволствие бих се отказал от тази чест — отвърна мрачно Рудолф.
Когато минаха с колата по Кроазет, Рудолф видя сред афишите, рекламиращи филмите през следващите две седмици, и афиш за „Комедия на реставрацията“, на който с големи букви бе изписано името на Гретхен.
— Майка ти сигурно много се е зарадвала, като го е видяла — отбеляза Рудолф.
— Не ми стигат всичките тревоги, които ми създава — каза шеговито Били, — ами сега трябва и да се чудя как да се държа като син на прочута жена. Какво да отговоря, ако ме попитат как се чувствам?
— Отговори, че се чувстваш прекрасно.
— Още един въпрос, мистър Абът — продължи Били. — Смятате ли, че сте били пренебрегван от майка си в името на нейната кариера? Отговор: Ами да, само десетина-петнайсет години.
— Освен с мен, с никой друг няма да се шегуваш така. Разбра ли? — остро попита Рудолф.
— Да, сър. Това беше просто една закачка…
— Пък и още не е станала прочута — продължи вуйчо му. — В Кан може да си известен един ден и неизвестен на другия. На майка ти й предстои сериозно изпитание и трябва да се държим много внимателно с нея.
— Тя би могла да разчита на мен като на здрава опора — заяви Били. — Просто не ще може да познае вятърничавия си син и ще ме гледа в почуда!
— Може и да не пиеш като баща си, Били — каза Рудолф, — но, изглежда, си наследил от него неспособността да накараш хората да ти повярват, че приемаш нещата на сериозно.
— Защитна мярка — весело отвърна Били, — предадена от баща на син, която служи за прикриване на дълбоко скритата, тръпнеща, нежна душа.
— Показвай я от време на време. Нищо няма да й стане — каза Рудолф.
Във фоайето на хотела Рудолф попита търсил ли го е някой. Никой не го беше търсил.
В един ъгъл на фоайето журналисти и фотографи бяха наобиколили Гретхен. Големите звезди още не бяха пристигнали в Кан и рекламният агент на „Комедия на реставрацията“ се възползваше от това. Рудолф видя, че Гретхен е спокойна, говори гладко и се усмихва.
Тя ги забеляза и им даде знак да отидат при нея, но Били поклати глава.
— Аз излизам — каза той на Рудолф. — Ще пообиколя пристанището да видя къде е нашето изгубено ангелче. Предай на майка ми, че я обичам, но трябва да изпълня важно поръчение.
Рудолф отиде при Гретхен и тя го представи като свой брат и спонсор на филма. Не попита къде е отишъл Били. Когато въпросите понамаляха и един фотограф поиска да снима Гретхен заедно с Рудолф, той я попита къде е Донъли.
— Хайде познай — отговори тя, усмихвайки му се пред фотографа.
Рудолф отиде на бара и намери Донъли мрачно приведен над чаша уиски.
— Как е, забавляваме ли се добре на прочутия весел фестивал? — попита Рудолф.
— Противно — намръщи се Донъли. — Не трябваше да идвам.
— Защо? — изненада се Рудолф.
— Онова момче, нейният син Били, ме погледна толкова злобно на летището…
— Въобразяваш си.
— Точно това не си го въобразявам. Страхувам се, че ще направи черен живота на майка си заради мен. Ревнува ли, или…?
— Нищо подобно — отвърна Рудолф. — Може би се тревожи, че си много по-млад от нея и един ден тя ще страда.
— Той ли ти каза?
— Не — призна Рудолф. — Нищо не ми е казал.
— Тя ми разказа за него. — Донъли изпразни чашата си и даде знак да му донесат нова. — Още от малък бил невъзможен.
— Мисля, че е обърнал нова страница, поне така ми довери.
— Уверявам те, че на летището в Ница не беше обърнал никаква нова страница… А къде е другото момче, Уесли? Според Гретхен двамата заедно трябвало да дойдат в Кан от Испания.
— Тук някъде е — каза неопределено Рудолф.
— Къде някъде? — настоятелно попита Донъли. — Нямаше го, когато пристигнахме, а трябваше да бъде тук след всичко, което Гретхен направи за него. — Той отпи жадно от втората чаша. — Бас държа, че този неин син има нещо общо с тая работа.
— Не се невротизирай от един поглед на летището — посъветва го Рудолф. — Гарантирам ти, че всичко ще бъде наред.
— Дано да бъде — каза Донъли. — Ако това момче провали следващите две седмици на майка си, ще му счупя врата. Предай му го! Можеш да му предадеш също, че съм предложил на майка му да се омъжи за мен.
— Тя какво каза?
— Разсмя се.
— Поздравявам те.
— Толкова съм луд по нея, че всичко друго ми е в мъгла — заяви мрачно Донъли.
— Нямаше да ти е в такава мъгла, ако се откажеше от това — Рудолф леко почука с чашата по бара.
— И ти ли ще ми опяваш?
— Предполагам, че Гретхен ти е споменала нещо по този въпрос между другото.
— Точно така. Обещах й, че ако се омъжи за мен, ще мина изцяло на вино.
— И тя какво каза?
— Разсмя се.
— Е, приятно прекарване в Кан — пожела му Рудолф.
— Ще бъде приятно само ако на Гретхен й е приятно — отвърна Донъли и добави: — Между другото в деня, преди да заминем от Ню Йорк, се обади адвокатът и каза, че имало шанс въпросът с Кънектикът да се уреди до края на годината.
— Всичко се нарежда, както го искаме, момче — отвърна Рудолф. — Затова се откажи от този мрачен ирландски поглед.
— На Лазурния бряг изгрява една келтска звезда — усмихна се Донъли. — Но аз съзирам демони в галския здрач. Няма значение, друже…
С успокояващ приятелски жест Рудолф потупа Донъли по ръката и излезе от бара. Видя, че пресконференцията е завършила, но рекламният агент все още се въртеше там и събираше някакви печатни материали. Беше американец, казваше се Симпсън и работеше в Париж за различни филмови компании.
— Как мина? — попита го Рудолф.
— Добре — отговори мъжът. — Успя да очарова тия момчета. Гледах филма на една прожекция в Париж и мисля, че ще спечели награда.
Рудолф кимна, макар да знаеше, че няма рекламен агент, който още в самото начало би обявил, че
